Заглавие : The Death of the Necromancer, 359 pp.
Автор : Martha Wells
Издадена : Avon Eos, 1998
Жанр : магьоснически трилър (?)

Съдържание: Тази книга е толкова трудна да се разкаже, колкото са примерно книгите на Умберто Еко (особено последната). Затова с възможно най-едри щрихи: сцена на действието е град Виен, страната е Ил-Риен. Денем Никлас Валиярд е умерено богат търговец с произведения на изкуството, нощем се превръща в славния крадец Донатиен и с лекота се изплъзва на преследващия го упорит и способен криминален инспектор. Но и денем и нощем той живее с една-единствена мисъл – да унищожи своя архи-враг граф Рив Монтеск. Никлас следва сложен план, който изглежда плавно се развива към успешен завършек. В компанията на малка, но колоритна група приятели, поставили се заради него извън закона, той краде злато, но го прави така, че уликите да сочат към графа. Идеята е аристократът да бъде поне арестуван, ако не и екзекутиран, защото този човек е виновен за смъртта на баща му. Всъщност Едуар Вилер само го е осиновил (а в произхода на Никлас има много странни моменти и необяснени неща), но Никлас го обича като истински баща. Вилер е бил известен учен-натуралист, но през целия си живот се е опитвал да създаде средство, с което и обикновения човек да може да извършва магии. Защото в Ил-Риен магията е възможна… макар и само за някои. Несправедливо обвинен, че използва некромантия в опитите си, Едуар е набързо осъден и екзекутиран. Една нощ Никлас и другарите му се натъкват в едно подземие на голем. След спасяването се от него, те научават, че той е създаден от д-р Октав, който предлага услугите си на богати благородници, обещавайки им връзка с духовете на напуснали ги близки. Всъщност докторът тайно използва тези духове, за да научи къде са скрити/заровени/зазидани семейните богатства, които няколко дни след сеансите му безследно изчезват. Малко по малко Никлас научава, че зад доктора може би стои истински маг, при това страшно могъщ. Използвайки помощта на близкия приятел на баща му и силен магьосник, пристрастения към опиума Арисилд, Никлас постепенно се доближава до истината, а тя е трудна за вярване… Толкова!

Оценка: Невероятна книга!!! Великолепно пресъздаване на обстанов-ката – Ил-Риен е нещо като пълноправен герой на романа. А другите участници са като живи. Атмосферата е като в Париж от миналия век, имената са леко мистични, необичайни и трудни за произнасяне – те оставят в устата особен привкус и говорят с мелодията си сами за себе си (Пряката на Философите, Амелинд Даниел, инспектор Ронсар, доктор Сайрън Хол, злият маг Констант Макоб, добрият Арисилд Дамал, д-р Октав, помощниците Крак и Кусар и т.н. и т.н. – това е цял свят). Писателката не ни казва нито кое е времето, нито кое е мястото, и дори дума не обелва какво отношение има този свят към нашия (дори не знаем в нашата вселена ли е). Техническото развитие на тази цивилизация е като нашето преди стотина години – каляски, но и влакове, свещи, но и часовници. Магията там е възможна, но не обичайна. Некромантията (използване на човешкото жертвоприношение за постигане на магически цели) е забранена. Сюжетът е организиран в стила “мисия”: героят има ясна цел, има план, съществуват сили, по-силни от него, които му пречат и т.н. Голямото достойнство на книгата е в живите герои – те просто не могат да се забравят, макар след време имената им да избледняват. Оказва се, че този роман е продължение на Element of Fire, но историята в него се чете и без да се знае какво точно е станало преди. Това е една изключителна смес от фентази, мистика и хорор, без слабо място. Напомня с нещо Викторианския роман от времената на Дикенс, но с екшън-заряд, който би изтърбушил сестрите Бронте. В него няма нищо едно- или двумерно, всичко е многомерно, многопланово и много далеч от това да бъде черно-бяло. Бях на море, когато я четох и тя ми провали всички планове, за-щото я свърших за един следобед и една нощ (вместо планираните 4-5 дни на лениво наслаждение)! Ако бяхме страна като другите, щях да изтичам до книжарницата и да си купя всички романи на Марта Уелс. Но понеже, уви, живеем в България, не ми остава нищо друго освен да запиша името й в тънкото бележниче с писателите, които събирам и следя. Още не мога да се освободя от мисълта да задържа книгата за себе си и да кажа, че са ни обрали на морето. Тази година четох няколко превъзходни романа все в същия мистико-магьоснически стил и ако е истина, че този жанр стремително се изкачва към моето понятие за литературен връх, то аз само се надявам това да продължи, защото обожавам подобна смес. Предупреждение: романът е изключително труден за превод (само българските названия на всички мистични, вълшебни или магични същества са почти непреодолимо предизвикателство, да не говорим за магьосническите атрибути и т.н.), а не заслужава да бъде претупан (не, не се кандидатирам аз да го превеждам, понеже би ми било крайно неизгодно – тук е нужен много добър преводач с превъзходен български). И второ предупреждение: читателите прочели това чудо сигурно ще обсадят вратите на издателството и ня-ма да мръднат, докато не получат нова доза такова четиво и ОЩЕ! И аз ще бъда сред тях!

Послеслов: жалко, не се получи точно така - книгата бе приета, но не с прекомерен ентусиазъм. А жалко. (Нека отбележа, че в анотацията ми има някои фактологически неточности, вкл. и разминаване в имената спрямо официалния превод - оставил съм я каквато си е.)

When you come to a fork in the road, take it...
Yogi Berra