Заглавие : Bangkok-8, 437 pp.
Автор : John Burdett
Издадена : Curtis Brown Group Ltd., 2003
Жанр : ?

Съдържание: Сончай (фамилното му име Джитпличийп повече няма да използвам по очевидни причини) е детектив в Бангкок-8, "сърцето и мишницата" на Бангкок (по собствените му думи). Той и колегата му Пичай са партньори, но не само в полицейския смисъл на думата. Преди време, след някаква операция, при която двамата застрелват няколко престъпници и изживяват душевна криза, началникът им, полковник Викорн, ги изпраща при своя брат – зен-будист – който ги променя. Те не слагат монашеско расо, но стават будисти и се превръщат в "белите овци" на полицейския участък, понеже отказват да приемат подкупи. Началото на романа ги заварва по време на акция, при която задачата им е да проследят Уйлям Бредли - американски пехотинец, командирован в Тайланд като охрана на американското посолство. Бредли е в компанията на умопомрачително красива негърка (и смият Бредли е чернокож). Двамата полицаи изгубват за малко колата им, а когато по-късно я откриват отново на един мост, установяват, че жената я няма, а Бредли е убит. Но не как да е, а по много оригинален начин: вътре в колата гъмжи от силно отровни кобри, а главата на Бредли е почти погълната от огромен питон. Всички змии странно се тресат в подобие на конвулсии. Пичай отваря колата, за да измъкнат тялото (не е много ясно дали пехотинецът вече е умрял или още има някаква надежда да бъде спасен), но една от кобрите го захапва и него. Няма смисъл да се прави каквото и да е, минути по-късно Пичай е мъртъв, а Сончай (въпреки че е будист) е взел решение да отмъсти за смъртта му. След няколко часа е привикан в американското посолство, където агентите на ФБР Розен и Нейп го уведомяват, че Вашингтон изпраща специален агент на ФБР по делото и му предлагат сътрудничество по разкриването на убийството (никой няма съмнения, че става дума за такова). Те му показват и нещо, което току-що е било намерено в шкафчето за преобличане на Бил – завито в къс вестник на странен език парче необработен нефрит. За Сончай не е проблем да установи, че вестникът е отпреди 3 години и че е издаван в Лаос. Междувременно Сончай развежда читателите на книгата из своя квартал: води ни по местата, където туристите идват, за да си изберат проститутка, запознава ни със своята приятелка от детството Кет, която (свенлива и изтъкана от комплекси за външността си) си вади хляба като стреля от духало стрелички по надути с въздух презервативи (интересното е, че стреля с... влагалището си, за да не използвам по-късата дума за това). Сончай отива в едно Интернет-кафе и провежда търсене с ключови думи "Бредли" и "нефрит"и за своя изненада открива доста бързо сайт, на който Бредли е изложил въртящ се в пространството 3-измерен мъжки член от нефрит. Надписите поясняват, че сайтът е на Фатима и Уйлям Бредли за търговия с нефрит (има е-мейл адрес и къс текст, превъзнасящ мистичните свойства на нефрита). Малко по малко научаваме (това продължава почти до средата на книгата) за детството на Сончай: майка му е била известна с красотата си проститутка станала такава, не от нужда, а защото виждала в това начин да излезе от средата си, с която иска да скъса и наивно вярвала, че това е възможно. След като се родил Сончай, майката продължила същия начин на живот, но този път (тя имала странна власт над мъжете) искала от любовниците си да я вземат в своите страни (заедно с малкия й син). Подбирала ги по два критерия: да говорят отличен английски и да са джентълмени. Различни хора го обучавали на различни неща, които било невъзможно да научи в Тайланд. Така Сончай израсъл, учейки английски, френски и немски, и живейки в цивилизовани страни. Накрая майка му все пак се върнала в Тайланд (впрочем в романа тя още е жива, под 50-те, все така красива, пълна с бизнес-идеи и желание за работа, а на всичко отгоре отредена й е немаловажна роля в сюжета: тя има намерение да отвори публичен дом за възрастни, смятайки че в това има много хляб, и се опитва да спечели сина си и благосклонността на неговия началник полковник Викорн, защото без "покровителството" от страна на полицията никакво начинание в Тайланд не може да просъществува дълго). На другия ден, тръгвайки от намерения е-мейл адрес, Сончай отива при доставчика на Интернет услуги, използван от Бредли и от формуляра за откриване на абонамент научава адреса му. И разбира, че Бредли е дошъл с попълнен на таиски формуляр, съпровождан от невероятно красива негърка. Това изглежда била споменатата в сайта Фатима. Адресът се оказва не на апартамент, а на скъпа къща, Къщата е украсена в картини на все същата красавица (маслени картини, акварели, черно/бели и цветни снимки), облечена и гола (с перфектно тяло), повечето откровено еротични. Има и една изящна миниатюра от нефрит – кон и ездач. И още нещо – компютър. Когато го включва, Сончай открива на него много програми: за астрология, астрономия, гемология, енциклопедии и голям анатомичен атлас за явно професионална употреба... От разпита на хората, живеещи около моста, на който е намерена колата с убития, Сончай научава, че там е дошла банда червени кхмери (различавани по шалчетата около вратовете им), които обаче едва ли са убили Бредли, защото според свидетелите (малкото сред тях, проявили желание да говорят) мотоциклетистите се приближили до колата и без да я отварят възбудено си сочили нещо. Само един собственик на кръчма споделя, че е видял неясен силует да се качва на един от мотоциклетите (което може би отговаря на въпроса къде се губят следите на фамозната чернокожа красавица). Става ясно и още нещо – въпреки че това е Бангкок-6, а не -8, тук името на неговия началник полковник Викорн не е непознато и се произнася със страх. Когато най-сетне се прибира в участъка за неизбежната среща с Викорн, Сончай е поканен от него на обяд (отношенията им впрочем са доста по-различни от онова, което тук приемаме за нормални между подчинен и началник). Изяснява се, че проследяването уж (заради просрочена виза) било възложено "отгоре", с което Викорн иска да се оправдае за нелепата смърт на Пичай. На свой ред Сончай споделя, че не вижда как търговията с нефрит може да доведе до този необичаен начин на убийство. Според него, става дума за друг вид търговия – с "яа баа", нов по-безопасен от хероина наркотик, на базата на метамфетамините, чийто пазар се разширява не с дни, а с часове... Горе-долу по това време в повествованието се появява и специалният агент на ФБР Кимберли Джоунс – 30-годишна блондинка, която веднага хвърля око на Сончай. Сончай и тройката от ФБР откриват, че Бредли е имал интензивен обмен на електронна поща с някой си Силвестър Уорън. Беглият й преглед разкрива, че Уорън е бил особено доволен от някакви мостри, които Бредли му е пращал. Сончай научава, че Уорън не е "някой си", а влиятелен човек с много връзки, милиардер, натрупал състояние от продажба на скъпоценни бижута на свръхбогаташи. Човек, който още от младини е посветил живота си на гемологията, със степен по ориенталистика, създал огромно богатство, благодарение на целеустремеността си. Приеман от президенти, общуващ със сенатори, на "ти" със звезди, Уорън не е от онези, които си струва да безпокоиш, без сериозни доказателства. Групата постепенно оформя хипотезата: Уорън се натъква на сайта на сержант Бредли, разглежда експоната, оценява майсторството в изработката и се свързва с Бредли при едно от редовните се посещения в Бангкок. Бредли е смаян от вниманието на величайшата особа, което не му пречи да види начин да подобри финансите си преди предстоящото му излизане в пенсия. Той предлага на Уорън преките си контакти с местните занаятчии. Уорън сам има голяма колекция, но досега не е имал възможност да я използва за нещо незаконно. Сега вижда възможност да произведе фалшиви копия на своите оригинали, които да продаде. Работата е в това, че поради особеностите на нефрита, няма научен начин да се докаже дали даден образец е фалшификат или оригинал. Уорън започва да плаща на Бредли неголеми (за милиардер) суми, финансирайки опитите по създаването на перфектни фалшификати на някои от неговите оригинали (нефритовия кон с ездач, например, който междувременно е изчезнал от дома на Бредли). Разследването продължава, но не след дълго Розен и Нейп биват изтеглени по нареждане "отгоре" – явно някой не иска компрометирането на Уорън. Сега само Ким и Сончай могат официално да продължат. В сюрреалистичен епизод, Сончай отива у дома на приятелката си Ким, и докато "стреля" със стрелички по надути кондоми, които той й държи, тя му разказва, че първият и единствен мъж в живота й е бил точно Бил Бредли. От нея Сончай научава, че любимецът на жените, едрият и снажен Бредли, бил крайно суетен и много неуверен. Двамата с Уорън често ходели по баровете, където Уорън имал славата на човек с много "специални" вкусове. Толкова специални, че след известно време вече не се намирали момичета, които да отидат при него. И така до момента, когато в града се появили корави рускини-сибирячки, готови на всичко. При тези обстоятелства, Сончай депозира при шефа си официална молба, че държи да разпита митичния Силвестър Уорън при първото му идване в града (което предстои съвсем скоро). Една вечер завежда Сончай на турнир по кикбокс, където той вижда Фатима. Някакво странно чувство прещраква в него, но този път красивата негърка му се изплъзва. Появява се дошлият от Америка брат на Бил, Илайджа Бредли. Бивш затворник, той разказва много неща за детството на Бил и по-късната му кариера на военен. Оказва се, че Бил наистина е бил самовлюбен в тялото си, много потаен, мислил е само за секс, неудовлетворен е бил от кариерата си на военен и трескаво е търсел алтернативни пътища да припечели нещо. Опитвал се е да убеди брат си двамата да подхванат контрабанда на "яа баа" в Щатите и е търсел канали за това. Идеята с нефрита също е била един от многото му опити в нещо да пробие. И нещо странно, Бил така и не споменал пред Илайджа името на Фатима... След няколко дни Сончай бива заведен официално от шефа си в хотела, където е отседнал току-що пристигналия Силвестър Уорън. Уорън разказва, че поради нечовешките условия за добив на нефрит в Бирма (единственото място на света) той не може да продава изделия от нов нефрит, защото неговите клиенти държат на "политическата коректност". Дори пътуванията до Рангун са немислими за човек с неговото положение в обществото. Значи трябва да продава стар нефрит... или нов нефрит, изглеждащ като стар. Без това непременно да е свързано с измама. Много от клиентите му били готови да купуват имитации на скъпоценности от известни колекции (главно на китайските императори, като прословутата статуетка на коня и ездача, която Уорън бил дал на Бредли за еталон и след смъртта му поръчал да му бъде върната). Уорън обяснява, че след като намерил координатите на Бредли в Интернет, свързал се с него, обучил го за търговията с нефрит, платил му дълговете, дал му пари да купи къщата, дори му доставил образци от голямата си колекция, за да украси интериора. Направил го свой агент в Югоизточна Азия, отговарящ за доставката на нов нефрит от Бирма, и го натоварил със задачата да организира имитирането от местни занаятчии на оригинали от неговата най-богата в света колекция. Без да задава "неуместни" въпроси (а всеки въпрос явно би бил сметнат за неуместен) Сончай си тръгва. Пледоарията на Уорън, макар и убедителна, остава доста обстоятелства необяснени. Санчай трябва сам да намери липсващите отговори. Има две неща, които може да направи веднага. Едното е да отиде в Патая при стария си приятел, Андрей. Андрей е руски физик, избягал от Русия преди години, който предлага момичета. Епизодът там е много интересен, но аз ще съкратя в този преразказ нещата до най-същественото. Преди години едно от момичетата му трябвало да "обслужи" Уорън, който вече имал лошата слава на падащ си по садо-мазо изпълнения. За да имат някакъв лост срещу тази влиятелна личност, Андрей организирал запис на "сеанса". За негов ужас записали убийство. Лентата станала безценна. С посредничеството на полицията Уорън я откупил за три милиона. Само че това не бил първия му подобен случай. И още една особеност – от Ким Джоунс Сончай научава, че Фатима страшно приличала на първата жертва. Вторият ход на Сончай е посещение в клиниката "Чармабутра". Той вече се досеща за много неща, така че не задава въпроси слепешката, а знае какво го интересува. Така получава потвърждение на предположението, което от известно време витае в главата му: Фатима не е жена, а е транссексуална – момче, подложило се на операция по смяна на пола (в романа на тоази тема са посветени са две много интересни глави). Д-р Суричай в началото неохотно, но все пак разказва как Бил Бредли е довел един младеж негър, желаещ да смени пола си. Изяснява се в последващ разговор с "Фатима"), че намиращият се в криза на средната възраст Бил Бредли веднъж се засякъл с Усири Тания (истинското име на Фатима отпреди операцията) и търсещ самоутвърждаване под всякаква форма, го "изчукал". След което, естествено, бил обзет от разкъсващи го угризения. Усири на свой ред пък бил искрено влюбен в него. Представял си дълъг съвместен живот (Бредли вече бил взел решение да остане след пенсиониране в Тайланд, където вече имал и друг бизнес, обезпечаващ му прилично съществуване – нефрита и "яа баа"). Но Бредли бил неутешим. Един ден, когато се галели в леглото, Усири го попитал дали би искал любовникът му да има истински цици. Погледът не Бредли светнал. Усири започнал да взема естроген (женски хормони). Но за перфекционист като Бредли това било недостатъчно. Той посетил клиниката за операции по смяна на пола и започнал дълго обсъждане на промените в тялото на Усири, които искал да види и за които бил готов да плати. Постепенно подробностите се изяснили (оттам интереса на Бредли към човешката анатомия). Д-р Суричай притежавал уменията да реализира фантазиите на Бредли и така Усири не само се превърнал във Фатима, но и получил перфектно тяло. Струващата нормално $5000 операция, излязла на Бил $100000. Но най-лошото предстояло – Фатима с ужас научила, че всичко това е не защото Бил "я" желае, а защото иска да изличи кошмара си, че е спал с мъж. Така се стигнало до решението да го убие. Усири бил помощник на Бил във всички негови начинания – свръзка с полковник Викорн при получаването на наркотиците от летището, и преводач с племената при пътуванията на Бил за да купува нефрит. Така Усири поддържал връзка с племето, от което дошъл в големия град, а там имало специалисти по подготовката на змии за различни ритуали. Не било проблем да направи така, че вместо наркотици в сандъка получен от Бил да има упоени и раздразнени змии. Но и това не било края. Полковник Викорн, който бил посредник при получаване на уличаващата лента, размислил и решил, че е добър ход да я задържи, за да запази контрол над Уорън. Знаейки каква съдба замислят Уорън и Бредли за Усири, той бил измъчван от угризения. Затова се обърнал за съвет към своя брат – будисткия монах, от когото много се страхувал. След няколко дни медитация брат му намерил решение: да се даде касетата на Фатима! Несъмнено на касетата Фатима видяла рускинята и златната игла промушена през пъпа й... само че това било точно същото, което Бил искал от нея (за рисунките). Фатима разбрала, че е "копие" на друга жена, че не е "истинска". Сега касетата се превърнала в инструмент, с който вече тя държала Уорън в ръцете си... В края на романа Сончай е повикан в клиниката "Чармабутра". Там той намира Уорън! Фатима е решила да му подари живота, ако той й даде половината от състоянието си и се съгласи да се подложи на операция по смяна на пола. За да види какво й е причинил. Последната глава е откриването на публичния дом за старци от майката на Сончай, полковник Викорн, Ким Джоунс (купила акции в явно изгодното начинание) и самия Сончай, притежаващ 10% от хита на деня. Репортери на BBC и CNN интервюират старци от цял свят дошли да изживеят последни мигове наслада, и момичета, възмутени, че на Запад старите хора са онеправдани и забравени...

Оценка: Сложен, дълъг и наситен с идеи роман. Неописуемо живо предаване на обстановката в Бангкок (търговията с плът, местната кухня, философските аспекти на смяната на пола, подробности около антиките от нефрит, принципите на зен-будизма). Много диалог, богат речник (и по рано забелязах, че Джон Бърдет използва чувствително по-дълги от средното думи, изискващи романите му да се четат с речник). Много истории в историите, за които не споменавам, защото просто се опитах да оставя преразказа относително кратък (макар и така да стана цели шест страници). Непредвидим край: романът започва като полицейски, развива се до средата като такъв, после става ясно кой е убил Бредли и ударението се премества от "Кой?" на "Защо?". Последната четвърт (когато разбираме истината за Фатима) е направо непредсказуема. Въпреки това не бих казал, че има особено напрежение. Авторът явно е искал да напише не трилър, а философско-естетическо есе за Тайланд. Той съзнателно търси някои паралели с предишния си роман (The Last Six Million Seconds), където главният герой също е "продукт" от смесването на две раси и също донякъде е "чужд" на обществото. Също както там и тук героят е полицай и отново също както там в историята са вплетени философия, морал, политика, история и много, ама наистина много бит. Разликата е, че Хонконг е по-блестящ като град от Бангкок, а и тук политическият момент не е толкова съществен. Заслужава да се отбележи малко гротескния финал с публичния дом за старци, но дори това не е извън контекста на по-общия план – как се гледа на секса в Тайланд. И какво е мястото на чужденците там.

Заключение: Големият проблем на "Бангкок-8" е с ориентирането му към конкретна читателска група, защото романът определено е всичко, но не и трилър (едно убийство и то в самото начало, отсъствие на заплаха за живота на когото и да е било, липса на преследване, дори на истинско според нашите разбирания полицейско следствие, някаква загадка да, но колко екзотична)! Много колорит наистина, много философия, много щрихи в психологическите портрети на героите, но дали читателите ще търсят това? Затруднявам се да дам еднозначна препоръка.

Послеслов: в крайна сметка книгата преведох аз.

When you come to a fork in the road, take it...
Yogi Berra