|
Я па я! И по-големи щураци от нас има, не сме ние най-големите!
Лихвения %
Един от корените на Злото.
Един от най-рафинираните инструменти за перфиден контрол
Съвременният капитализъм, или това което ни се пробутва за капитализъм, води началото си от така наречените Велики Буржоазни Революции в Европа: Английската, Френската и Руската революции.
Заслужава си обаче, да направим известни уточнения.
Ние категорично не сме съгласни с квалификацията на трете революции като буржоазни.
Буржоазията не е над национална категория - тя винаги е била само английска, френска, руска и т.н. Внимателния анализ на степента на развитие на националната буржоазия и в трите империи ни дава основание да твърдим, че са налице съществени различия, че пропускаме нещо важно, доколкото и трете революции са реализирани по сходни модели и имат подозрително еднозначни резултати.
Ако изходим от позицията, кому са били изгодни тези революции, кой ги е замислял и планирал, кой стои зад съсредоточените ресурси (материални и човешки) и най-вече реализацията им, нещата си идват на място и намират своята социално-историческа логика.
На това основание, някой би нарекъл тези революции "Велики Еврейски Революции", но няма да е прав, защото под етикета на евреи, ще открием Хазарите - приелите талмудизма и представящи се за евреи азиатски пълчища, наследниците на разгромения Хазарски каганат.
Да използваме като илюстрация развитието на революцията в Англия. Това което очакваме да намерим е, че не свободния пазар или търсенето и предлагането, а именно лихвения процент е заложен във фундамента на това което днес ни карат да наричаме капитализъм.
За да примири противоречията раздиращи феодална Англия, монархът е принуден да създаде писани правила за устройство на страната и се появява "Харта Магна", предвестникът на западно-европейските конституции. Харта магна регламентира нови стопански отношение и сглажда противоречията между Кралската институция и Аристокрацията, зараждащата се Буржоазия и поданниците. Интересно е да се отбележи, че в хартата са заложени и ограничения за стопанския статус на евреите (разбирай хазарите), заселили се в Кралството.
Тук обаче, трябва да направим една много важна и съществена уговорка.
Творците на Харта Магна, несъмнено високоинтелигентни хора, не са отнесли ограниченията към същносттта на дейноста лихварство (разбирай финансиране), а към етноса единствено проктикуващ такава дейност - евреите (хазарите). Днес можем да се отнесем с разбиране към тази "грешка", само ако си дадем сметка за културно-религиозните различия, между местните християни и пришълците евреи. Ще припомним, че по онова време, лихварството се е считало за неморално и противоречащо на християнските религиозни догми, от една страна, а практикуването на физически труд и изобщо с участието в производство, някак си невръзващо се с морала и религията на евреите. Факт е, че в последното издание на Статистическия годишник на СССР, за Еврейската автономна област, в графата "Всего рабочих еврейского произхождение" беше поставена цифрата 1 (един). Злите езици, дори твърдят, че евреин с брадва или кирка не можело да се намери, дори в създадените от тях Гулаци в Съветския съюз.
Но да се върнем на ограниченията. Защо се е налагало, още тогава, в ранните зори на капитализма, да се залагат някакви ограничения? Отговор може да се намери, както след Реформите на Кромуел, така и днес.
Аполозите на капитализма, винаги са изтъквали ценности като "свободен пазар", "пазарни механизми", "равен старт", "лична инициатива", "равни възможности без оглед на произхода" и прочие, които не струват и пукната пара при наличието на лихвения процент, като изначална превилегия.
Един от първите актове инспирирани от Кромуел е принципното решение за отговорноста на Кралската институция и нейната собственост - земя, природни богатства, поданиците (с тяхната собственост бъдещите данаци и пр.), такси - при финансови трансакции и т.н.
Учредена е Bank of England - частно предприятие. На банката е дадено правото да издава собствени заместители на реалните пари.
И тук стигаме до въпросния лихвен %.
За Заемните пари е фиксирана величината от 3%
Доколкото от производството, местните лица, годишно са можели да реализират средно около - 4% прираст на капитала - изглежда приемливо и като че ли справедливо.
Справедливо и равнопоставено ако не беше следната задкулисна уговорка:
100 паунда в злато, като реален капитал,
са "законно" основание за отдаването в кредит
в размер от 1`000 паунда.
Bank of England, London
Ако направим елементарни елементарни пресмятания, ще получим следното:
Един местен производител при вложени в производство 100 паунда,
в края на годината получава при 4% годишен прираст, само 4 паунда прираст на капитала си.
100 паунда -- 104 паунда
Един лихвар, пардон - банкер за своите 100 паунда капитал в злато, при годишен прираст от 3%, ще получи
не обичайните 3 паунда,
а напълно "законните" 30 паунда само за една година.
100 паунда -- 130 паунда
Това е илюстрирано за 10 годишен период на следните графики:
година
промишлен
капитал
банков
(лихварски) капитал
4% 3%
1 100,00 100,00
2 104,00 130,00
3 108,16 169,00
4 112,49 219,70
5 116,99 285,61
6 121,67 371,29
7 126,54 482,68
8 131,60 627,48
9 136,86 809,72
10 142,33 1`052,64
XVII век, Англия по времето на
Олвър Кромуел
При такъв бясен ръст на натрупване, местния, християнски капитал в Англия, няма никакви шансове, дори в краткосрочна перспектива. Местната аристокрация също е обречена на икономически банкрут и най-вече - зависимост. При това положение, овладяването на страната, на политическата власт е само въпрос на време, търпение и внимателно пробутване на нужните промени в начина на живот, ценностната система, обичаите, законодателството, традиците и културата.
Примери?!
През 1851 година, Isaac Disraeli, бащата на Benjamin Earl of Beaconsfield издава два тома спомени, в които освен другото се правят редица прогнози като тази, например - "Съдбата беше отредила England да бъде първа в серията от революции, които още не са приключили." Казаното е вярно, а титлата е за заслуги към Короната и Империята.
"Главната фигура, между тези, които изоставиха James (Краля - бел. на пр.) в този критичен момент беше John Churchill, Първи Duke of Marlborough. Интересно е да се прочете в Jewish Encyclopedia, че този Duke много години поред е получавал не по-малко от 6`000 pounds годишно от - Solomon Medina." (THE NAMELESS WAR by Captain A.H.M. Ramsay)
Disraeli e прав! Предстоят "революциите" във Франция, започват попълзновенията за власт в Америка, междувременно тихо ще бъде усвоена Индия и разбира се Руската револючия - навсякъде схемата е една и сработва безотказно - тръгва се с парите, с много пари, етническите войни "са легион" и са в готовност, кукловодите са все от същия десен. Призивът за "равенство", "братство" и "свобода", без съответните материално-веществени предпоставки се оказват илюзорни и играе ролята на претекст, за да се обезглави в буквалния смисъл, държавата, да се ликвидира аристокрацията и интелигенцията, да се овладеят природните ресурси. Народите в Европа, а и в целия свят, ще бъдат въвлечени в две жестоки, световни войни, от коите ще спечели въпросния международно разпрострял се етнос и ще загубят много националните интереси на биещите се.
|