|
Искрени извинения към тебе и Зейфод за предизвиканите хемороиди. Ами пак опираме до различните алтернативни вселени, които предопределят различните виждания и възприятия за обществото и става като притчата за строителите на Вавилонската кула... /Да ме извинява и бате Робин/
Метафората за строителите на вавилонската кула, които говорят на различни езици, е добра изходна точка за да разберем състоянието, в което се намира човешкото общество по отношение на самото себе си. В конферентни зали, учебни аудитории, правителствени сгради, книжарници, вестникарски сергии, интелектуални кафенета, или други места сред необятната сграда на вавилонската кула, в която живеем, огромни тълпи от професори, студенти, политици, профсъюзни деятели или просто независими интелектуалци, усилено жестикулират в отчаяни опити да предадат на другите смисъла на собствените си идеи и наблюдения. Разбира се, съществуват и стерилните помещения на точните науки, в които тамошните изследователи недоумяват защо е тази суматоха в общите помещения и толкова ли е трудно да се направи един универсален, разбираем за всички език, на който език най-накрая живеещите в партерните етажи на кулата да съобщят обективните факти на обитателя на някой вавилонски мезонет.
В интерес на истината, това не е лека задача и надали въобще е възможно нейното разрешаване. Проблемът е, че огромната част от нас формират своите представи за обществената среда и за себе си, стъпвайки върху предразсъдъци, а не върху знание. До голяма степен това се дължи на образованието. Обикновено учителите, без значение дали са от детската градина или от академично заведение, не преподават начини за правене на знания, а своето разбиране за обективните факти. И съвсем естествено изискват от своите възпитаници да се придържат към това разбиране. Очевидно обаче, възможността за субективни грешки при разбирането на обективните факти е голяма и расте в геометрична прогресия с всяко следващо поколение, минало през учебните зали. Така бъдещите учени, икономисти, политици или просто обикновени хора всъщност получават не знания, а вярвания за природата на това, което става около тях. Повечето от тях не могат да направят, а са и научени да не изискват, критичен анализ на натрупаното знание преди тях и да формират свое собствено разбиране, основано върху разсъдъчен процес над обективните факти. Тяхното разбиране се гради върху доверие към авторитета на своите учители, следователно върху предразсъдъци.
Добра илюстрация за описаната ситуация е мястото на Карл Маркс в съвременната икономическа теория. Само по себе си, неговото изследване върху Капитала е обективен факт, който подлежи и изисква рационално разбиране. В същото време обаче, огромното болшинство от съвременните икономисти боравят с предразсъдъци спрямо това изследване. Като при това корените на тези предразсъдъци са не само политически, резултат от историческата интерпретация на марксовата теория, но и чисто методологични. Така например, съществува разбирането, че схващането на Маркс за стойността е по същество усложнена интерпретация на теорията на Рикардо за работното време като основа на стойността. Към такова разбиране се придържат всички по-късни икономисти, които се опитват да създадат свои концепции за стойността като полезност на стоката, а от там и да построят модели на търсенето и предлагането, основани върху тази полезност и знанието за нея от страна на пазарните субекти. В същото време обаче, полезността на стоката като субстанция на стойността съвсем не се отрича в теорията на Маркс, дори напротив това е първата форма на стойността – нейната потребителна стойност. От там нататък тя претърпява серия от метаморфози за да се превърне в разменна стойност. Но разбирането на разменната стойност е напълно невъзможно без потребителната стойност, както и обратното – потребителната стойност без нейната динамика и трансформация в разменна е само банална констатация, че стоките са желани и придобивани от хората заради техните полезни свойства.
Защо икономическата мисъл след Маркс остава сляпа за съдържанието на неговата икономическа теория и поради това пряко или косвено се опитва да му опонира, без да разбере, че няма основания за опониране? Тъкмо тук се натъкваме и на феномена на предразсъдъците, които подменят знанията. В случая, за да се разбере съдържанието на марксовата теория, е необходимо знание за нейните предпоставки и използваната от Маркс методология. По същия начин на физика, например, му е необходимо знание за условията на експеримента, целите и използваната апаратура, за да може да изкаже мнение относно достоверността на получените от негов колега експериментални данни. Тъкмо обаче методологията, използвана от Маркс, е тера инкогнита за изследователите след него. Причините за това са многопосочни. Въпросната марксова научна методология за анализ за първи път е формулирана при Хегел и представлява разгърната теория за човешкото мислене като динамичен процес и универсален инструмент за анализ. Начина, по който обаче тя e формулирана при Хегел, е изключително неясен и херметичен – и до днес четенето на този философ, да не говорим за разбирането, представлява много тежка задача дори за огромното болшинство от философите, да не говорим за представителите на другите науки като икономиката. Маркс успява да я изчисти от всички ненужни и пречещи словесни форми, а след това да я приложи в своето изследване върху Капитала. В същото време обаче, той никъде не я е изложил в разгърнат експлицитен вид, който да бъде разбираем за средния читател. Резултатът е, че този читател има две възможности – или да се запознае и научно да интерпретира за себе си тази методология, така както е формулиранa при Хегел и едва след това да започне да разбира смисъла на марксовата теория в Капитала или да се уповава на нечие друго разбиране на същия този Капитал, тоест да вярва, че това разбиране е коректно. Първата възможност е нормалния път на всяко научно познание. Втората възможност е хлъзгането по наклонената плоскост на научните предразсъдъци.
От друга страна, подмяната на научното знание с научни вярвания води до объркване не само по отношение на съдържанието на теорията, но и по отношение на нейния смисъл или по друг начин казано за нейното предметно поле на изследване и приложение. Отново може да се даде за пример теорията на Маркс. Надали някой от неговите по-късни критици разбира, че Маркс го интересуват не толкова законите на пазара, колкото общите закономерности в развитието на човешката цивилизация въобще, едно от частните проявления на които е капиталистическия начин на производство. Поради тази причина, знанието получено от Маркс в рамките на неговата теория, не е преводимо и приложимо пряко в изследването и предсказването на конкретното поведение на икономическите субекти и фактори в рамките на един пазар. По същия начин, например, Общата теория на относителността на Айнщайн ни дава разбиране за фундаменталните закони на нашата Вселена, които предопределят свойствата на пространството и времето – възможността обектите в нея да извършват движения по трите оси на пространството и по оста на времето, - но същата теория не може да ни даде никакво знание за причините защо един конкретен обект се движи нагоре и наляво, а не надолу и надясно и то тъкмо в момента t1, а не в момента t2. Да се обвинява Маркс, че не дава такова конкретно знание за моделиране на пазарните ситуации е тъкмо това – да се отрича Айнщайн, защото с неговата теория не може да се изчисли орбитата на изстрелваната в Космоса ракета.
Между другото, неразбирането на хегеловата логика, е довела до научни парадокси не само в икономиката. Например, в математиката Кантор разработва своята Теория на множествата без да знае, че повтаря раздела за качество и количество от хегеловата диалектика. В резултат на това се натъква на парадокс, който е непреодолим за математиката, без тя да разшири своя обем на аксиоматични допускания – с други думи без да преоткрие и другите дялове от логиката на Хегел, без които качеството и количеството са безсмислени като познавателни понятия. Или пък квантовата механика - всичко открито в тази област е чудесна илюстрация за прилагане на дихотомията между тъждество и различие. Но разбирането на симетриите и асиметриите в основите на мирозданието не може да продължи по-нататък без осмисляне на цялостната основа на пространствено времевия континиум - нещо което пак може да се намери при Хегел, но в крайно объркана и неподходяща за физиката форма.
Връщайки се към Маркс и икономиката, можем да обобщим – съвременните икономисти могат само да спечелят, ако се запознаят с истинските основания на марксовата теория, а не да я зачеркват на базата на своите социално придобити предразсъдъци. Тази теория няма да има даде знание как да моделират ценовата политика в даден сегмент на пазара, например, но може да им даде сериозна обща перспектива за ставащото в глобалната икономика. Така както и ръководителите на НАСА не се нуждаят от Айнщайн за да изпратят на орбита космическата совалка с телескопа Хъбъл на борда, но трябва да познават все пак същия този Айнщайн за да разберат смисъла и полезността на самия телескоп Хъбъл и защо си струва неговото изстрелване.
|
Re: [re: Kниrитe]
Re: