http://en.wikipedia.org/wiki/Asabiyyah

Една от причините за западането на ислямската цивилизация, според самите тях а и по-принцип, се приема че е нарушаването на цикъла на asabiyyah (същотото това е и в основата на повествованието на Свят на смъртта 3 на Хари Харисън). Без, естествено, това да e добър или единствен начин за незападане, предвид по-близката световна история.

Тоест, например, ако кръстоносните походи бяха успешни и латинските кралства се бяха задържали, придобили доминантна роля и поислямчили, то тогава близкият изток нямаше да е на сегашното си дередже. Проблема с кръстоносните походи, в тая връзка, е точно обратния на този който обикновенно се изтъква, тоест те не са били достатъчно чисто завоевателно мотивирани. Същото е и проблема на по-ранните ислямските завоевания.
Казано другояче - и двете са серия от експанзивни вместо номадски кампании.

Самият цикъл се поражда от това че с времето всяка успешна култура се фундаментализира и предубеждава спрямо детайлите на функционирането си и външните си прояви, докато всъщност първоначалните и успехи се дължат основно на непредубеденост. Тесногръдото мислене води до лесното и завземане от непредубедени хора (тоест номадски настроени в мисловно и духовно отношение), които в качеството си на непредубедени лесно могат да приемат конкретната култура за своя след като са я завзели, без това да е основата на обвързаността им едни с други или да нарушава основата на обвързаността им едни с други, първоначано. А непредубедеността на високо ниво води до либералност в науката, духовноста, изкуствата, общественият живот и икономиката, което си е разцвет, до момента в който тези неща започнат да се приeмат като следствие от външните проявления и детайли на конкретната култура.
Така че цикъл сам по себе си не е необходим, а само непредубеденост и необвързаност по отношение и на ниво конкретни културни проявления.

Редактирано от FrankDrake на 24.07.09 14:45.