|
Не, не сме загубени без секса. Трябва да изследваме психосоматичния ефект на сексуалната възбуда. Без да знаем за нея, няма да имаме философия.
Когато мъжът остане извън психологическата програма, заложена от майка му, той навлиза в криза. Тази криза може да бъде преодоляна само със секс с жени*. Ала нима тази криза е телесна, битийна, или екзистенциална. Не само че не е нищо от тези неща, ами е преди всяко едно от тях. Защото екзистенцията се ражда от нашето същество като свойствена негова насоченост, но само се ражда. A кой е раждащият, фрагментът или "регионът"? Онова, което е в намачкване, знаейки, че ще ни привлече. Преди самоубежденията какво да правим е желанието, и само с желанието можем да се самоубедим.
Cамо който е изпитвал сексуалната възбуда може да знае как тя привлича. Не актът, а възбудата сама. Нима тя не ни въвежда в поглед с предшестващото нас самите. Един инстинкт, който единствен осъзнаваме, като пред-дефиниращ нещата. Не търся храна, защото съм гладен, не търся подслон, защото ми е студено, а търся нещо от себе си, тялото търси само.
Това не е секс, а самата насоченост на едно същество. Антропологически или биологичечки, сексът само е най-достъпната или най-демонстративна просека, която е била прокарана към формулата на самонасочване на невронната мрежа на организма. Всичко това с оглед на нуждите на продължаващото размножаване. Когато се освободи резервоарът на секса от окалъпяването на билогията, тогава имаме и самоосъзнаване. Когато имаме контрол до това, което ни насочва. Да, може би винаги в самото ни съзнателно съществуване, ние имаме малък достъп до това място. Ние постоянно любопитстваме, учим се, ние сме в акта на живота.
_______
* Мъжът обикновено е под програмата на майка си до 40 годишна възраст. Едва тогава се налага да се препрограмира, с нови и млади жени. Защото неговата жена до този момент е била (психологически) избор на майка му.Редактирано от ...x на 28.05.08 08:18.
|
Без секса сме загубени
