Re: The Solitudes / Фен клубове / Фантастика

Ще си позволя да отбележа някои странни моменти и леки противоречия в тази анотация. Както сам пожела, няма да се впускам в подробности за самата книга.

Само ще отбележа нещо - който ти я е дал за анотация, е направил огромна грешка. Кроули има три други самостоятелни романа - Beasts, Engine Summer и The Deep, - които са много по-подходящи за издаване в някоя чисто търговски ориентирана серия.

Но книгата си я спомнях… голяма тухла… 600-700-800 (?!) страници, дадена ми преди векове от Данчо Антов с предупреждението, че става дума за голяма литература, така че да внимавам какво ще кажа за нея. Бях я започнал… и ако бях карал с хладки клизми по съвета на д-р Димков, сигурно вече щях да съм я преполовил, но понеже случаят бе друг, тогава я прегледах по диагонала (по най-късия диагонал) и се измъкнах с уклончивото „Голяма работа, но не става за превод”. Джон Кроули е титулуван като „писател за писатели”… явно с извинението, че по-„малки” мозъци не могат да го проумеят и да му се насладят.

Последното изречение. Първо - титулуван. От кого?

Чел съм не едно и две мнения за този писател, както и две от книгите му и няколко от разказите му. Едната от двете книги е анотираната. Не съм видял някой да го "титулува" като "писател за писатели" - нито писателите, които са го коментирали, нито простите читатели. Аз например не съм писател, а много го харесвам.

А и този страдателен залог и безлични конструкции "титулуван е еди как си" и "смята се, че той е еди какъв си" придават леко фалшиво усещане за авторитетност, което в този случай е в немалка степен погрешно.

Второ. Извинението и "малките" мозъци. Не знам съзнателно ли е, но употребата на подобни думи предубеждава. Особено когато са в началото. Да не говорим, че не ми се нрави това противопоставяне "Писателят за писатели с големия мозък" - "Читателите с (по-)малки мозъци, които не могат да го проумеят." Звучи ми твърде опростенческо, а и недотам във връзка с една евентуална оценка на книгата.

Всъщност цялостният тон, за съжаление, е от един леко непоносим за мен тип -
"Значи, братя обикновени честни читатели, аз, понеже съм като вас обикновен честен читател, искам да ви кажа, че тази книга е сложна, трудна, затлачена, заплетена и прочие, ама не просто да ви го кажа, ами и да натъртя с разни вметки и вметчици навсякъде из тази анотация, че мамка му къде отидоха честно написани straight-faced истории и какво правят неща като тристранични описания на реки в цялата тая работа?!"

И неприятното е, че в самото съдържание на анотацията всъщност не се казва точно това и има хубави и относително обективно изложени неща (за съжаление доста малко и доста накрая), които просто не се връзват с внушението, които периодичните вметки създават. И за съжаление те създават основното внушение. Не знам дали това е била целта ти, но в светлината на това последният абзац звучи иронично по един не твърде положителен начин.

Малко се поочудих и когато намерих тези няколко изречения:

и ако бях карал с хладки клизми по съвета на д-р Димков, сигурно вече щях да съм я преполовил, но понеже случаят бе друг, тогава я прегледах по диагонала (по най-късия диагонал)

изгубих време колкото да прочета и осмисля поне две пълни изречения от книгата

в книгите на Кроули всички глаголи се дублират и триплират във всички възможни, няколко неподозирани и една-две невъзможни синонимни форми с разнообразни и непонятни нюанси във звученето им – убеден съм, че Кроули притежава най-дебелия синонимен речник на английския език

и след това ето този коментар:

Но мога да потвърдя на база личен опит, че Джон Кроули наистина е майстор на сложното, образно, изчистено до крайност слово.

Диалозите също така са много повече от няколко страници.

Описанието на двете реки Blackbury и Shadow е пет неособено дълги параграфа, които възлизат общо на малко по-малко от страница и половина или около 450-500 думи. Всеки от тези параграфи и всичките в съвкупност имат много ярко изразен смисъл и връзка с останалата част от книгата, а като оставим това настрана, всъщност представляват кратка природна скица, написана изключително елегантно, с граматически сложни, но нито дълги, нито заплетени изречения.

И жителите не се съмняват в съществуването на собствения си град, а се съмняват в съществуването на Shadow и Blackbury като две отделни реки, което наблюдение на автора е също изпълнено със смисъл.

Непонятни синоними също няма, всъщност даже няма и толкова синоними. Думите, описващи движението на реката/реките в тази скица, си илюстрират различни по същност движения - нито пък тези думи са сложни и многосричкови.

И описанието е в началото на 2-ра, не 3-та глава ;)

Всъщност едно от нещата, които ме привличат към Кроули, е умението му да не пише "завъртяно" и многосричково и с купища стилистични специални ефекти, както и да говори винаги в конкретика.

Говорейки за конкретика, лично на мен обяснението ти за гностицизма малко ме хвърли в тъча. Бая беше пооплетено ;)

Напълно схващам с каква цел четеш книгите, които четеш за анотациите си, и накъде са фокусирани те, както и мога да разбера изискванията ти към темпото на нещата, които четеш по принцип. Нищо лошо в желанието за по-бързо вървящи книги, въпрос е на вкус.

Нямаше да обръщам толкова внимание, ако в други анотации нямаше като цяло изразено положително мнение за книги, които също не си "разбрал".

Просто смятам, че тази също го заслужава :)

"Спасителят в ръжта" между другото е всъщност много достъпна книга ;)

Редактирано от misunderstandingmentity на 26.03.09 13:13.Редактирано от misunderstandingmentity на 26.03.09 13:16.