Заглавие : Remote Control, 411 pp.
Автор : Andy McNab
Издадена : Bantam Press, 1997
Жанр : трилър

Съдържание: Ник Стоун е агент на английските специални служби. Тесният му профил са т.н. “мръсни операции”. Последният път леко е сгафил и е в немилост, но един ден шефът му Симъндс го извиква и му възлага да проследи двама ирландски терористи при пътуването им в Щатите. Той поема задачата от Юън, най-големия му приятел, който е съпроводил двамата терористи от Белфаст до “Хийтроу”. Следва пътуване до Вашингтон и точно когато Ник поисква съдействие за инсталиране на подслушвателна техника в хотелската стая на двамата, от Лондон му нареждат да остави проследяването и максимално бързо да се върне в Англия. Малко озадачаващо, но какво да се прави - и това се случва. Понеже не успява да намери място за следващия полет, Ник решава да запълни няколкото часа с посещение при своя приятел Кев, който живее със семейството си във Вашингтон. Обажда му се по телефона, договаря се да мине за малко и разбира от Кев, че приятелят му (а той работи в Агенцията за борба с наркотиците) има много интересни новини за общите им познати (разбирай ирландците). Но когато пристига у дома на Кев, Ник заварва там касапница. И Кев, и жена му и по-голямата им дъщеря са зверски убити. Само малката Кели се е скрила и по някаква случайност е останала жива. Ник взема изпадналата в някакво вцепенение Кели и напуска къщата, преди там да се е появила полиция. За него е ясно, че убийците са искали да ликвидират Кев, а семейството му е премахнато, защото не е трябвало да се оставят свидетели. Това означава, че животът на Кели е застрашен от момента, в който убийците научат, че не са си свършили работата докрай. Липсата на борба и премахването на очевидците са индикация, че са дошли близки или поне добри познати на семейството, още повече, че Кев е бивш колега на Ник и е много внимателен. Както и да е, съвсем скоро убийството става предмет на обсъждане по вестници и телевизия и съседи на Кев съобщават, че са забелязали някакъв мъж да напуснал района заедно с момиченце (малката Кели). Това още е нищо: когато се обажда за съдействие в службата си в Лондон, на Ник му затварят телефона! Втория път - също. Сега вече нещата максимално се усложняват. Ник знае, че не може да използва нито паспорта си (а той е дошъл под прикритие в САЩ, така че и паспортът му не е истински), нито кредитните си карти. Кели също му е повече като камък на шията. В крайна сметка той се обажда на военното аташе в посолството, съобщава, че ако не установи връзка със своите, ще разкрие кой е и с какво се е занимавал и така при третия опит най-сетне го свързват със Симъндс. Той му обяснява, че е сгрешил като не се е прибрал веднага, както му е било заповядано и че сега всичко е много по-сложно. Съобщава му, че има само един начин да докаже, че е невинен: като разбере какво точно се е случило. Така Ник започва самостоятелно разследване: за негово щастие той разполага с двама добри познати - първият от тях е Пат (също негов бивш колега). Ник научава от Пат, че има едно място във Вашингтон, което ирландците тук използват като щаб-квартира (там е и лобито на ИРА в САЩ). Ник и Кели отиват на това място една нощ, проникват вътре и Ник успява да копира съдържанието на един компютър, намиращ се в кабинет на явно голям шеф. Засича ги един от онези, които той е следил на идване в самолета, следва схватка и Ник и Кели едва се измъкват. Малко след това Пат е убит. Тогава Ник влиза във връзка с втория си добър познат: Франк де Сабатино - компютърен гений - който му помага да разгадае съдържанието на копирания диск. Оказва се, че на него има подробна информация за многократното транспортиране на някаква стока с кораб. Освен това има и снимки: на една от тях Кели разпознава човека, който е видяла в деня на убийството в дома им - това е началникът на Кев. Ник пък разпознава на другите снимки както видни лидери на ИРА, така и високопоставени държавни служители в английски правителства от различно време. Става ясно, че има някаква сложна връзка САЩ-Ирландия-Англия. С помощта на добре осведомения Франк, Ник постепенно си съставя общата картина: ИРА е във връзка с колумбийската наркомафия и внася, ако не с пряката помощ, то поне с протекцията на англичани и американци наркотици в Европа и САЩ, срещу което реализира печалби, за да води терористичната си война срещу англичаните и света. Накрая Ник съумява да се измъкне заедно с Кели от САЩ, връща се в Англия, колкото да установи, че точно Симъндс и Юан са помагали на ирландците. Играта, разбира се, е много по-голяма и по-груба, отколкото е по-силите на Ник. Той не може да промени света, но поне успява да отмъсти за семейството на Кев.

Оценка: Трета книга на нашумял автор: дългогодишен служещ в различните специални части на британската армия, решил да разкрие част от огромния си опит. Романът по същество е трилър за терористи с известен политически нюанс. Основната му ценност е изключителната правдоподобност: тук няма убийствени карате-удари, които покосяват корави противници (а има животинска борба, в която всичко е позволено), няма свръхмодерни устройства “а-ла м-р Q от филмите за Джеймс Бонд” (а има изобретателно използване на познати на всички ни неща - видеокамери, часовници, обикновени пистолети, компютри и т.н.). Много подробно е описано как един опитен агент проследява своята цел, как проверява дали сам не е следен, какви технически средства използва, в какво може да разчита на ресурсите на службата си, как се мъчи да предугади няколко хода напред действията на евентуалните си противници и т.н и т.н. Няколкото случаи на използване на компютри също са предадени без излишни сложности. За разлика от романите, в които се използва жена, за да се вдигне градуса на напрежението (след нейни грешки и издънки) тук има нещо повече: малко момиченце (т.е. към дефектите на жената са добавени и всички може би извинителни детски капризи и грешки в обстоятелства, усложняващи някои ситуации до крайност). Почти в цялата си част романът може да служи като справочник как се живее в САЩ без документи за самоличност, без жилище и без (!) кредитни карти. И все пак има някои неща, които изглеждат изкуствени: събирането на всичките (без Юан) приятели на Ник точно във Вашингтон (не става ясно защо и Пат и Кев живеят там); няколкото грешки на иначе свръхвнимателния и дотогава перфектно действащ Ник в моменти, когато вече е време да стане нещо “по-така”; неговата пълна неспособност да се справи сам в дадени ситуации без помощта на нищо неразбиращата Кели (успехът едва ли не е само в нейните ръце). Не е убедително защитена американската връзка в тройния възел. Към приятните моменти мога да сложа постепенното излизане на малката Кели от ступора (след като е видяла да избиват цялото й семейство) благодарение на поетапното й въвличане в “шпионските” дела на Ник; засилващата се емоционална връзка между двамата (тя накрая остава при него). И пак ще повторя: най-силното на книгата е невероятната й правдоподобност без никакво лустро. Езикът е много груб, натуралистичен, натъпкан с жаргон и според мен изключително труден за превод. Романът се чете лесно, макар чисто литературните му достойнства да не са чак толкова много.

Заключение: Издателството е превеждало и по-слаби трилъри от този. Знам че това не може да е съображение, но изхождайки от директивата “екшън-трилър”, та ако ще и слаб като литература, ще си позволя да го предложа (не казвам препоръчам) за превод. В по-добри времена не бих го направил.

Нека обърна внимание на датата - това е книга, която съм си позволил да препоръчам за превод през 1997... когато книгите се издаваха без цени отзад, защото не се знаеше за колко ще се продават!

When you come to a fork in the road, take it...
Yogi Berra