Донесе му. Изучаваше го докато той изучаваше дъската. Беше красив, осъзна го за пръв път. Беше най-красивото живо същество, което бе виждал. Сега, след като напрежението почти се беше стопило, можеше да му се възхити, без да бъде заслепяван от страха, сковаващ разума му при предишните срещи. Щом толкова се налагаше някой да наследи човешката раса, ами, сещаше се и за по-лоши възможности...