|
ЗА ВСЯКО ГОЛЯМО НАМЕРЕНИЕ, ВОЙНАТА Е РЕШЕНИЕ.
- Толкова труд, за да сме на топъл морски бряг, а наоколо е студ и сняг... И планински върхове, от които някой сякаш севера зове. - Херрард тракаше със зъби а пръстите му бяха подути като гъби. - Нещо, определено се обърка и пътя ни през епохите така да сбърка.
- Това е проблем доста прашен, понеже не е сегашен. - Драард само промърмори, но шепотът снега от близкото дърво събори. - По преходите той върлува, но сега друг въпрос ме мен вълнува. Защо магията ти, ни подбра и тази епоха ни избра. Може да ти изглежда като смешка, но никога не е грешка. Просто магията мести първата ни пешка. Кой зад това стои е много трудно да се открои. Може само да се гадае, докато съзнанието ни от вероятности се смае. Но каквото и да се получи, до няколко минути нещо важно ще се случи.
- Имам леко съмнение за подобно положение. Кой през такава зима ще пътува и за топло няма да тъгува. Истина е че вероятно сме на път, но няма стъпки в този зимен кът. - Херрард снега ритна и към разкритието надникна. Пътят отдолу беше лошо поддържан, но Херрард беше сдържан. - Не е хиподрум, но все пак е друм и обещава, че все нещо по него ще шава. Да видим само дали ще се отбележи тук прогрес и случващото се ще стане днес.
- Това което казах не бе заради нос навирен, а поради опита обширен. Скоро някой ще се появи и иск за действието ни ще заяви.
- Дори да е така. Неприятно е да чувствам нечия ръка. Всичко получава се съмнително и в крайна сметка подозрително. Някаква нелепа гротеска в чужда пиеска. Магията трябва да е моя, а не да чакам някой да се появи иззад завоя.
- Точно, защото е твоя се налага да влезеш в боя. Да, странно се държи, но трябва да провери, колко от нея разумът ти ще издържи... И като стана дума за бойна норма, как се чувстваш в новата си момчешка форма?
- Момиче или момче, или освирепяло за мед мече, ми е все тая, щом магията си отвътре вая. А и зная, че няма защо само с име да се мая и да предизвиквам респект, в някакъв субект. Приятел или враг, той си има на възприятията праг. Да го заплашваш със момиче е като да се опитваш да му режеш главата със кокиче. Така че, не трябва да умувам как да му танцувам, или да го целувам и в любезности да плувам, за да го задействам и по моите си планове да действам. Трябва да усеща сила, от много опит пила и в жестокост се обвила. Тогава в строя си застава и заповедите ми ще възпява, докато ги изпълнява...
А ето я и белята, която ще ни изпрати в на действия полята. - Драард отбеляза и разговора сряза. От близкия завой в разбъркан строй се бе задала странна група, която с въпроси главата на Херрард отрупа.
Повечето бяха деца, опаковани в топли дрехи като яйца, за да не се строшат и собственика си с пукот да не оглушат. Но ръцете им бяха свързани със върви и тук там се виждаха и кърви. Очите им бяха блуждаещи в тревога и изнемога. По бузите червени, се стелеха сълзи замразени. Устните сини от страх и студ.
Децата сякаш бе ги хванал някой луд, людоед, който ги тласкаше напред. Или по-точно людоеди, защото съпровождащите не изглеждаха на добродушни съседи. Повечето бяха едри мъже, всеки хванал с функции за камшик въже. А за да увеличат замаха, във възлите гвоздеи и остра тел стърчаха. Мъжете носеха копия и ятагани, а тук там и боздугани. Водеха ги двама ездачи с вид на изпечени палачи.
В миг, мъничко момче захапа ръката на пазач и се чу грозен грач. Гневът на изненадания пазач изригна, но момчето в бяг над снега политна. Между ездачите провря се и пред магьосниците спря се.
- Чичковци, помогнете! Нас спасете! При мама мен върнете и за Шаро и татко отмъстете! - Едва детето издърдори и удар го събори. Един от придружителите бе изтичал и не само ругатни бе изричал а азбуката на инквизитор с камшика бе засричал. Вдигна отново бича си бодлив, но не остана жив. Мечът на Херрард го събори и навеки очите му затвори. Драард се впусна като зимна хала, в сняг и лед всичко на пътя си помляла. Дупки в сърцата на ездачите отвори и в гърлата на още трима кръвта им загъргори. Херрард не оставаше назад и сееше опустошения с Българд. За по-малко от минута, камара с трупове се струпа.
Скоро групата от малчугани се натовари с плячкосани копия, ятагани и боздугани.
Нямаше как да изглеждат бойки, защото ги носеха по двойки, а и бяха толкова малки, че изглеждаха крехки и жалки. Момчета в пухчета на кожухчета и изплашени духчета..., като мечета изпълзели от хралупа в очакване някой да ги ступа или направо да ги схрупа.
По конете доспехи бяха закачени и най-малките малчугани покачени.
- Няма защо само да ни гледаш в захлас, хайде да повървиш със нас. - Драард с гласа си мек, разчупи леда лек на притеснение, скромност и съмнение в малкия храбрец, който се бе държал като творец и сегашното положение до голяма степен бе негово изобретение. - Огнеплам ще се казваш и за каквото те изпитам или попитам, точно ще разказваш и показваш.
Момчето се почувства поласкано, че от вниманието на магьосниците бе избрано и бързо между тях застана и за ръцете ги хвана.
Все пак никой не говореше. Дори на Херрард не му се спореше. Така вървяха повече от час, без да се чуе нечий глас. Но, после ситуацията се промени и всичко се измени. Бяха достигнали до село, потопено в садистично дело.
Над къщите топли се носеха вопли; викове и стенания като от хора подлагани на неутешими терзания и жестоки изтезания.
Стражи по тройки охраняваха стойки. На колове в земята забити имаше двама мъже побити. Все още бяха живи а лицата им от безумна болка криви. Наоколо жени пищяха, а пазачите срещу тях крещяха.
Никой не видя групата с децата, докато на мечовете не блесна светлината. След удари преки, всеки, от палачите реагира, като се просна да умира.
Магьосниците продължиха, докато всяка възможност за съпротива усмириха. Под меч всички османлии сложиха и край на властта им в селото сложиха и в базата им групата с децата разположиха. Някои се бяха разотишли, но други от нещо се бояха и все още в група се въртяха. После получиха храна и стаи с топлина.
Херрард и Драард все още нищичко не питаха и само труповете на враговете навън изритаха. После отидоха в окрайнините където османлиите бяха сторили злините.
Жени наоколо все още се въртяха и с пълен глас пищяха, но коловете никой не бе съборил, нито пък нещо друго бе сторил.
- Трябва още информация в картината да сложа, но е видно, че са направили предварително дупки с ножа и така са проболи само кожа и плът, за да проправят път, на побиващия прът. - Херрард коментира и се огледа как точно да оперира. - Без органи засегнати, нещата са обтегнати. Умирането би било продължително и изключително мъчително. Предполагам, че няма какво много да мъдруваме, защото ще ги лекуваме. Но ще трябва да ми помогнеш с някоя ръка, коловете да повалим и нещастниците да спасим.
Драард се съгласи и за действия се нагласи. Скоро с помощта на кон, каруца, и женички скупчени като черна, кална буца, ранените се оказаха в превзетия конак, където вече бе магьосническия бивак.
Там получиха лечебния мехлем, и подсилваща закуска от сладък крем. Погледите на пострадалите блуждаеха, но къде са всъщност сякаш те не знаеха.
- А подвизите си да украсите, може ли и Шаро да спасите? - Огнеплам се опита да се държи като юначе и да се сдържи да не изплаче.
Носеше кученце с пречупено гръбначе. То вече даже не скимтеше а мъртвешки уплашени очи въртеше и за угасващия край него свят следеше.
- Явно живота си е управлявал като теб е отбранявал. - Херрард кученцето от Огнеплам пое и с лечението му се зае. - Скоро отново ще умее, тебе да засмее, с приключения безброй, и пакости, цял рой.
Не след дълго Шаро с опашчица плющеше и крем от купичка ядеше. Огнеплам го галеше щастлив, че приятелят му е жив. Сипа му допълнително, и се чувстваше удивително.
- Хлапето разполага с магически заряд, трябва да го сглобим в нашия отряд. Не е първокласен, но срещу змиите е опасен. - Драард с кимване посочи и вниманието си към Огнеплам насочи.
- Прекалено е невръстен. Може да премине прав през бъчвен пръстен. - Херрард се учуди, ала интереса в него се събуди. - В цитаделата четох много, но някак си не се вглъбявах твърде строго. Много пъти над книга съм заспал, но така и останах неразбрал, и не мога да открия: Какво всъщност е магия? Използвал съм я вече пътища безчет, чак трудно им държа в паметта отчет. Но, дори и в най-голяма творческа омая, за същността и май нищичко не зная. А и дори и от объркване да аз залитам и теб отново и отново питам. Думите ти тежат повече от злато и олово и винаги в тях откривам нещо ново.
- Магията е от, и е, съвсем различно измерение, което в квантовия свят трудно може да мине за творение. Енергия не притежава, нито маса, нито време, но управлението над много неща може да поеме. Притежава структура извънсистемна, която може за всичко да е потребна, но може и да стане вредна. За това, толкова важно е ядрото, защото то е на магията седлото. Ако квантите са за рисуване и писане мастило, то магията е книгата, където те се пишат и от свободата на творчеството дишат. Иначе си стоят в мастилница, безгласни и да сътворят нещо смислено не са опасни. А ако им попадне книга вече с текст, без особен претекст, само написаното отгоре те повтарят и така шаблоните затварят. Вярно е че има изключения и в междуредията приключения. Но това обикновено води до мацаница безобразна, откъм логиката празна, защото магията е вече сътворена и в квантовия свят е употребена. За това на магьосника му е необходима за квантовия свят поддръжка, от непрекъсната магическа издръжка. Ядрото е не просто вдъхновение, а проход към магическото измерение...
- Чичковци благодаря! В душата ми е празнична заря! - Огнеплам се беше приближил, и лице към носеното кученце бе сближил. - Благодаря за Шаро и за татко, както и че спасихте мен и батко.
- Батко? По-добре разкажи накратко! Защо османлиите са задействали тази драма, и са ви взели за еничари и двама? - Кадифето в гласа на Драард се развълнува, и любопитство там изплува.
- Все още е много малък, и основно търси той за Шаро залък. От интриги не отбира и измами не разбира. - Обади се жена облечена в черно, потръпваща с цяло тяло нервно. Към групата се бе присъединила без дори от кръвта на ранените да се бе изтрила.
- Интриги в село! Това звучи ми доста смело! Или е най-малкото изненада, макар, че от вероятностите не отпада. - Херрард изглеждаше почти слисан, но не и от любопитството отписан.
- Не, че им прощавам и съм готова даже да ги изтезавам, но стореното за разбираемо намирам, макар, че в гняв увирам. Когато непрекъснато ги грабят, хората започват не само да робуват, но и да хитруват. Но дори и без омраза, подлостта си е смъртоносна зараза. - Жената обясняваше и ситуацията разясняваше. - Предния път отнеха и за еничар взеха най-голямото ми чедо а мъжа ми биха като говедо. Този път бе ред, на попския син да върви напред. Но всичко се промени, когато момчето се смени, защото попа на турците плати. И така от къща на къща, защото грабител празен не се връща. Който плащаше го подминаваха и към следващия преминаваха. Мъжът ми пари не предложи, а доводи изложи, че с кръвта на детето сме си платили, и към султана сме се издължили. Османлиите даже не се смяха а от бой го помляха и след като го набиха и за назидание на кол побиха като за крамола виновник и че срещу падишаха бил бунтовник. От вкъщи всичко взеха и децата ми отнеха. Синовете за войници, че за това им паднаха и допълнителни парици, а дъщерята без да се оправдават в робство ще продават. Русокоса, светлоока, за цена висока. Щяха и мен да вземат, но съм била изхабена, не ставам за харема. Ако може, помогнете! И дъщеря ми от плен върнете!
- Нямаше девойка напета с малките хлапета. Някъде други османлии са се завлекли и нея със себе си отвлекли. Къде ли е сега при пътища зарити със снега? - Херрард реагира, и информация засъбира, но Драард го прекъсна и с въпрос жената блъсна.
- Мислиш ли, че някой зад нас ще застане, когато боя настане?
- Едва ли доброволци ще има в тази люта зима. - Женицата изглеждаше от тъга сразена и от терзания омаломощена. - А и всички са зад попа, който с робски призиви по главите често хлопа...
- Чичковци! Отвън! Попа в селото е разсипал своя звън. - Струпали са се с брадви, вили и коси и са по-разлютени и от оси. - Огнеплам с примряло сърчице и Шаро във ръце за събитията през прозореца следеше и наблюдаваното в думички редеше. Драард се надигна и на хлапето заговорнически смигна.
- Нещата няма да оставим и с тези бързо ще се справим. - Скоро двамата чародеи с изражения на злодеи пред тълпата се изправиха, и селяните мислите си някъде оставиха. Само попа не забрави, че с дар слово в селото се слави.
- Трябва или от нашите ръце да умрете или на османлиите да се предадете. - Попа се огледа със стойка важна, а от ъглите на устните му се стичаше лига влажна. - Иначе всички ни ще избият и селото ще ни затрият.
- Така или иначе няма да забравят, точно това да направят. - Херрард през зъби процеди и меча си на показ зареди.
- Не бъдете толкова свадливи, османлиите са справедливи. Може и да не ви убият а в робска галера да ви скрият. Там доживотно ще гребете, но няма да умрете. А и господ всичко вижда и в небесните висини, ще ви прости всичките злини... - Тук Драард скочи, пред себе си посочи и пусна меча си попска кръв да лочи. И Херрард с плоското на меча се включи и за секунда битката приключи. Тълпата се разбяга, като перната с тояга. Бяха захвърлили коси и вили и всички някъде се бяха свили в ъгли треперливи.
- Няма господ! Няма бог! Има само избор строг! Как живота си да подредим и света да построим. - Гласът на Драард гърмеше и над селото ехтеше. - Който срещу османлиите не се бие, от яростта ми няма да се скрие, и меча ми с кръвта си ще измие. Още с първите зори, дори и Земята да гори ви искам всички на площада и това ще е за вас награда, защото ще е за живота ви пощада. - Драард речта приключи и с Херрард в разговор се включи.
- Погледнато стриктно, това е само село беззащитно. - Херрард не се колебаеше, но какво да мисли за случая не знаеше. - От робството да ги измъкнем едва ли като зрители трябва да ги мъкнем.
- Няма да им дадем да се свият, защото срещу османлии ще се бият или по-точно ще ги избият. Зимата е чудесно време за война, защото за враговете е злина.
- Има ли наоколо сняг, лесно ще се обръщат в бяг. Но няма да стигнат надалеч, защото ще ги застигне сеч. - Херрард кимна с разбиране, но мислите му се нуждаеха от допълнително групиране. - Само че, за способностите им в битка да ги утешим с какво ще ги въоръжим?
- Арбалети многозарядни, за битка гладни и за вража кръв жадни. - Драард отвърна и изненада в погледа на спътника си зърна.
- В други епохи са с оръдия практични и кораби междугалактични а ние ще се правим към врага етични, и ще ги требим с арбалети, вместо да ги бомбардираме със самолети и да ги трошим като солети. Това действие не е само чудно, но ми изглежда и трудно, защото ще се придвижваме прекалено мудно. - Херрард се чувстваше твърде слисан, но в плана се опитваше да бъде вписан. - Или има нещо по-могъщо, за да се действа толкова неприсъщо? Може би съзнанията на местните трябва да пренапишем, змийското робство от тях някак да отпишем и агресивност в същността им ний да впишем.
- Практически улучи, сега трябва да го задействаме, така че да се случи. Ако е необходимо и правилно приложимо, то и роби ще убиваме, но народа в едно трябва ний да сливаме без с тела да го прикриваме. Команда трябва да се зададе: мъж, жена, дете, никой свобадата си няма просто да краде, или да чака някой друг да изгори, за да може родината да му подари. - Драард говореше безспир, без да търси за езика мир. - Занаятчиите арбалети ще строят, други униформи ще кроят и всичко необходимо, за да се въоръжат. Разбира се турци ще пристигнат, още плячка да задигнат, но и с оръжие нищо не ще постигнат. Трябва всичко да е добре обмислено, за да се получи действие смислено.
Османлиите бяха пехотни заптиета, подредени в три карета, готови за мелета или кланета. По полето снежно си показваха силата надлежно. Пред тях изскочи пъстро куче, което не пропусна опашка да засуче. После яростно забафка за сред студа загрявка. Османлиите беди ги сполетяха и внезапно спряха и сред снега умряха понеже стрели ги връхлетяха. Дистанцията до гората бе огромна, но смъртта на всички врагове насмогна.
Двама конника от сенките се отделиха и сред снежното поле се откроиха. Огледаха резултата от стрелбата и махнаха в посока на гората.
- Както и предполагах някой при османлиите изтичал и предателство засричал. Не са му повярвали напълно, но все пак не става дума за криене на чували зърно. И като свещен обряд са изпратили полицейски отряд. Ставащото да провери и сила да завери. - Драард разглеждаше сечта с внимание, сякаш бе на състезание. Всяка стрела с размер на дръжка от метла като правило което на всички се бе понравило, и от заповед павирано имаше гравирано име на своя мерач, който бе стрелял в утринния здрач. Награди щяха да се раздават според това как враговете живота си отдават. Вярно че имаше и тук там ранени, но така или иначе нямаше да има пленени.
- Добри означения на отлични попадения. - Херрард промърмори и разговор отвори. - Добре, че предварително целта пристреляха и на ученията по трупове на османлии стреляха. Така свикнаха с мъртъв поробител, че лесно го правят на смъртта потребител. Предполагам, че още днес ще атакуваме и с мечове и стрели ще полудуваме, защото ние сме унищожители гърмовни на змийската материя във всичките и форми.
Конниците бяха двадесетина в десет групи по двамина. Отстъпваха пред аскера бавно, но го обстрелваха явно и с око вярно. Еничарите бяха мрачни макар и да се правеха на юначни. Сред снежното поле край пътя те се скитаха, но стрелите върху тях връхлитаха. Щитовете без проблем пробиваха и в аскерите се забиваха. Някои умирайки мълчаха, други като добитъци мучаха, трети между ранените търчаха, но повечето като мишени стърчаха и маршируваха напред без да спазват особен ред. Аскерите бяха разярени вече, но българите бяха за лъковете им далече.
Все пак спахии догониха строя и продължиха напред, за да подхванат боя. Сред полето се разгърнаха фургони с навесни заслони. От тях оръжия някакви стърчаха, но какви точно османлиите не разбраха, докато смъртоносна жътва към телата не простряха и ръкойки от живот в смърт събраха. Огромни стрели многобройни с остриета, големи бойни, телата на спахиите разсичаха или просто през тях преминаваха и жертвите в смъртта полагаха. Почти нямаше ранени а предимно усмъртени. Щом спахиите бяха поразени оцелелите се почувстваха от гледката сразени. Еничарите за своя гняв забравиха и на лудешки бяг удариха, захвърляйки оръжие и снаряжение дори за собствено удивление. Който до градчето стигна, дори и не намигна а го подмина и нататък замина като продължи по пътя да тича, така все едно живота му от вените изтича.
Над града сняг валеше, над площада, барабан гърмеше. Двадесет и два конника бяха в строй, готов за бой, ала нямаше с кой. Османлиите видели аскера така да бяга, се бяха омели огромна доза страх поели. Думата магическо нашествие, ги бе изпратила на далечно и припряно шествие. Смелостта им се бе забравила и от надутостта избавила.
Сега все едно очакваха награда, хора бяха започнали да се стичат на площада . Устните им от студа лепнеха, но помежду си тихо шепнеха.
- Виж, българи на кон и на главата с калпак, на това му казвам аз юнак.
- Това не е калпак а шлем и за очите е мехлем...
- Това са български бранници а не някакви чужди странници. Целите светят в злато, а лицата им са изпотени все едно е лято.
- Това не са обичайните хайдути, които крият се в горските хралупи.
- Май нещо се получава, че българска държава се създава.
|
Към трета глава от проект за моя книга ще посоча.