Благодаря за отделната тема!
Време й беше!
Всъщност историята никак не прилича на разказа на Филип Дик.
Та, книгата се казва "Пари без лихви и инфлация". Автор Маргрит Кенеди.
Eто я и въпросната книга:
В нея е описан т. нар. "Експеримент на Гезел" (всъщност той не проведен от Гезел). Малко хора обаче знаят и за неговата книга "Естествен икономически порядък". В нея Силвио Гезел още в ХІХ в. е тръгнал от някои постулати, които днес ги знае всеки ученик (за зависимостта между ръста на лихвите и инвестициите). Но за разлика от Кейнс е стигнал до извода, че парите не трябва да се дават с лихви от тези, които са ги натрупали на тези, които се нуждаят от тях. И заключил, че парите трябва да са държавна собственост и за тяхното използване да се заплаща.
Ш-ш-ш-ш-ш-ш-т! Знам, че звучи налудничаво! И на мен така ми прозвуча първия път.
Та през 1932 г. кметът на гр. Вьоргел (малко градче в Австрия) успял да убеди местната администрация и търговците да приложат на практика идеите на Гезел. И:
1. Били емитирани 5000 "свободни" шилинга (без лихва), обезпечени с 5000 нормални шилинга, внесени по банков депозит, които "свободни" шилинги се приемали от всички магазини, фирми и местни административни учреждения в гр. Вьоргел.
2. "Свободните" шилинги се давали на всеки, който имал нужда, като за ползването им се събиларала такса от 1% месечно. Пак от "свободните.
3. В края на всеки месец таксата се заплащала от всеки, който имал в себе си от "свободните" шилинги, а на всяка банкнота от тях се лепвала мъничка марка, удостоверяваща, че таксата за тази банкнота е платена. Без такава марка банкнотата била недействителна.
4. Получавайки дори заплатите си в "свободни" шилинги, хората гледали до края на месеца да ги похарчат - иначе плащат таксите.
5. Резултатът: за една година емисията от 5000 "свободни" шилинга се завъртяла в обръщение 463 пъти и били произведени стоки и услуги за 2300000 шилинга - няколко пъти повече от обичайните обороти на нормалните шилинги. В същото време Австрия, Европа и САЩ се измъчват от инфлация, безработица и недоимък. Голямата депресия. Във Вьоргел нямало такива проблеми. Таксата от използването на "свободните" шилинги отивала за обществени нужди, а не в джоба на лихвари.
Тази система изключва възможността за натрупване на пари. Материални блага - да. Но не и пари. Тук парите не са твои - държавни са. Да криеш доходи - няма смисъл: парите стават невалидни. Защо да ги трупаш?
Повече от 300 града в Австрия се заинтересували от този модел и предприемат опити да го приложат, но през 1933 г. се слага край на експериментите.
Не доброволно, разбира се.
Просто Централната банка на Австрия забранява тази практика.
Интересен ход!
Щото историята учи, че именно тежкото икономическо положение кара повечето австрийци да погледнат към "големия брат" на север - Нацистка Германия. Ами... не обичам предположенията, но ако недоволните в Австрия бяха по-малко, Аншлусът би се закучил. И съдбата на Европа щеше да е друга. Шото да напишеш в програмната си книга, че целта ти е обединение на всички немски земи, а да не можеш да присъединиш даже родното си място...
Всъщност и сега има градове, които ползват успешно локалните пари. Копо се изсмя, че едва ли не ще заговоря за Североизточното крайбрежие на САЩ. Ами-и-и-и.... Да-а-а-а
Тъкмо за Североизточното крайбрежие на САЩ - щата Ню Йорк. По-точно в гр. Итака с 30000 жители се използват такива пари, като практиката не се различава от тази във Вьоргел. Също и в гр. Уолдо, щата Мейн - пак Североизточното крайбрежие на САЩ. И гр. Хардуик, щата Вермонт - пак на североизток. Както и Санта Фе, щата Ню Мексико (е, няма да са само на североизток, де!)
Но има и не толкова революционни системи, непознаващи проблемите на инфлацията и раздутия финансов балон. Най-елементарната се нарича "златен стандарт" и доста добре позната. Смисълът е: парите са обезпечени с някакво точно определено количество злато. Тази система на обвързване на парите със златото Кейнс нарича "варварска" - ограничавала растежа, спъвала инвестициите и потреблението, спирала прогреса. И когато му кажат, че в света все пак има една държава, чиято валута има златно покритие, си човек си мисли едва ли не за Папуа-Нова Гвинея, Бангладеш или Руанда. Но почне ли да търси, изскача... Швейцария. Кейнс ли се намерил да учи банкерите на света?
Та затова сега в Швейцария борят дефлацията:
Ама да бориш дефлация не е като да да бориш инфлация! Тук спокойно можеш или да увеличиш паричната маса, или да повишиш предлагането на валутата си. Или и двете. Не е като при инфлация.
Някой може да каже, че тия системи са много различни и затова нищо не доказват. Напротив: доказват, че която и да е алтернатива да хванеш за ушите - все е по-надеждна от действащата система сега.
Si deus pro nobis, quis contra nos?
|