То че е глупост - така си е, обаче изглежда правдоподобно на пръв поглед. Иска се малко знания и мислене за да се усети човек, че и да работи, то едва ли ще работи по-добре от сегашната система. А представянето му за панацея на икономическите ни проблеми си е глупост отвсякъде. За мен беше от полза - накара ме да се замисля за някои неща.

Лошото е, че темата се концентрира върху обсъждане на експеримента във Вьоргл. А всъщност този експеримент не съответства на идеите на Гезел. Те са за комплексна парична реформа. Вместо това в градчето просто са издали едни купони, изхитрили са се да спечелят двойно, веднъж от банкови лихви и още веднъж от допълнително облагане на прекараните с купони. Те определено не съответстват на идеите на Гезел за безинфлационни пари, защото са обезпечени с инфлационен австрийски шилинг, че и допълнително натоварени с такси. Резултатите са очаквани - никой не иска да има нищо общо с тях и гледа да се отърве максимално бързо.

Да се върнем към оригиналната идея на Гезел. Той предлага наличните пари да се облагат с 2.5% годишна такса, парите вложени на спестовен депозит да са освободени от нея, а ако някой вземе назаем да плаща такса за ползване, примерно също 2.5%. Твърди се, че такава система няма да има инфлация. Всъщност той предлага пълна национализация на паричната и банковата система, но няма да се занимавам с това.

1. Има ли принципна разлика от настоящата парична система?
Да речем, че имаме инфлация 2.5% годишно. Няма такси и лихви за пари в брой, имаме лихва по депозитите примерно 2.5%, лихва по обезпечените кредити около 5%. Сравняваме двете системи по реална покупателна способност и получаваме: Парите в брой губят 2.5% от покупателната си способност, парите на депозит я запазват, а разходите по кредитите надвишават с 2.5% покупателната способност.
Няма принципна разлика като пари, разликите са предимно психологически.
Но това е друга достатъчно голяма тема.

2. Отменя ли системата на Гезел лихвите?
Ами не. Дали ще наречеш едни пари дето ги даваш или вземаш такса или лихва принципно не променя факта, че даваш или вземаш пари. Единственият реален ефект на държавния банков монопол ще е изхвърлянето на пазарните принципи от банковото дело.

Има 2 тезиса в основата на цялата работа:

1. Държането на пари в брой ги изважда от икономиката и трябва да бъде наказано за да се върнат пак там. То и сега се наказва - от инфлацията. Дръж си парите под дюшека и утре ще си купиш по-малко неща от днес. Т.е. идеята е вместо да поощряваме връщането на парите в икономиката с лихва, да наказваме тяхното изваждане с такса.
Убийствената такса наистина би имала по-голям ефект, но само защото отрицателна лихва няма.

2. Концентрирането на много налилични пари в малко хора е лошо за икономиката и целта на таксата е да се избегне. Ми че то наистина богатите хора налични пари нямат, те държат всичко в къде по-високодоходни инвестиции. Наличност се държи само за оперативни нужди. Така че една такава такса не би променила нищо.

3. Предложената система ще доведе до безинфлационна икономика. До това би довел по-стриктен контрол на паричната маса, не самата система като такава. Освен това, при нормални обстоятелства лихвите нямат пряка връзка с инфлацията (достатъчно е да се видят показателите в България за последните няколко години). Парите вече може да са фикция, но са достатъчно реална фикция за да се държат като стока. Защо да се приема за нормално да плащаш за ползване на апартамент или кола, а да не се приема за нормално да плащаш за ползване на пари.
Лихвата - това е наем за ползването на парите. Съответно, нивото на лихвите се определя от пазара - търсене и предлагане. Инфлацията влияе само косвено - чрез желанието на участниците да компенсират с лихвата поне обезценяването на парите.