Заглавие : The Secrets of Harry Bright, 302 pp.
Автор : Joseph Wambaugh
Издадена : Bantam Books, 1985
Жанр : полицейска

Съдържание: Джек Уотсън - син на богаташа Виктор Уотсън - е намерен прострелян в челото, паднал в един каньон с колата си и изгорял в нея. След известно време, през което разследването на случая не успява да открие никакви следи, бащата наема полицая от отдел “Убийства” Сидни Блекпул и неговия приятел и колега Ото Стрингер, за да разкрият убийството. Двамата са от Управлението в Лос Анжелис, но понеже колата е намерена в района на малкото градче Минерал Спрингс, налага се те да си вземат отпуск и да прекарат известно време на чужда територия. Ото само помага на приятеля си, но за Сидни успехът в разследването означава край на полицейската работа, защото Виктор му е обещал да го назначи като шеф на службата за сигурност в една от многобройните свои фирми. Междувременно авторът ни запознава с всички полицаи от малкия участък в Минерал Спрингс - той използва за това техниката на “история в историята”, като подхвърля едно име и нанизва около него много други, вплетени в общи преживявания и най-вече изцепки, довели до преместването на отделните полицаи в малкото градче. В основата на повествованието е не толкова самото разследване, а премеждията на двамата полицаи, озовали се с дадените им на ръка от Виктор десет хиляди долара в луксозен хотел с предварително уговорен достъп и предплатени такси за игра на множеството игрища за голф в района. Особено интересен е Ото - той явно е вмъкнат от автора като особняк и всичко, което става около него, е уникално. Той си е внушил, че разследването е обречено на неуспех и те се намират в хотела за да си починат като хапнат на корем, пийнат яко и непременно ударят по някоя топка из игрищата, още повече, че той никога не е стъпвал на толкова луксозни такива. Ако падне и нещо за изчукване, още по-добре. Малко по малко разследването обаче напредва, най-вече благодарение на Сидни, за когото изходът е особено важен. Съмненията им се концентрират накрая около Хари Брайт - втория по старшинство полицай в Минерал Спрингс, възрастен, улегнал и много уважаван, - когото обаче не могат да разпитат, тъй като той лежи поразен от сърдечен удар в една от местните клиники. Накрая се разбира, че същият този полицай е бил в нощта на убийството в каньона, където е видял как колата на Джек пада в една от урвите и пламва. Джек остава заклещен вътре и полицаят може само безпомощно да наблюдава как пламъците бавно го обхващат. За да му спести агонията той изважда револвера си и го застрелва. Приятелят му прикрива следите, тъй като Хари в онзи момент е бил пиян. Няма никакви доказателства за случилото се. Сидни се обажда на Виктор Уотсън и му разказва всичко, което са научили и множество пикантни подробности за сина му, между които и това, че е бил със склонност към хомосексуализъм, че е опитвал наркотици и пр. Бащата е потресен. След като се убеждава, че няма никакви доказателства за особения живот на сина му, той заявява на полицая, че той - полицаят - нищо не е разбрал (между другото, Виктор, Сидни и Хари са свързани с едно общо нещо - всички те са загубили синовете си и това е ги е травмирало до крайност) и че синът му не е правил нищо от “онези” неща и че е намерил смъртта си по съвсем друг начин (той описва как си я представя). В заключение допълва, че длъжността, на която Сидни се е надявал, вече е дадена на “вътрешен” човек, за когото още от началото е била предназначена. Това слага край на цялата трагикомедия.

Оценка: Изключително умело написана книга. Изненадвам се как досега не бях чел нищо от този автор. Действието се развива в няколко плана: от една страна е чисто полицейското разследване, в което са преплетени и случайност и систематичност, от друга - комичните преживявания на двамата полицаи (основно на Ото, понеже образът на Сидни е напълно сериозен, дори малко мрачен) из луксозни хотели, ресторанти и игрища за голф; на трето място идва полицейския бит - по време на работа и след нея, с всички ненормални изпълнения, запивания, дрязги и т.н. Дори самата интрига е нетривиална: няма убийство, а скрит по неволя опит за спестяване на страданията на умиращ човек. Накрая идва и безсмислието на всичко: не само истината е недоказуема, ами бащата не пожелава да я приеме такава, каквато е, и отказва да даде обещаната награда - въжделената нова и “чиста” работа, за която Сидни се е надявал да промени живота му. Но ако тази книга може изобщо да се запомни с нещо, това е изключителния език в нея - страхотно идиоматичен, но безкрайно изразителен и убеждаващ. Човек остава с впечатлението, че наистина се намира в общество на полицаи.

Заключение: Склонен съм да я препоръчам за превод, но с две уговорки: първо, нека бъде прочетена още някой за мнение и, второ, трябва да бъде дадена на изключителен преводач (какъвто не ми е известно да работи засега за “Бард”), защото дори малки отстъпления от нивото, на което е написана, ще ощетят читател на превода, а и книгата вече няма да бъде същата! За да не остане забележката ми незабелязана, ще я повторя: книгата е чудесна най-вече заради езика, но няма никакъв смисъл да се превежда, ако той не бъде адекватно предаден. Препоръчвам да се набележи отличен преводач и този път той да анотира книгата повторно с мнение дали смята, че е способен да я преведе на ниво и дали се наема да го направи.

When you come to a fork in the road, take it...
Yogi Berra

Редактирано от ivz на 27.03.09 09:15.