|
ако доживейш до 80 и още страшно много ти се живей, пък нещо това или онова от вътрешните органи те е поизоставило, ще разбереш какъв е смисъла да не ядеш пържени картофки, ми да нагъваш само овесена каша, щото на тая възраст хич не ти пука за смъртта и знайш че всеки ден ти е последен, но страшно ти се живей и се тюхкаш че си ял пържени картофки, и си си развалил тую-унуй, а в неделя не знайш дали ще видиш внучето като доди и продължаваш да нагъваш овесена каша и разни треволяци, зер не смейш да идиш на лекар, че те докторите са пълни некъдърници и ако се беше оставил в ръцете им, отдавна да не чакаш внучето в неделя, ми то можеше и до пръкването на внучето да не доживейш
пък ако си с деменция, но си на 80, хич няма да ти пука от какво дет си го и ял си на тоя хал, но ще им пука на тия дет щъ гледат все осран и опикан.
много гадно, но това е истината. на млади години човек може да се замисли за тия неща само, ако се грижи за болни хора и то при положение, че е силно осъзнат и е в състояние да вниква в проблемите им, а не се грижи само за отбий номер - да им хвърли да ядат, да ги нахока, че пак смърди в дома им и да им забрани да не го будят посред нощ с жалбите си.
но виж... ако тези 80 годишни се бяха грижили малко повече за себе си по отношение на храненето, щяха да изглеждат съвсем иначе на 80.
естествено никой не знае до колко години ще доживее. според официалната медицина при повечето хора остаряването започва след 40 години.
проста аритметика: при положение, че човек доживее до 80, 15 год е детството, до 40 почти няма здравословни проблеми, след 40 започват да се натрупват разни болежки. излиза, че живее качествено 25 години - време, в което е зрял човек и може пълно да се наслаждава на живота. като махнем още 5 - 10 години, в които е икономически зависим от родители, понеже още учи и какво остава?
правилното хранене и здравословния начин на живот могат да изместят възрастта, при която започва остаряването и много години ще са достъпни на човек за пълноценен живот. човек ще си отиде от света по най-нормалния начин от старост, а не от болест. работата е там, че човек въобще не се замисля за смъртта. на младини мисли, че ще живее вечно, а на стари години вече нищо не може да промени, понеже е болен и вече бавно умира, но не за месец - два или година, а може смъртта да го влачи десетилетия и това вгорчава неговия останал живот и този на околните, които се грижат за него.
много гадно, нали?
предполагам, че пишещите тук са все още във възрастта, в която могат да променят нещо.
Вярвам без да вярвам.
|
Re: ако доживейш... [re: sinsky]
Re: ако доживейш...