|
Вярно е, че няма да има кой да обработва информацията - все пак трябва да има и хора, които да се занимават с производство на храна и други неща, които полицията на мисълта ще потребява (все пак те ще са хора - изкуствения интелект трудно ще се справи с тази задача).
Освен това не е задължително цялата тази информация да се обработва за да се всява страх в хората. В 1984 четем:
В отговор на:
Телекранът едновременно приемаше и предаваше. Приемаше всеки звук на Уинстън освен едва доловим шепот; нещо повече — Уинстън можеше да бъде не само слушан, но и гледан, когато е в обсега на металическата пластина. Разбира се, никой не знаеше дали в момента го наблюдават или не. Можеше само да се правят предположения колко често и по какъв принцип Полицията на мисълта се включва в индивидуалните системи. Не беше изключено и да следят всички през цялото време. Във всеки случай, можеха да се включат в системата ти, когато си поискат. Човек трябваше да живее — живееше по навик, превърнал се в инстинкт — със съзнанието, че всеки негов звук се улавя и че освен когато е тъмно, всяко негово движение се следи.
В отговор на:
Докато стоеше пред писоара, успя пипнешком да го разгърне. Очевидно на него трябваше да има нещо написано. За миг се изкуши да влезе в една от кабинките и незабавно да го прочете. Много добре съзнаваше обаче, че би било истинска лудост. Нямаше никакво съмнение, че именно там телекраните постоянно бдят.
Това, че има вероятност в даден момент да те следят плаши достатъчно. Освен това всеки човек около теб е възможно да те издаде - даже и децата:
В отговор на:
С тези деца животът на клетата жена трябва да е същински ад, помисли си Уинстън. Още година-две и ще започнат да я дебнат ден и нощ за признаци на неправоверност. Сега почти всички деца бяха ужасни. Най-лошото обаче беше, че с помощта на организация като Разузнавачите систематично ги превръщаха в неуправляеми зверчета, но това ни най-малко не ги подтикваше да се бунтуват срещу дисциплината на партията. Напротив, те боготворяха партията и всичко, свързано с нея. Песните, парадите, знамената, излетите, ученията с пушки играчки, скандирането на лозунги, обожествяването на Големия брат — за тях всичко това бе славна игра. Цялата им свирепост се насочваше навън, срещу враговете на държавата, срещу чужденците, предателите, вредителите, мислопрестъпниците. Беше почти в реда на нещата хора над трийсет години да се страхуват от собствените си деца. И с пълно основание, защото не минаваше седмица, без „Таймс“ да публикува съобщение как някакъв малък подслушвач доносник — обичайният израз бе „дете герой“ подочул компрометиращо изказване и предал родителите си на Полицията на мисълта.
По този начин проблемът с многото ресурси за обработката на цялата безсмислена информация се решава като тази задача се разпредели между същите хора, които се наблюдават. Всеки може да е "агент на Полицията на мисълта или просто престараващ се доносник любител" или изплашен човек, който се страхува, че ще го обвинят в престъпмислене, ако не издаде престъпмислителя когато го забележи:
В отговор на:
Изведнъж сърцето му спря, а стомахът му се сви. На десет метра от него вървеше фигура в син комбинезон. Беше момичето от Отдела за художествена литература, момичето с тъмната коса. Стъмваше се, но я разпозна безпогрешно. Тя го погледна право в очите, а после бързо продължи, все едно че не го беше видяла.
Няколко секунди Уинстън беше прекалено стреснат, за да помръдне. След това зави надясно и тръгна тромаво, без дори да забележи, че върви в погрешна посока. Във всеки случай поне едно нещо вече беше сигурно. Нямаше никакво съмнение, че момичето го следи. Трябва да го е проследило дотук, защото беше невероятно по чиста случайност да се разхожда същата вечер по същата тъмна уличка, на километри от районите, където живеят партийните членове. Съвпадението бе прекалено. Нямаше никакво значение дали беше агент на Полицията на мисълта или просто престараващ се доносник любител. Достатъчно беше, че го следи. Навярно го беше видяла и в кръчмата.
Освен това не е необходимо да бъдат следени всички. Тези, които не се следят няма от къде да знаят това и ще се държат все едно ги следят - ще се стараят да не престъпмислят.
Събраната информация не е задължително да се обработва веднага. Цената на паметите не е голяма и постоянно пада. Освен това доставчиците на информационни услуги са задължени за своя сметка да пазят информацията, което решава проблема с многото разходи. Когато преценят, че даден човек е интересен за полицията на мисълта могат просто да проверят списъка с хора, с които общува, списъкът с книги, които чете и т.н.
Големият брат те гледа! И знае какви книги четеш!
,
|
Re: Безкасовите плащания и предупреждението [re: Kopo]
