| 
         
        
  
        
				Това мнение е уникално даже и за Джимеца.
 Така хубаво обвинява Алвин в глупост, а всъщност той сам е написал толкова много глупости, че не знам откъде да започна. 
 Затова, няма да се заяждам с дреболии, само за най-важните неща.
 
 1. Формата. 
 Значи, имам 100 лева тоя месец, плащам 1% такса в края на месеца и следващия месец мога да си купя стока за 99 лева.
 Иначе, имам 100 лева, след месец пак си ги имам, обаче междувременно цените са се вдигнали и аз за 100 лева ще купя стока, която преди месец е струвала само 99 лева.
 Няма що, става дума за напълно различни неща. 
 
 Най-покъртително е сравняването на месечната такса с данъците.
 Пояснявам: данъците се плащат еднократно за даден доход. При ДОД е при получаването на дохода, при ДДС е при харченето. Но - еднократно. Докато предлаганата такса се плаща ежемесечно и то не върху дохода, а върху спестяванията, което вече е на принципа на лихвата. 
 
 2. Сумата
 Сметките на Джимеца показват само че е изключително некомпетентен в елементарни аритметични изчисления (думата математика е пресилена).
 Най-фрапиращо е, че прави две напълно различни сметки:
 - при тази с инфлацията смята какво би било ако човек не харчи нищо, а стиска парите цяла година
 - при тази с таксите смята какво би било ако човек изхарчва всичко месец след получаването
 
 Затова ще направя сметките коректно, обаче първо да дефинирам какво ще смятам.
 Случай 1: постоянна инфлация, която води до намаляване на покупателната способност с 1% месечно (което е малко над 1.010101% инфлация месечно). Доходите са постоянни и не се актуализират съобразно инфлацията.
 Случай 2: като предния, но доходите се актуализират ежемесечно с процента на инфлацията. Например, дребен търговец, при когото печалбата е в пряка зависимост от цените на продаваните стоки.
 Случай 3: няма инфлация, но се заплаща такса 1% върху спестяванията. Цени и доходи не се променят.
 
 Ще разгледам и двете крайности като поведение - харчене на всичко и спестяване на всичко.
 
 Ако незабавно се харчи всичко:
 Случай 1 - общо за годината се получават 1200, но поради намаляващата покупателна способност с тях се купуват стоки, които в началото на годината са стрували 1136.15
 Случай 2 - общо за годината се получават 1268.96, но поради инфлацията за тях са купени стоки които в началото на годината са стрували 1200.
 Случай 3 - общо за годината се получават 1200 и за тях се купуват стоки за 1200.
 
 Ако всичко се спестява (1 година след първата заплата или 1 месец след дванайстата заплата):
 Случай 1 - Получени са общо 1200, но те имат покупателната способност на 1063.66 отпреди година.
 Случай 2 - Получени са общо 1268.96, които имат покупателната способност на 
  1124.79 отпреди година
 Случай 3 - Получени са общо 1200, като махнем платените такси имаме налични 1124.79
 
 И какво получихме:
 Ако доходите постоянно се актуализират съобразно инфлацията, то няма никаква разлика дали ще има инфлация или такса.
  
        
        
  
          |