Имената да се заместват със звездички е добра идея. Така Гугъл ще млъкне най-сетне:

- ***, ти знаеш, че аз съм машина. Знаеш също, че моята задача е да се
занимавам с човешки чувства. Аз мога да представям тези чувства с модели,
мога да ги анализирам, мога да ги оценявам. Мога да върша всичко това за
себе си. Мога да оценявам степента на емоциите. Вина? Това е нещо
болезнено, но тъй като е болезнено, то може да промени поведението, то е
модификатор. То може да ти повлияе и да те предпази от постъпки, създаващи чувство за вина, а това е нещо ценно както за теб, така и за обществото. Това обаче няма да се получи, ако не почувстваш тази вина, тази болка.
- Аз наистина я чувствам! Боже Господи, ***, ти знаеш, че аз я
чувствам!
- Знам - отговаря той, - че сега вече си позволяваш да я чувстваш. Тя
е излязла на открито, където можеш да я използваш да работи за теб, не я
криеш там, където тя може да ти навреди. Това е и моята цел, ***. Да извадя
чувствата ти там, където можеш да ги използваш.
- Дори и лошите ли чувства, ***? Вина, страх, болка, завист?
- Вина. Страх. Болка. Завист. Това са мотиваторите, модификаторите -
качества, които аз, ***, не притежавам освен в хипотетичен смисъл, когато
изготвям примери и ги приемам за себе си, за провеждане на сеанси.
Настъпва нова пауза. Усещам, че в нея има нещо необичайно. Обикновено
*** прави паузи или за да ми даде време нещо да достигне до съзнанието
ми, или за да може да състави нова сложна верига от аргументи срещу мен.
Мисля, че този път причината е друга. Най-сетне той казва:
- Сега мога да отговоря на въпроса, който ми зададе, ***.
- Аз съм ти задал въпрос? Какво съм те попитал?
- Ти ме попита: "Това ти живот ли го наричаш?" Отговорът ми е: Да.
Точно това наричам живот. И в най-добрия хипотетичен смисъл много ти
завиждам.

Това все пак специално съм го подбрал да не е трудно за познаване и без Гугъл.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите