Re: хм / Фен клубове / Фантастика

Аз също не съм специалист, просто се интерусувам. Мисля, че сме много близо до унификацията на тезите.

Да, (почти) всички необходими вещества могат да се набавят от растителна храна. Но въпросът не е МОЖЕ ЛИ, а КАКВА е цената за това?
От всеки един витамин човек има нужда съвсем малки количества. Един морков на ден или два е напълно достатъчен за нуждите ти от каротин (витамин А). Но с хранителните вещества нещата стоят по иначе. За да набавиш нужните ти калории на ден, трябва да изядеш не един, а няколко килограма моркови.
Ще ти опиша накратко механиката на стомаха
Стомахът е избирателно пропускливо сито. Водата и разтворените в нея вещества минават през нея без да се задържат, за около минута или две. Остават несмилаемите вещества. Целулоза и други вещества. Процесът много напомня на прецеждане на кисело мляко през тензух. Остава една твърда и неподдаваща се на смилане топка, която стомаха се опитва да разгради часове наред, предимно чрез солна киселина (ензимите идват после, в червата...). Топката не се разгражда и стомахът увеличава дозите. Накрая я изтиква към червата, където се доизцежда, но като цяло си остава несмилаема.
Сега си представи двата варианта - пържола със салата и само салата, равностойна по калорично съдържание.
В единия случай имаш субстанция, която се разгражда от солната киселина, реагира с нея и я абсорбира, а целулозните нишки остъргват остатъците от храната от стените на червата. Във втория случай нямаш месо, имаш огромни непоносими за организма количества цилулоза (от 3 кг зеленчуци остава цилулоза с аналог на дървено кубче с размерите на юмрук). Всички ензими и стомашни сокове се хвърлят в отчаяна борба с това неимоверно количество цилулоза, но разбира се - губят сражението. За притежателя на стомаха тази загуба изглежда като стомашни болки, киселини, разстройство и тн
Разбира се, има разлика между човек свикнал с големи количества цилулоза (вегетарианец) и човек който си е похапвал месце. При първия стомахът и червата не се престарават много-много, знаят че тази битка е обречена и директно препращат количествата цилулоза по каналния ред. При това - реакцията нерядко е светкавична. Много хора пиещи сок от моркови или ябълки ги хваща спонтанен дрисък под формата на условен рефлекс. Тази ситуация крие риска организма да не вземе дори оскъдните хранителните вещества които му се предлагат и да изпадне в тих(неизявен, летаргичен) глад, провокирайки множество болести и разстройства за организма. (Имаше една сериа на доктор Хаус по въпроса, много е поучителна!)

Кой е правилният път:
Принципно съм съгласен, че е добра хранителна стратегия предполага храните да се приемат във възможно по-близък до оригиналния им вид. Варено пилешко месо, рибата на слаба скара, сушени филета, ситно наразяни зеленчуци (за да са по сочни и да не се налага да се заливат с олио и оцет), краве масло без термична обработка и тн и тн. При това, има огромна разлика дали една гостба се пече на фурна един час на 200 градуса или два часа на 100 и по малко градуси.
Основният принципът е - приемайте приоритетно високо течни и разтворени храни. Никое животно не прави обратното! Човешкото тяло е 65-70% вода, най добрата храна за него е храна с подобно водно съдържание. Разтворените във вода вещества упростяват функцията на стомаха и ако се прави систематично намалява в пъти количеството киселини които отделя, времето за престой на храната в стомаха се съкращава и организма си спестява остатъците от гниещите процеси които протичат там.

Дотук добре, къде е уловката?
уловката е в снабдяването. Човек трудно може да се снабни с пресни зеленчуци които да яде в големи количества без да се натрови. Същото важи и за месата и другите концентрирани храни. Въпреки това, внимателния подбор и извесно старание по въпроса могат да постигнат чудеса. Много помага да имаш и село с градинка наблизо... Неслучайно съществува термин като градински домат, който няма нищо общо с борсовия домат.

И между другото, познавам един вегетарианец, който е приблизително с твоите габарити. Наднорменото тегло и здравословните проблеми не винаги са функция на храненето, макар връзката да е много тясна между двете.