Честта.Хм.всеки може да говори каквото си иска,но смятам,че от доста време честта е изчезнала от този свят.Разбира се винаги ще има последни рицари,които вярват в нея,но те стават все по-малко.Чест.Накърнена,заровена дълбоко във всеки тя съществува,но защо ни е ако я държим там дълбоко в таините дебри на душата си?Затова мисля,че тя постепенно изчезва и отстъпва място на друго.Какво е това друго?Не знам и не искам да знам.Винаги съм смятал че съм бил човек на честта,но не е приятно.Боли!Много.И все пак продължавам да мисля така,продължавам да си мисля,че по някакъв начин успявам да остана такъв,какъвто винаги съм се чувствал.Но става все по-трудно и почвам да се питам -има ли някакъв скапан смисъл да продължавам.Преди успявах да открия дори и малко зрънце,но сега точно в този момент вече не знам.Не откривам смисъла.Не ми пука за нищо и за никой.С две думи-честта не може да се определи,тя е крехко вътрешно състояние и е много лесно да бъде загубена.