И мъртвият вълк хапе

Борбата беше безмилостна. Биеха се два Бели Вълка. Имената им бяха Живот и Смърт. Телата им трудно се различаваха, на фона на изскрящия сняг. С всеки сблъсък, зъбите им откъсваха парчета кожа и козина. Очите им блестяха. Мускулите потрепваха. Чуваше се само глухо ръмжене. Нов сблъсък. Утъпканият сняг под лапите им почервеня. Силите им отслабваха. Движенията се забавяха. Зъбите и ноктите им бяха изпочупени. Пореден удар. Единият падна. Надвесен над него, победителят не помръдваше. Очакваше поредният сблъсък. Такъв не последва. Бавно се отдалечи, оставяйки кървава диря. Винаги остава един.
Доброто и Злото мълчаливо наблюдаваха отстрани. Падналият все още дишаше. Едва. Носеше името Живот. Доброто пророни сълза. Една. Злото се усмихна ехидно. С ирония. Мълчаливо пристъпо напред. Доброто. Докосна меката кървава козина. Челюстта инстинктивно захапа. И умря.
- И мъртвият вълк хапе - изкриви устни Злото.
Нова струйка кръв, потече в снега. Извърна ръка. Погледна кръвтта.
- Нима има друг избор?! - отвърна Доброто.
Всичко стопи се в Мрака. Земята погълна кръвтта. Вятър засипа телата. А някъде в далечината, отново проплака Животът, и след него Смъртта.

Редактирано от Davie на 29.01.02 09:58.