Задушаваше се от възбраните, наложени от обществените закони върху генетиката, но продължаваше да навлиза в същността на науката. С ужас откри, че петстотингодишната забрана за експерименти с човешки организми представляваше само мораториум. На времето, наистина, това, бе имало дълбок смисъл. Човечеството започнало да изчезва като вид, бъдещето станало неясно. Колко дълъг период от време бе достатъчен, за да се отмени запрещението? Настоящият човешки генотип обобщаваше всички промени, които можеха да настъпят в неголяма генетична "локва" от оцелели от Нашествието. Още преди отрицателното вето за научноизследователска дейност бяха премахнати всички болести, дължащи се на генетични дефекти. Най-общо казано, индивидите от човешката раса бяха достатъчно здрави, но накъде вървеше развитието им като цяло, въобще?
Навлезе в дебрите на възпроизводството в генетиката и се шокира. Не че искаше да се усъвършенствува в тази област, но се заинтересува на същото основание, което караше машинен инженер да добие представа от металургията, залегнала в основата на производството на машинни части. Смътно се досещаше за действието на законите на наследствеността. Отначало работата й се заключаваше да вземе като основен материал готов генотип и да го видоизменя с помощта на манипулационните техники, които научи от горещата радиовръзка с ***. Сега за пръв път се сблъска с проблемите на кръстоските с близки родственици и рецесивното развитие. Достигна до идеята, че човешката раса се израждаше в идиоти, като липсваше ясна делителна линия на такава промяна.
Опита да възбуди интереса на научните среди, но не постигна успех. В този момент нямаше политическа воля, която да подкрепи усилията й за отменяне на мораториума върху генетичните изследвания. Генетиката на човешкото тяло бе станала още по-стриктно спазвано табу, отколкото отношенията между двата пола. Никой не искаше да се ангажира с проблема, просто защото не виждаше съществуването на такъв. В живота властвуваше аксиомата: "Човешката ДНК е неприкосновена.".
Понякога съм толкова добра,
че цялата изтръпвам и боли ме...
|