Абе не точно. Религиозните се делят на фанатици, умерени и лицемерни. Първите са готови да мрат за религията си и да избиват друговерците. Вторите нямат нищо против различните от тях, спазват си стриктно каноните и живеят в мир. Третите - приемат религията само външно, с цел облага или просто за да ги оставят намира. Те са най-пасивни и индиферентни и когато вятърът довее ново по-примамливо учение - обикновено си захвърлят калимявката, феса или каквото там носят.
Например, след като Константин обявил Християнството за официална религия, повечето индиферентни езичници го приели, защото така било модерно. Съответно църквата нагодила редица празници, посветени на старите богове, в календара си, възприела някои ритуали, с цел по-лесното приемане и усвояване на новата религия. Та външно Християнството било единно, но вътрешно скритите езичници привнесли някои свои нови въгледи в него и започнали да го тълкуват според своите разбирания. Появили се гностици, ариани, несториани, монофизити. Църковните събори не изгладили различията, а само ги задълбочили и ожесточили. Германците, които търсели себеутвърждаване на историческата сцена, приели арианството /не знащото схващали разликата между подобосъщност и единосъщност/, за да се противопоставят идеологически на никейците. Религиозните различия служели за спояващ фактор на различните слоеве от населението. Та, когато възтържествувало дадено учение, то започвало да тъпче останалите.
За гонения на еретици в рамките на ИРИ - мога да посоча примера с изселванията, преселванията, и репресиите срещу павликяните /едни веселяци, изповядващи дуалистично учение, сходно в някои аспекти с манихейството/, което си е доста краен метод по отношение на тази ерес. А подобно отношение ражда озлобление и противопоставяне. Понякога е по-добре да ти отнемат живота, отколкото да ти го вгорчат. Преселените на Балканите павликяни стоят в основата на появата на богомилската ерес, която след като разкъсва българското средновековно общество на две, се прехвърля и на запад /катари и албигои/. А когато идват турците, те първи приемат исляма. Те ти ги днешните помаци.
С монофизите и несторианите въпросът не стоял по-различно. Репресирани, заради вярата си, те приели външно догмите на православните, но щом имперската власт отслабнала, си показали истинската същност. А в халифата никой не го е било еня към коя християнска деноминация спадат. Важното е, че са си плащали данъците. Църквите им били непокътнати, можели да си пътешестват до Светите места и т. н.
Иначе и изворите, не само учебниците са писани тенденциозно, като често фактите се изопачават. Така е било още от времето, когато Рамзес Велики ял бой от хетите при Кадеш, но заповядал из цял Египет да го изографисат по барелефите като победител. Предпочитам да разглеждам няколко източника и да сравнявам противоречията.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите