Малко бъркаш понятията и освен това изпадаш в демагогия.

Субсидия и протекционизъм не са едно и също нещо. Субсидирането на даден отрасъл не се прави с цел да е конкурентно способен, а с някаква друга цел, например - за да съществува като отрасъл въобще.
Представи си една проста ситуация - българските фермери не могат да произвеждат конкуренти продукти от сорта на ябълки, домати, прясно мляко и тн. Членството в някаква икономическа формация (например ЕС) ти отрязва възможностите за протекционизъм. Ако останиш отрасъла несубсидиран, той ще загине напълно!

От пазарна гледна точка това е оправдано - нека този който произвежда най добре и най-ефтино го прави за останалите, а останалите да се занимават с нещо друго. Чудесно, обаче има два малки проблема и те вече не са пазарни:

- рискуваш да поставиш в силна зависимост изхранването на обществото от други геополитически фактори. Например Турция, която е основния вносител на домати в момента в БГ може да поиска автономия за Кърждалийска област (или някъде там...) или ще остави 8 милиона души да гладуват.
Или хайде да не е Турция, но Китай е един ярък пример на това как с времето пазарните принципи пораждат геополитическа зависимост.
Разбира са малко груби (и нереални примери), но те показват как Пазарната икономика никога не е сама по себе си, тя винаги се съобразява с някакви гео-политически цели, които я изкривяват и тласкат към пазарно-плановото стопанство. За да се насладиш в пълна степен на пазарната икономика, като начало ще трябва да унищожиш политиката в сегашния и вид. Колкото и да е парадоксално, ЕС е стъпка в тази насока.

-Втората причина е, че дългосрочен план, ако не субсидираш определени отрасли, конкурентните отрасли на други страни ще ти създадат хроничен и патологично нарастваш отрицателен търговски баланс. Политиците (по идея!) гледат глобално на нещата и си правят сметка - кои отрасли могат да се развиват и кои трябва да се ограничават. Външнотърговският баланс, екологията и други не-съвсем-пазарни фактори играят важна роля в този процес.

Един друг мотив за субсидирането на даден отрасъл може да са миграционните процеси. Ако в даден район всеки поминък на хората бъде унищожен, може да се очаква, че тези хора няма тихо и кротко да пукнат от глад, а ще хукнат към големите градове, където и без друго е претъпкано (със селянчета!), докато едни нелоши райони обезлюдяват и опустяват.

Кой следва да плаща цената на субсидиите?
Субсидиите се причисляват към публичните блага (държавния сектор) и следователно за тях плащат всички. Модерното разбиране за публичните финанси постулира, че дори публичните блага трябвна да се плащат от ползвателите на благата, а не от всички, макар че в идеална степен това е принципно невъзможно. Например хората които карат коли са ползватели на благото пътна инфраструктура и е редно те да плащат за него (и го правят, чрез акцизите за горивата, които по идея отиват за развиване и поддръжка на пътната мрежа). Но от друга страна, селянинът Х който през живота си не се е качвал на кола или автобус също има (косвена) изгода от пътищата, защото индустриалните стоки които си купува от железарския магазин се доставят именно благодарение на пътната инфраструктура. Без пътища, тези стоки щяха да достигнат до него на една съвсем различна цена, многократно по висока от себестойността на продукта. Плаща ли селянинат Х за това? Не и под формата на акциз, само като някакъв процент от цената на доставения продукт.
В глобален план, както и да бъде насочено данъчното бреме, обществото е като система от скачени съдове и това бреме се разпределя равномерно между всички.

Трябва ли да има субсидии въобще?
Сложен въпрос. Със сигурност отговора не е еднакъв за България, за Македония, за ЕС и тн. Гърция например има над 50% дял на БВП от туризъм. Може ли да си позволи субсидиране? Разбира се. Има ли полза от това? И още как! Това което расте в Гърция не расте нито в БГ, нито в Македония, нито в Сърбия, но пък расте в Турция, която е едновременно пазарен и политически конкурент на Гърция. Следователно за Гърция въпроса със субсидиите се свежда до геополитическите й цели, до влиание на Балканите.

За България въпроса е малко по-различен. На първо място, ние нямаме работеща пазарна икономика (дори с уговорките които обикновено се правят за пазарност на икономиката), за да си позволяваме отклонения от пазарните принципи. В БГ няма нито рабонещ финансов пазар, нито работеш стоков пазар, има някакви складове на едно, които се държат от мутри и кой знае защо се казват - зеленчукова борса, стокова борка, аптечна борса...

На второ място, ние нямаме ясно изразени гео-политически цели. Или по-точно имаме, но те не са български, а са някакъв руско-турски хибрид. (управлява ни бивш съветски гражданин с мандата на турчин)
На трето място, нашите политици изобщо не гледат цялостната картина от екология, икономика и социално развитие. В най-добрия случай, те запълват пробойни на един плавно потъващ кораб. Лошото е че дори това не правят като хората, а се съсредоточават върху онези пробойни, които им осигуряват симпатиите на определен електорат. Костов опита нещо различно и електората му показа среден пръст. Боя се, че такава "грешка" скоро никой няма да направи отново... Популизмът от забавление за трезвомислещите се превърна в норма на политическо поведение.

Въобще, пазарната икономика в чист вид е един мит. В учебниците с някакво благоговеене посочват като пример времената и условията на Дивия запад, където уж имало (за кратко) пазарни отношения в чист вид. Въпроса е много спорен, но е показателно, че това може би е (почти) единствения кандидат за чиста пазарна икономика.

Така че, като цяло... ритането срещу ръжена на ЕС не е много разумно. За да е успешно едно такова действие трябва да имаш ясна алтернатива, а ние нямаме. Евродепутати с нови лозунги не са алтернатива. Алтернатива би било да създадеш нов поминък за хората в Родопите, Сакар, Видинско и Лудогорието (а и не само там), но това вече наистина е сферата на фантастиката.

Да не се взема на сериозно...