Лошото на Славата е, че може да промени един човек до неузнаваемост, не просто да укрепи вярата му в собствените способности и сили, но и да го накара да се самозабрави, да се опияни от собственото си величие, да престане да търпи каквато и да било критика, дори от хора, които до вчера са били негови близки приятели. Според мен човек винаги трябва да си има едно на ум щом се сблъска със Славата. Безспорно е приятно да получиш признание за труда си, това носи удовлетворение, но в същото време е добре да я оставиш да засегне същноста ти, отношенията ти с другите хора и начина ти на живот възможно най-малко.
А едно от нещата, които не трябва да се потъпкват е гордостта. Най-трудните отстъпки и компромиси са свързани с нея...потъпкването на собствената гордост ни кара да се чувстваме жалки. А какво всъщност представлява гордостта? Хмм, може би някаква граница, която човек сам определя за себе си и извън която вече не е склонен да прави отстъпки или да се съобразява с каквото и който и да било, а постъпва както той смята за редно и отстоява позицията си независимо на каква цена, независимо от последствията. Но както посочи Amber, за целта трябва да има и себеуважение (което да не е по-ниско от уважението ни към околните). А ако някога се наложи до известна степен да подтиснем гордостта си...мисля, че това е един от случаите в които човек се чувства напълно безсилен, засрамен, унижен. Въпросът е дали наистина си е струвало и дали цената, която сме платили не е по-висока от стойността на полученото. Ето още едно не по-малко тежко изпитание от среща със Славата - смелостта да отстояваш идеалите си, да опазиш неопетнена своята гордост и чест, колкото и да ти струва това.
Като споменах чест...честта може да се разгледа като отстояване на идеалите и разбиранията, на собствените възгледи и постъпки.
Може би когато някой пази своето достойнство, приема спокойно славата, има смелост да отстоява позицията си, а едновременно с това не е до такава степен погълнат от собствени дела, че да обърне гръб на чуждата нужда и молба за помощ, тогава той се превръща в истински рицар.
Изобщо....доста сложни въпроси са това, а и става късно, та рискувам скоро да се оплета в собствените си писания
Но си заслужава да се помисли и в никакъв случай не съжалявам за времето прекарано в усилия да формулирам мислите си. Дано да се е получило нещо разбираемо
Поздравявам те за тази хубава и съдържателна тема!