Заглавие : Eye of the Beholder, 391 pp
Автор : David Ellis
Издадена : G.P. Putnam Sons, 2008
Жанр : трилър

Съдържание: Много сложна, тежко четяща се, адски заплетена и трудна за преразказване книга. И все пак… Пол Райли е на работа в областната прокуратура, когато в Мансбъри Колидж (неизвестен град) са открити труповете на 6 млади момичета. Бързо се изяснява, че две от тях са студентки и убиецът е имал сношение с тях след убийството, а другите 4 са на проститутки и с тях е имал сношение преди убийството. Едната студентка е Елиша Данцингер, другата – Касандра (Каси) Бентли. И двете са от много богати семейства и са били близки приятелки. По-интересното е, че неотдавна Ели е подала оплакване до полицията, че е преследвана от някой си Тери Бургос – работник в поддръжката на кампуса. Полицията бързо посещава дома на Тери и там откриват всевъзможни следи, че той е убиецът: генетичен материал, самите оръжия на убийството със следи от кръвта на жертвите и т.н. вкл. текста на песен с автор бивш студент на колежа, откровено призоваващ към насилие, в която са описани начините, по които са били убити момичетата. Пол Райли осъзнава, че това е случаят на живота му и се залавя със страст да пришпорва полицията да събере достатъчно данни за осъждането на смърт на Тери. Все пак, за да не стане така, че под претекст за невменяемост той да се отърве и по настояване на семейство Бентли, Каси не е включена в списъка на обвинението. Причините са да не се разкриват тайни от живота на емоционално обременената Каси и на второ място, ако Тери бъде оправдан (евентуално по невменяемост) за петте други убийства, да има на ръка още едно за ново, по-тежко обвинение (непредявено дотогава обвинение) и постигане на справедлива присъда. Разпитът на самия Тери не довежда до някакви уличаващи самопризнания – той по-скоро се държи като ненормален, който не схваща какво точно се е случило. Има някакво алиби, понеже уж работи нощем в печатницата на професор Франк Олбани, който е чел някакъв курс във връзка с насилието спрямо жените, на които Тери е пожелал да присъства, но там е била и Ели. Освен това проф. Олбани е познавал и Каси. Само че се оказва, че алибито на Тери не издържа на проверка и се оказва, че той спокойно е могъл да извърши всички убийства… не че някой има съмнения в това. В крайна сметка Тери е осъден на смърт, но преди екзекуцията пожелава да говори с Пол Райли, за да му каже една фраза: „Аз не съм единственият” – това обаче е заглавието на ужасната песен, чийто текст той е превъплътил в реалност… Действието ни прехвърля шестнайсет години по-късно. Райли вече е милионер, понеже притежава преуспяваща адвокатската кантора, чийто основен клиент е Харланд Бентли (бащата на Каси), който веднага след гореописаните събития се е развел с богатата си жена Натали, която го е компенсирала с 20 милиона долара, които Харланд е превърнал в милиард. Харланд има вкус към млади момичета и това често му носи неприятности. Само че започва нова серия от убийства: първо е убит Фред Чианчио - бивш затворнически надзирател, работил по-късно като охрана на здравна клиника. След това смъртта застига журналистката Евлин Пендри (дъщеря на известната ТВ водеща Каролин Пендри), която е ровила за подробности по делото срещу Тери Бургос. След това Пол Райли започва да получава странно звучащи писма, от които разбира, че е в ход изпълнение на поредица убийства по втория стих на зловещата песен. Авторът ни запознава с някой ли Лео, чиито мисли са много объркани, но който несъмнено е убиецът. Въпросът е той копира ли Тери или има собствен „дневен ред”. Полицията подхваща масирано разследване, в което Пол Райли по неизбежност е въвлечен, заради писмата, които получава в кантората си от анонимен подател, който изчаква куриерите на влизане и срещу заплащане на ръка им предава пликовете. Райли започва нова серия разговори (не са разпити, понеже той вече не е нито полицай, нито прокурор) с имащите някакво отношение към първата серия убийства. Така постепенно се изяснява, че Каси е била силно потисната в дните преди убийството й, намеква се, че може да е била бременна, но аутопсията не е разкрила подобен факт. Може би е правила аборт, което говори за връзка с клиниката, в която е работил Фред Чианчио, още повече, че в документите за нея там не става дума за никакъв аборт - дали някой не е използвал Фред за проникване в клиниката с цел някаква фалшификация, а после го е убил, за да заличи следите. Смъртта на Пендри е по-обяснима - тя е започнала да рови в неща, които някои хора не искат да стават достояние. Пол научава за съществуването на някой си Брендън – симпатично на времето момче, което е имало може би повече от чисто приятелски отношения с приятелките Ели и Каси. Пол Райли успява да го издири и да разговаря с него (научава, че най-вероятният баща на хипотетичното дете на Каси е проф. Олбани), но няколко дни по-късно Лео го напада и само случайното пристигане в същия момент на Пол спасява Брендан от смъртта. В търсене на близки на Каси, Пол издирва и Гуендолин - нейна братовчедка. От нея най-сетне научава някои неща от предисторията. Всичко тръгва с бабата на Каси и Гуен – руска танцьорка от далечното минало, която е харесана от много богатия американец Лейк и той се оженва за нея. Раждат й се две дъщери - Миа (майката на Гуен) и Нат (Натали - майката на Каси). Миа вече е покойник, а Гуен не знае кой е баща й. Нат (наследила половината от огромното богатството на баща си м-р Лейк) се оженва за Харланд, но след смъртта на Каси двамата се разделят, защото Нат вече не желае да търпи кръшканията му. За да си спести главоболията, тя му подарява споменатите 20 милиона, които той в следващите 15-ина години умножава стократно. Гуен много пътува по света (може да си го позволи) и дори в момента живее с леля си (Нат) в някогашната къща на майка й Миа. Тя почти нищо не знае за първата серия убийства, понеже е заминала за Франция 2-3 дни след като те са били разкрити, след което е стояла там цели три години, без да се връща. В един момент ситуацията около Райли неочаквано се усложнява, защото са открити негови отпечатъци около една от жертвите (третата – това е жена, с която той е излязъл от бар, но е ударен отзад по главата, а самата жена по-късно е намерена открита, убита по „рецепта”, взета от втория куплет на подстрекаващата към садистични убийства песен „Аз не съм единственият”). От този момент нататък Пол и полицията разследват убийствата по различни пътища. Един ден Райли научава, че клиентът му Харланд е спал с Ели – най-близката приятелка на дъщеря му Каси. По-късно наяве излиза още по-шокиращо разкритие – той е спал и с Миа и дори е баща и на Гуендолин. Малко по малко научаваме все повече неща и за загадъчния Лео – той пък е млад руснак на име Леонид Козленко, член на заможно семейство, който на времето е убил в Русия сестра си, за което е вкаран в психиатрия. Две години по-късно обаче е изваден на свобода и взет на работа в отдел за „мокри задачи” на тогавашното КГБ. Следващите две години той явно работи като убиец. След това семейството му – те са приятели с бабата на Гуен и Каси – помолват Нат да приеме откачения младеж в Щатите, където той дори получава първо зелена карта, а после и гражданство като преследван от руските власти дисидент. Лео обаче е силно податлив на внушения и много, много болен психически. Само дето не му личи външно. Когато изпадналата в шок Каси убива с бухалка Ели, след като разбира, че тя с готовност е спала с баща й, майка й Нат се обръща към подопечния й Лео (той работи като момче за всичко в имението на Миа, където живеят Нат и Гуен, когато последната е в Щатите). Тя се сеща за Тери Бургос, когото смята за „един от нашите”. По неин съвет Лео закарва тялото на Ели пред вратата на Тери, който – готовност го прибира, изчуква трупа на Ели, след което през следващите четири дни убива и още четири проститутки. По рецептата остава да се самоубие, но тогава Нат накарва Лео да убие и Каси (!), за се потулят нещата. Речено-сторено, и нейният труп цъфва пак там, където Тери се навърта. Той приема това като божи знак, че не трябва да се самоубива и прострелва трупа (за да стане както съветва песента). После телата са открити и това довежда до бързото му разкриване и осъждане (последните му думи „Аз не съм единственият” са двусмислени – той говори както за песента, така и за това, че не е отговорен само той за всичките убийства). Втората серия започва, когато някой подкупва Фред, за да бъдат взети документите от клиниката, която той охранява през нощта. Да, изчезват документи, но те не са за аборта на Каси (както се е смятало до този момент – всъщност проф. Олбани не е спал с нея). Но дали не са тези за доказването на бащинството на Харланд по отношение на Гуен? Към края нещата стават малко шизо – Лео кой знае защо е под впечатлението, че Пол е на тяхна страна, затова, когато Пол му попречва да убие Брендън, той отвлича Шели, приятелката на Пол (и дъщеря на губернатора на щата, в който се развива всичко това) и праща писмо на Пол да се държи прилично, за да не бъде убита тя. (Оказва се, че предишните му писма до Пол съдържат прост шифър, с който са кодирани послания за помощ.) Започва издирване на Лео, който с някаква необяснима примиреност като че ли очаква смъртта си. Както си му е редът Пол се добира пръв до къщата, в която Лео чака, опрял пистолет в главата на Шели. Пол успява да го въвлече в разговор, от който си изяснява някои неясни до този момент неща (които аз вече преразказах). После влиза и полицията и Лео е убит. Това като че ли е краят… може би за полицията (те също не са доволни от развръзката, още повече, че освен Лео никой друг не бива обвинен в нищо – напр. Харланд), но не и за Пол. Някои „отговори” не го удовлетворяват. В крайна сметка той заминава за Франция, където открива дома на Гуен. Досетил се е, че това не е Гуен, а е… Каси! Убитата е Гуен, но Нат я „идентифицира” като Каси, за да спаси детето си – след като Каси убива общо взето невинната Ели (е, вярно, приятелката й е спала с баща й, но едва ли инициативата е била нейна), Нат нарежда на Лео да убие Гуен – двете с Каси си приличат, защото са деца на един баща и на две сестри – после идентифицира трупа й като този на Каси, която междувременно е заминала задълго от Щатите. След убийството на Гуен Лео се свързва с Фред, подкупва го, за да влезе в клиниката и явно подменя там зъбната картина на Каси с тази на Гуен, за да не се разкрие измамата от полицаите. Но Фред е озадачен, когато ден-два по-късно полицията идва, за да се интересува от същите данни. Малко след това вижда във вестника стара снимка на сем. Бентли, на която Лео се вижда в задната редица. Това свързва за него Лео (той не знае името му) със сем. Бентли. Тогава се обажда на известната журналистка Каролин Пендри, но в последния момент се разколебава и отказва да й каже каквото и да е било. Нещата за утихват за 15-ина години, до деня, когато вижда репортажа на Евлин Пендри (тя е тръгнала по стъпките на майка си) за „може би невинния Бургос”. Тогава се обажда на Лео и му казва, че е дошло време за втора „вноска”. После се свързва с Евлин и сигурно й намеква да се поинтересува от клиниката, в която някога е работил. Лео обаче няма намерение да прощава на Фред. Подлага го на изтезания и изтръгва от него името на Евлин Пендри. Измъчва и нея (преди да я убие) и тя му казва името на Брендън (приятеля на Каси от студентските й години). Всеки от тях знае по нещо, което сочи към истината - а тя е, че Каси не е била убита. Каси се е качила на самолета на Париж, а Гуендолин (тя е естественият избор – скитала е по света, била е без семейство и приятели, т.е. нямало е да липсва никому) е била брутално убита и зъбната й снимка в клиниката – сменена. Всичко това е било инсценирано от Лео по искане на Нат, майката на Каси. Решението на Пол е да остави нещата такива, каквито са. Ами това е… спестих много неща: цялата дъвкана надълго и нашироко психология, имената и личния живот на полицаите (2-3 от тях играят доста основна роля), политическото задкулисие, отношенията между Пол и Харланд, и т.н. и пр.

Оценка: Доста дебела и тежка на четене книга. В дъното на интригата е абсолютно нелепа история, направена още по-неправдоподобна с „услужливото” поведение на Тери, инсценираната идентификация на уж убитата Каси (как поне баща й не разбра, че не е тя, а е друго момиче?), мотивировката на Пол Райли също не е изпипана и не ни убеждава. Казах, че книгата се чете трудно и това е не само заради скачанията напред-назад във времето (има го и другаде), но най-вече заради новаторския подход да се разказва в 1-во л. ед.число от името на двама от героите (Пол и Лео) – как му е хрумнала на Дейвид Елис подобна нелепица не мога да си представя. Изобщо книгата е доста дълга и това е така, за да има място да се разкаже как Пол и полицаите стигат до едни и същи разкрития по различни пътища. А това пък се е наложило заради неубедителното заплитане на подозренията за смъртта на една от втората поредица жертви около името на Пол Райли. Като цяло съм по-скоро отрицателно настроен, но в основата на това ми мнение е трудното като цяло (заради абсурдно заплетения сюжет) и проточило се във времето (заради гледането на Олимпиадата?) четене на книгата.

Заключение: Не е абсолютно „Не!”, но и в никакъв случай не е задъхано „Да!”.

When you come to a fork in the road, take it...
Yogi Berra