Съгласен съм за западноевропейския бумеранг като отговор на арабската експанзия. Макар че той идва с близо 4 века закъснение. Но да видим кой го е насочил. Та така - младосформираната Европа има голяма потенциална енергия, за чието изразходване си трябва отдушник. Вместо кралете да прекарват живота си в усмиряване на непокорни феодали, изведнъж се намира идеологична цел, отдалечена на безопасно разстояние, където лудите глави могат да си трошат броните колкото си искат.
И въпреки че рицарите не припарват в Испания, оставяйки тамошните патриоти да си водят близо седемстотин годишната реконкиста с исляма, на изток техните свещенни войни допринасят за проникването на културата и изкуството из не особено хигиеничните феодални замъци. Което има благотворен ефект, защото, както казах, арабите усвояват доста антични постижения.
Колкото до преекспонираното Поатие, както каза уважаемият EugenVonHakenkreuz, арабите там са били прекалено незначителен отряд /в сравнение със силите, които са хвърлени за покоряването на ромейската столица/, за да представляват някаква сериозна заплаха. Макар че за разпокъсаната Западна Европа тази победа наистина е било впечатляващо постижение.
А иначе всяка империя си има ниво на зараждане, подем, прогрес, регрес и загиване.
Лошото е, че османите, колкото и тъпи да са според теб /макар че изобщо не са били тъпи/, ни хващат в период на тотален упадък. Когато никаква съпротива нито е могла да бъде организирана, нито пасивното общество би я допуснало. Защото така загива държавата - когато населението стане толкова безразлично към нея, че охотно допуска чиждо иго пред възможността да бъде управлявано от свои. Т. е. империята пада отвътре. И причината не е в силата на враговете й, а във вътрешната й слабост.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите