|
Тема |
Началото [re: armydreamer] |
|
Автор |
armydreamer (liquid) |
|
Публикувано | 22.03.04 16:26 |
|
|
След това я заведоха на брега на морето. Не се чувствувате съвсем добре, затова седна на една скала и зарови ходила във влажния пясък. Присви рамене и се загледа над водната повърхност.
- Беше ужасно. Страшно. Защо трябваше да ми го показвате? Та той беше просто едно малко момче. Какво ли ги е накарало да му сторят всичко това?
- Това е само филм. Показахме ти го, за да се учиш.
- Да, но филм за нещо, което наистина се е случило!
- Преди няколко години и на пяколкостотин мили оттук.
- Но така или иначе се е случило! Следили сте ги с лъч, и когато образът се появил на екрана, сте заснели филма, и... Защо ми го показахте?
- Спомни си какво сме те учили. Но тя не можеше да си спомни: съзнанието й все още бе във властта на видяното - бързи движения, алени одежди, мъчителна агония.
- Той бе само едно дете - промълви тя, - На не повече от единайсет-дванайсет години.
- Ти самата си още дете. Още не си навършила шестнайсет.
- Какво трябваше да науча?
- Огледай се. Трябва да виждаш нещо.
Но картината бе все още твърде жива, твърде алена, твърде ярка...
- Трябва да го научиш още тук, на този бряг - то е сред дърветата ей там, в скалите тук долу, в черупките около нозете ти. Ти го виждаш, но не го разпознаваш. - Гласът му стана по-мек. - Всъщност ти си чудесна ученичка. Възприемаш бързо. Спомняш ли си нещо от заниманията но телепатия преди месец?
|
| |
|
|
|