Заглавие : Your Heart Belongs to Me, 352 pp
Автор : Dean Koontz
Издадена : Bantam, 2008
Жанр : трилър

Съдържание: Райън Пери е млад и преуспяващ бизнесмен, натрупал значително състояние чрез т.н. дот-ком (компании, предлагащи услуги по Интернет). Красивата му приятелка пише първия си роман. Той я обожава, но по някаква премълчавана причина тя не бърза да се женят. Всъщност Саманта Рийч (така се казва тя) мълчи не само защо не изгаря от желание да се омъжи за него - тя говори малко и за семейството си. Райън знае само, че е имала сестра-близнак, починала след тежка катастрофа, за която Саманта обвинява майка си. Всъщност тя дори не иска да чуе за майка си. Райън случайно научава, че тя живее в Лас Вегас. Особеното у Райън е, че е параноичен. И точно тази му черта го подтичва да се качи на частния си самолет и да замине за Лас Вегас. Той иска да научи колкото може повече за миналото и за семейството на Саманта. Като използва услугите на частна детективска компания Райън научава доста неща за майката на Саманта, но по-интересен се оказва мъжът, с когото тя живее – той е нещо като д-р Смърт заради готовността си да подпомогне безнадеждно болни да скъсат с този свят. Всъщност може би точно обстоятелствата около кончината на Тереза (сестрата на Саманта) са го сближили с майката на близначките. Когато се връща у дома, Райън на няколко пъти изпитва необичайни за млад и здрав мъж като него задъхвания и припадъци. Домашният му лекар го изпраща при кардиолога д-р Гупта, който взема тъканна проба от сърцето му и след няколко напрегнати дни на изследвания върху Райън се стоварва новината, че страда от кардиомиопатия - неизлечима дегенерация на сърдечния мускул, единственото спасение от която е трансплантация на сърце. Случайно или не думата „отрова”, изпусната от лекаря като една от възможните причини, попада на повече от плодородна почва (да припомня, че Райън е параноик) и младият мултимилионер веднага заподозира домашната си прислуга, че дори и Саманта. По-лошото обаче е, че трябва да влезе на последно място в списък на очакващите донор сърдечно болни. Времето му изтича – лекарят му е дал няколко месеца живот – и това го накарва да потърси по-динамичен лекар, още повече, че парите не са проблем. И – воала – новият доктор бързо намира сърце. Операцията е успешна, но след нея нещата за Райън съществено се променят. Първо, той трябва да пие до края на живота си комплекс от над 20 лекарства; второ, Саманта го напуска, защото по нейните думи макар да го обича, не е влюбена в него; трето, наема нова домашна прислуга; и най-важното, четвърто, установява, че неизвестен човек непрекъснато го следи и има достъп до високотехнологичния му и строго охраняван дом. Райън започва да намира сладкиши във форма на сърце навсякъде из дома си, включително в спалнята си, че дори и в сейфа, където държи пистолета си (който впрочем мистериозно изчезва) и за който шифъра на ключалката е известен наистина само нему. Един ден до него се приближава млада жена с азиатски черти и му нанася рана с нож, като му прошепне, преди да се скрие в тълпата: „Сърцето ти ми принадлежи!”. И от този момент нататък животът на Райън е превръща в кошмар (това вече е последната третина на книгата). Повече от ясно е, че причината е в трансплантираното му сърце и той нарежда на новия си и готов на всичко за пари лекар да открие името на донора и да научи колкото може повече за него. Така се оказва (ще скъся преразказа), че му е присадено сърце на жена и че нейната сестра Вайълет си е поставила задачата да убие всички, които са получили органи от нея. Накрая Райън успява да залови Вайълет, но необяснимо чувство на вина го накарва да я пусне. Нещо повече, след като осъзнава, че в основата на трагедията са парите му (сърцето се оказва получено не съвсем законно, защото донорът се оказва убит политически затворник), той се отказва от богатството си (става дума за 200-300 милиона) и постъпва в монашески орден, вместо да продължи да прави пари и да ги раздава за благотворителност в името на една кауза, която поне на него трябва да е болезнено близка! Поуката от историята като че ли е, че човек не трябва да се вкопчва във всеки свой ден, сякаш е последен, което според мен е всичко друго, но не и грях (както авторът неуспешно се опитва да ни втълпи).

Оценка: Тази книга е толкова разочароваща и толкова не-Кунц, че е трудно да се изрази с думи. На първо място (макар да съм я категоризирал като такава) тя изобщо не е трилър, а психологическа драма с подчертани мелодраматични моменти и неправдоподобна психология на героите. На второ място, тя е непростимо бавна – както в „заквасването” на сюжета, така и в неговото развитие. На трето място авторът не успява да създаде кулминация на финала, нещо повече – този финал е крайно неубедителен. Чувствата, с които читателят затваря тази книга, могат най-меко да се окачествят като „смесени”. Всъщност, който си обича Дийн Кунц, предполагам ще преглътне разочарованието (някой от верните му фенове възкликват в Амазон: Къде изчезна добрият „стар” Кунц?), а който не го харесва, в никакъв случай няма да смени мнението си точно след тази книга - тя е интроспективна до степен да бъде скучна, а това вече е недопустимо за автор от класата на Дийн Кунц. Рядко неудачен, нетипичен, разочароващ „Кунц”.

When you come to a fork in the road, take it...
Yogi Berra