То това описаното от древния египет на мен ми изглежда досущ както са си нещата и сега. Ако държиш бележките в ръцете си, бележките се обезценяват (инфлацията си върви, с десетилетията). Даваш бележките на определени хора, и те ги завъртат по нови предприятия и стоки (вместо теб), и печелиш лихва - затова някои неща се наричат "стокова" борса и "инвестиционни" банки. Понякога, естествено, определените хора ги закопават в земята по тухли и панелки и всички губят, както наскоро.

Пределно ясно е че хората ще си харчат парите, ако ги имат, за услуги и произведени стоки, със или без каквито и да е банки. Парите се пестят само до момента докато се съберат достатъчно за нещо голямо, няма нормален човек който да е бил достатъчно голям идиот, че да умре богат.

Инвестиционните банки са само за експертно и оптимално харчене (поне на теория), така че фиктивните пари които седят в банката (а всъщност вложени в нещо реално) да си стоят на реалната покупателна стойност чрез добавените лихви, тоест да са в крак с инфлацията. Парите в банките въобще всъщност не си седят там, нито лесно могат да се изтеглят обратно от там, предвид че в момента в който влязат в банката се обръщат в някакъв бизнес или стоки, които носят печалба, която се обръща на добавена лихва.

Проблемът, ако има такъв, е че хората не плащат директно на някой да направи фабрика за летящи коли, че да си имат летяща кола, или на някой да направи фабрика за яхти, за да си имат яхта.
Проблемът е че ако някой иска да направи фабрика за летящи коли, трябва да си заложи главата, за да му се дадат парите на хората които искат летяща кола, че да направи фабрика за летящи коли.

Разликата между двете е огромна, и е пределно ясно че докато второто е дъ кейз, нещата няма да са особенно цъфтящи, понеже малцина биха се захванали с каквото и да е докато ножа не опре до кокала, тоест докато не им стане все тая. Съответно има и цикличност в икономиката: докато ножа не опре до кокала никой не си залага главата да строи нов бизнес, а когато нещата вървят добре - никой и през ум не му минава да си заложи главата че да се задържат такива.
Така че във втория случай мотивация за възходящо икономическо развитие в популацията просто няма, има само люлеене между стремеж за оцеляване и липсата му, и пиковете на циклите са само плод на инерцията от стремежа за оцеляване.

Освен гореописаното, естествено, има и неща които хората въобще не се сещат да искат или няма как да получат докато са живи, но които всъщност биха направили живота им по-добър в далечен план - за тея неща държавата харчи експертно и оптимално парите им (поне на теория).