Заглавие : F2F (на компютърен жаргон “Лице в лице”), 429 p.
Автор : Phillip Finch
Издадена : Bantam Books, 1995
Жанр : Трилър

Съдържание: Неизвестен психопат влиза в малка компютърна мрежа, поддържана от Елис Хойл, и публично (в общ компютърен форум) заплашва няколкото участници, че ще ги убие. След това се захваща поединично с всеки от тях и използвайки различни трикове, както и доброто познаване на многото и разнообразни източници на информация в САЩ, успява да научи адресите на няколко от тях и да ги убие. За негово нещастие една от заплашените жертви е самият Елис (представящ се във форумите под псевдонима Аватар). Когато престъпникът опитва да разбере и неговия адрес (изпращайки му хитроумно и високопрофесионално написана програма от типа “троянски кон”) Елис разгадава замисъла и с помощта на най-разнообразни технически прийоми успява постепенно да разбере кое е въпросното лице. В частното разследване се включва и съпругата на Елис (двамата живеят разделени, но поддържат добри взаимоотношения), както и компютърно неграмотен полицай, занимаващ се официално с няколкото убийства. Проблемът е, че на адреса, посочен от Елис като място, откъдето действа престъпникът, живее болен, парализиран от множествена склероза. Оказва се, че това е ловък камуфлаж, но във финалната сцена, когато всичко уж се изяснява и е на прага щастливо да се разреши, психопатът се измъква, очевидно оставяйки място за продължение на романа.

Оценка: Великолепен трилър, какъвто не бях чел от много години насам. Определено най-добрият компютърен трилър, на който съм попадал (а съм чел поне 5-6 досега, сред тях най-нашумелите). Добро познаване на темата и умело преплитане на компютри и психология. Подчертано технически ориентиран сюжет - в подробности се описват компютърни сесии, форуми, електронна поща, включване в и използване на компютърните мрежи. Чете се безкрайно леко (свърших я в 4 часа сутринта през нощта, когато я започнах и съжалих, че няма още толкова). Самата интрига се поддържа умело и въпреки, че загадката е разгадана доста преди края, напрежението остава до последния ред. Бих искал да мога да напиша поне 100 подобни страници! Ако липсата на думи е свидетелство за възторга ми, аз спирам дотук.

Заключение: Абсолютно съм ЗА, но ще предупредя - нека да се прочете и от човек, не така професионално въвлечен в компютърната сфера като мен. Страхувам се дали ще бъде разбрана от средния читател. Ако се вземе решение за превод, кандидатирам се аз да я преведа, макар че е безкрайно трудно това да се направи на нивото на оригинала.

When you come to a fork in the road, take it...
Yogi Berra