Значи, да уточня. Не съм забелязал някой да му се подиграва. Просто има трудности да си поръча храна в обикновен ресторант - ясно е, че там готвят "на конвейр" и всяко отклонение им бърка в работата. Отделно, че се стремят да купуват боклуци на едро и става една ...
Както и да е, приятелят ми е в добро здравословно състояние. Но има някои, бих казал, особености от психично естество. Първо, той говори почти само за диети и здравословно хранене. Както и да се върти разговора, до там се стига.
Според мен, човек само, да кажем като при американските президенти, само първите 100 дена е редно да надува главите на околните със своя "нов начин на живот". После той трябва да стане съвсем естествен и като такъв, лек и незабелязан. Като въздуха, който дишаме, примерно. Ако човек продължава да мели, значи нещо му тежи в тая система и на глас продължава да се доубеждава, че така е правилно. А той от много години все някакви здравословни системи и диети изпълнява.
Второ, въпреки дългия си стаж, той още не се е "издигнал на следващото ниво". Напр. да вземе да се случи да мине покрай апетитно димяща селска скара с кебапчета, след изгладняващ туризъм на чист въздух и краката му се подкосяват, загубва лице и почва убедително да развива теории, че "при такива екстрени ситуации, можело да се допусне малко изключенийце, освен това, съвсем без месо можело да се разгради мускулна тъкан, и то на сърцето и.т.н.". Аз, обаче, железен - викам му "Яж си салатите, не се размеквай! Ще ми тежиш на съвестта.". И си взимам 5 кебапчета, с пържени картофки, домашна лютеница и бира.
Трето, много хора като си хванат някаква здравословна система за хранене, да речем вегетарианство и си отдъхват, че край с ограниченията, позволено е да се тъпчат до пръсване. И почват проблемите, предимно килограмни.
Четвърто, за зехтина. И аз обичам, ама от зехтин до зехтин има разлика. Неговият е толкова тежък и мазен, че после ми идеше да си изплакна устата с бензин.
Такива ми ти работи.
|