Заглавие : One Man’s Law, 355 pp.
Автор : John Clarkson
Издадена : Berkley Books, New York, 1994
Жанр : трилър

Съдържание: По едно стечение на обстоятелствата сядам да пиша тази анотация около месец след като прочетох книгата. От една страна така е по-трудно, но от друга любопитно е какво ми е останало в главата от нея. Така... (установих, че не помня нито едно име, така че я прелистих набързо, за да си опресня паметта). Джек Девлин е бивш полицай, служител в някаква агенция от рода на ЦРУ, ФБР или Сикрет сървис. Един ден шефът му, мистър Чоу, го привиква и му съобщава, че неговият стар приятел Джаспър Кранстън (генерал от запаса) се е обадил с неприятната новина, че са намерили тялото на сина му Били Кранстън изядено от диви прасета в тропическите гори на един от хавайските острови. Има съмнения обаче, че става дума за убийство. Джек трябва да отиде и да разследва случая, още повече, че Били е негов приятел от войната във Виетнам, където му е спасил веднъж живота и е направо митологизиран като герой. Джек заминава. Първата му среща е с генерала, от когото научава някои подробности във връзка с начина, по който е било извършено полицейското разследване. Двамата се разделят скарани, но на тръгване Джек Девлин се запознава с приказно красивата Лейлани, която се оказва дъщеря на генерала (живееща отделно) и доведена сестра на Били. На нея е съдено да играе ключова роля в бъдещите премеждия на Джек. Джек постепенно навлиза все по-дълбоко в обстоятелствата, предшествали смъртта на Били, и се уверява, че тя изобщо не е случайна, а по-скоро жесток акт на премахване на свидетел. За да има някакъв шанс срещу неизвестните престъпници, Девлин извиква на помощ стария си познат Тули - бодигард, грамаден полинезиец от Самоа, където мъжете се славят с огромните си размери. На сцената се появява и Сам Киймоку - як хаваец със зловещ външен вид и гаден характер. Той ненавижда всички пришълци на Хаваите и не пропуска да даде на някой от тях урок, от който потърпевшият остава с изпочупени кости, ако изобщо оживее. Оказва се че Сам има имение извън града, в околностите на което е бил намерен Били. Когато Джек и Тули отиват да разгледат мястото те биват нападнати от побесняло от страх диво прасе, подгонено от група ловци - все хора на Сам, - от което едва се спасяват. Те разбират, че Били вероятно е намерил смъртта си по подобен начин. Въпросът е защо. Още по-озадачаваща е подчертаната пасивност на полицията по отношение на всичко, свързано с това убийство. Всъщност, без да подозира това, Девлин още със стъпването си на островите е обект на тайно наблюдение - стандартна практика по отношение на всеки пришълец тук, разпоредена от всемогъщия Лиху - шеф на полицията в Хонолулу, който иска да контролира всичко: транспорт, туризъм, проститутки, наркотици, чужденци и т.н. Постепенно нещата загрубяват. Сам Кий (страдащ от маниакална неприязън към всичко чуждо на “неговите” острови) завладява някакво малко градче (това, до което се намира имението му), взема за заложници определен брой жени (включително и Лейлани, отишла там, за да научи нещо повече за смъртта на брат си) и мъже, и дава краен срок на властите да изпълнят налудничавите му изисквания (например да очистят Хаваите от чужденци). Преди да започне да убива един по един заложниците се намесват Джек и Тули. Точно тогава започва да се разплита и интригата около загадъчната смърт на Били. Оказва се, че той е станал свидетел на прехвърлянето на голяма пратка оръжие от огромната военна база на САЩ в ръцете на престъпна група с шеф Лиху. Цялата история е следната: под претекст за обновяване на въоръжението на американските войски в базата, началникът на тиловата служба уж изпраща старото оръжие във военни складове в САЩ, но всъщност по пътя към пристанището сандъците се изпразват от техниката (която представлява интерес за терористи и араби) и се пълнят с камъни; когато пристигнат в САЩ никой не се главоболи да ги отваря, защото маркировката е както трябва, а и кой би се интересувал от старо оръжие. В началото обаче не е съвсем ясно кой точно от кадровите военни в базата е замесен в далаверата и авторът умело хвърля прах в очите на читателите, започвайки от по-невзрачни личности, за да стигне накрая до самия командир на базата (всъщност краят е малко по-различен). Лейлани е спасена от зверско изнасилване и може би смърт, убийството на Били намира обяснение, лошите са наказани и Джек Девлин... напуска Хаваите (не, не остава при Лейлани, въпреки любовта, която пламва между тях).

Оценка: Това е първата за мен книга, в която действието се развива изцяло в Хаваите. Обстановката е много приятна, героите са бели и черни (т.е. много добри и съвсем лоши). Има доста сцени със секс и дори такива с елементи на перверзия, които ще бъдат малки препъни-камъни в евентуалния превод. Интригата не е съвсем плоска, а напротив - скалъпена е с елементи на загадка до самия край. Девлин донякъде напомня за Марлоу (е, няма как, стилът не е “Чандлър” - остроумните диалози и размисли отсъстват) и използва юмруци и револвер, без много да се замисля; Тули определено е екзотичен тип, но за нещастие почти не влиза в действие; Сам Кий - злодеят - е способен да смачка всеки, може би не и Девлин, но до решаващ сблъсък между тях така и не се стига, което е разочароващо; Лейлани е красива хавайка, която не се колебае да излекува с тялото си Девлин, когато го посмачкват. Екзотиката на островите е използвана добре и читателят може да се запознае с флора, фауна и туристически забележителности. Леко четиво (за плаж или вила), от което се оказа, че съм запомнил доста.

Заключение: Склонен съм да я препоръчам за превод, но с уговорката, че не вярвам да стане хит на пазара.

When you come to a fork in the road, take it...
Yogi Berra