Re: The Solitudes / Фен клубове / Фантастика

Първият абзац и мотивировката ти (дано нямаш против обръщението на ти, няма нужда да официалничим ;)) са ми напълно ясни и ги имам предвид, и то не като оправдание, спокойно :)

Ревюто на колегата Рандъм също съм го чел, в този или близките броеве на Шадоуденс съм писал профил за Кроули ;)

Само мога да съжалявам, че не си напреднал достатъчно в The Solitudes, макар и в първите тридесет страници да има поне 2 сцени на интеракция между хора, а в това Кроули е много, много добър.

Диалог има доста: вчера, докато си писах мнението, си преговорих книгата.

И в тази връзка, абзаците на всяка страница са в общия случай поне 3, а изреченията поне на мен са ми напълно ясни, както казах. Жалко само, че не нося книгата днес, за да дам няколко цитата от страници, които и двамата сме чели, но може да го направя в бъдеще, ако има смисъл.

Но тук като че ли няма как да променим мнението си един на друг и разбирам леките преувеличения в анотацията ти, породени от разминаваният между книгата и разбиранията ти за леко четиво. Съгласен съм и за обобщението ти за шедьоврите, но с тази уговорка - хората не тръгват да четат шедьоври или неща с подобна репутация с идеята, че те са леко и бързовървящо четиво, а ако го правят, то значи са изключително заблудени. Немалка част от хората в Амазон са именно такива (и аз съм чел доста отзиви там). Нямам предвид, че "Аegypt cycle"-ът на Кроули е шедьовър, но определено е от по-различен порядък. Но това го казах и преди, както и че е ясно, че книгата не става за фентъзи/фантастичните поредици на издателства като "Бард".

А мнението, което си пуснал, просто е симптоматично за човек, който по някакъв начин е добил съвсем различна предварителна представа за книгата, която е почнал да чете и се е подвел не по съдържанието, а по тона на ревютата, които е чел. Да не говорим, че поради интереса си към доста места в Интернет, в които се обсъжда литература и писането й, съм добил впечатлението, че наистина огромна част от хората, които изказват мнение в сайтове като Амазон гледат на литературата като сбор от формули тип "рисунка по шаблон" или взети директно от недотам добре написани или пък недоразбрани наръчници за "добро писане", в които се говори за това как флашбековете са грешка и трябва да се поддържа съспенс и напрежение в сюжета. Все добри съвети, но много далеч от изчерпващи литературата и възможностите, които предоставя като изкуство.

А това, че книгата те приспива, очевидно е една от основните ти тези. Аз коментирах текста на самата анотация като казах, че той е пълен с неща, които създават негативно отношение на непредубеден читател. Факт, че нито аз съм такъв, нито хората, за които си писал анотацията. Но за това вече се разбрахме, може да съм интерпретирал грешно.

Коментарът на Мики Спилейн е много верен и описва една абсолютно неизбежна и доста нормална картина, ако говорим за литература като средство за убиване на времето, отпускане и забавление, като например телевизията или решаването на кръстословици; и една доста тъжна картина, ако говорим за литературата като изкуство.

Но как да е, аз съм филологически обременен в това отношение, съзнавам, че съм малцинство :)

Сега, за прословутото изречение :)

Видях какво имаш предвид. Както е написано, малко звучи като "Ожених се за гиздава мома, която беше хубава." В случая няма противоречие или двойно отрицание, а по-скоро тавтология. Улавям се понякога в това, защото се опитвам да съм максимално недвусмислен. Май понякога се получава обратното :)

Ето какво се опитвах да кажа:

Усещането е фалшиво, защото почива на вече споменатите безлични конструкции, а не на конкретни неща, които да докажат авторитетността му и повсеместността на мненията "Кроули е писател за писатели". Ако например беше нещо от сорта на "някъде се смята" или "някои титулуват Кроули", не бих имал нищо против.

Просто без тези уточнения в журналистическия език, а и не само, тези безлични конструкции са тъждествени на "повечето смятат/масово се счита, че..." и затова така съм ги възприел.

Та, усещането е фалшиво, защото не е предизвикано от нещо реално, поне в моята глава. Не фалшивостта на усещането е погрешна (което би значело, че всъщност е вярно), а "фалшивото усещане е и погрешно". За мен "фалшиво" и "погрешно" не са синоними. "Фалшиво" = "нещо, което на пръв поглед е така, но всъщност не съвсем/съвсем не е така", с акцент връху "на пръв поглед е вярно/истинско", а "погрешно" = "нещо, което не е така, независимо как е изглеждало на пръв поглед". А е такова в "немалка" степен, вместо в "голяма" или "значителна" степен, защото в целия си първи пост гледам да се изказвам внимателно и некатегорично с цел да не звуча рязък.
А "немалка степен" е по-некатегоричен израз от "голяма степен" :)

Дано е станало ясно какво искам да кажа.