Заглавие : Fidelity, 357 pp
Автор : Thomas Perry
Издадена : Harcourt, 2008
Жанр : трилър

Съдържание: Фил Креймър е собственик на детективска агенция. В миналото се е занимавал с разследвания, но сега е повече началник, т.е. бизнесмен. Напоследък обаче бизнесът му е понамалял и сега за него работят Пол (негов стар приятел), Били, Дерек и Ейприл (секретарка). Само че… още на втората страница на романа е убит. Съобщават това на жена му Емили, която отказва да повярва в жестоката промяна на начина им на живот (двамата са имали син Пит, загинал при автомобилна катастрофа преди 4 години). По-странното е, че и сметките им – тяхната лична и тази на фирмата - са празни, защото в последно време Фил е теглил доста повече, отколкото са били приходите на агенцията. Емили решава да разбере кой го е убил и каква е причината. За целта трябва да задържи агенцията работеща, иначе няма кой да проведе разследването (тя знае от опит, че полицията има склонност към загубване на интереса). Малко неохотно подчинените на мъжа й се съгласяват и тъй като Фил не е споделял за някакви затруднения с клиент, всички се залавят да преглеждат текущите и последни случи, които са им били възлагани. Междувременно авторът ни запознава с убиеца Джери Хобарт (всъщност убиецът на Фил е партньорът на Джери, но понеже Хобарт го застрелва и се отървава от него също в самото начало - така и не ни става ясно какъв е смисълът този партньор изобщо да се въвежда и да се губят/пълнят страници с/за него - както и да е, можем да забравим, че този втори го е имало). Научаваме и че има възложител, който е платил 200 000 долара за ликвидирането на Фил (изобщо не ни става ясно откъде той познава Хобарт, как Хобарт е станал убиец и защо е чак толкова добър). Оттук-нататък Емили и бившите служители на Фил неуспешно се мъчат да напипат някаква следа, която да им подскаже причината за случилото се. Доколкото има някаква развитие, то е у Хобарт, който изпитва неприязън към заможния си клиент и правилно заключава, че той се страхува от някакви уличаващи обстоятелства, станали достояние на Фил, поради което решава, че се налага да го убие. Хобарт стига до извода, че има нужда от тези доказателства, първо, за да държи възложителя в ръцете си (това е винаги по-добре, отколкото да държат теб в нечии ръце) и второ, защо не да го изнуди за значително по-висока сума? В този момент, за да лиши читателя от всякакви надежди за някаква изненада, авторът ни разкрива и възложителя – Тиодор Форест, калифорниец от сой, богат и естествено покварен по всички възможни линии. Женен е за Керълайн – навремето голяма красавица, - но след като разбира, че тя се е омъжила не за него, а за парите му (и сексът с него й е противен), загубва на свой ред интерес към нея и двамата поддържат някаква привидност на семейство (те дори нямат деца) за пред околните. Емили е попаднала е в безизходица, когато една вечер при нея се промъква Хобарт и чрез заплахи се опитва да изтръгне тайната от нея – тайна, която той скоро разбира, че й е неизвестна. Затова може би само споменава, че възложителят на убийството е богат човек, след което й подарява живота. Донякъде е принуден да го направи, защото пред дома на Емили идва Дерек (така и не разбираме защо) и Хобарт е принуден да се измъкне, за да не се вдигне шум и да не рискува да бъде евентуално заловен/забелязан. Същата нощ (нещо направо абсурдно) Емили разпознава в Дерек език на тялото, който й е познат от Фил (споменът за когото е болезнено пресен) и тя правилно се досеща, че Дерек е негов син (но защото не го е забелязала досега, след като добре познава всички работещи в агенцията?). Колкото и да е странно, този факт бива само констатиран, без да има развитие (до самия финал). Междувременно Форест възлага на Хобарт убийството и на Емили, защото се опасява, че опасните улики (каквито и да са те и където и да се намират) може да видят бял свят чрез нея. И за да не се случи това, сам се погрижва те да бъдат ликвидирани, като в една нощ запалва и къщата на Емили/Фил и офиса на агенцията. Всичко изгаря, но дали заедно с уликите? Хобарт научава за пожарите и първоначално решава, че това е инсценировка от страна на Емили, имаща за цел да го накара да повярва, че уликите са унищожени, за да не се занимава той с нея. Точно това подозрение обаче го стимулира да започне още по-внимателно да следи действията й. Само че Емили няма никаква представа къде са уликите и съществуват ли те изобщо. Така във взаимно лутане се трупат десетки, да не кажа стотици страници и нищо особено не се случва до момента, когато Емили решава, че Фил може да е скрил уликите при секретарката Ейприл (за свие разочарование тя научава, че Ейприл и Фил са имали няколкогодишна любовна връзка), само че след разговор с нея разбира, че той наистина е държал някакви (тя не знае какво е било съдържанието им) документи в дома й, но преди известно време си ги е взел. Сега Емили решава, че документите са у сина му Дерек (той е стажант в агенцията на баща си), но когато той отрича това, тя се досеща, че е по-вероятно да са в майката на Дерек – мистериозната жена (тя се казва Лий Ан), за чието съществуване до съвсем неотдавна не е и подозирала. Първоначално Дерек отказва да ги свърже, после се съгласява. Лий Ан се оказва много мила чернокожа жена (впрочем и Ейприл е такава) и Емили разбира, че Фил не й е изневерявал с нея, защото всъщност връзката между тях двамата датира от времето, преди двамата с Емили да са се запознали. Причината за раздялата се оказва расова – нито родителите на Фил, а още по-малко тези на Лий Ан са били готови да се примирят със брак на детето им за човек от друга раса. Но по-важното са документите – Лий Ан признава пред Емили, че след като научила от пресата за убийството на Фил, тя направила онова, което той приживе поискал от нея – да изпрати пакета (даден й от Фил със заръката да не поглежда какво съдържа) на адрес, за който Емили знае, че е адресът на най-първия партньор на Фил, с когото двамата преди 20 години са основали агенцията, но който преди много време излязъл от бизнеса и се пенсионирал. Преди да стигне до него обаче, Емили е отвлечена от Хобарт, който смята, че тя знае ако не какво точно безпокои богаташа Форест, то поне у кого са уликите. Едно малко отклонение: авторът посвещава много страници на самия Форест и така разбираме, че той е педофил, който има връзка с малолетна ученичка на име Кайли, която с готовност го дарява с ласки (за да не се изразявам буквално). Само че Керълайн чува записаното на телефонния секретар любовно обаждане на Кайли до Форест и веднага го уличава и започва да настоява той не само да изостави „лолитката”, но и да си признае пред полицията (безумна жена!). Форест обаче не е свикнал някой да се изпречва на пътя му, още по-малко да му казва какво да прави и най-малко от всичко по някакъв начин да бъде ограничаван в каквото и да е, стига да може да си го позволи. Така че заключва Керълайн в избата с вино и започва да чака идването на Хобарт, който след като убие Емили трябва да дойде да си вземе парите за "труда". Само че Форест има по-сложен план: да накара Хобарт да убие Керълайн (като нов договор, разбира се), а после да го застреля и да симулира, че Керълайн е била нападната през нощта от бродещ крадец. проникнал с взлом, а след като се разбудил от шума и слязъл долу, Форест застрелял крадеца – така с един куршум и двата заека. Да се втрнем обаче на Хобарт: той отново се убеждава, че Емили не може да му даде желания лост срещу гадния клиент и, вместо да я убие, както се е ангажирал да направи, пуска я на свобода. След това отива в дома на Форест и му казва, че е убил Емили. Форест му предава поредните 200 000 долара (след тези за убийството на Фил), после му казва, че иска отстраняването и на Керълайн на същите условия. Той чака момента, когато Хобарт ще я застреля (със собственото си оръжие и отпечатъци по него), за да застреля той него с приготвения пистолет. Само че Хобарт се обръща и застрелва самия Форест, прибира си парите и изчезва вече завинаги, решил да сложи край на опасната си кариера. Емили намира първия партньор на Фил, който й дава въжделените документи и мистериозната история най-сетне е разплетена. Преди 8 години Форест е имал първата си връзка с безумно красива (и порочна като Кайли) ученичка на име Алисън. Спал известно време с нея, после тя му избягала. За да я открие, наел агенцията на Фил, като се представил за баща на момичето – донесъл кръщелното й свидетелство (фалшиво), снимки (само на тях двамата) и т.н. и пр. Целият персонал на агенцията се заловил с издирването на Алисън. Богатият „татко” плащал като поп. В крайна сметка я открили по улиците на Ел Ей (тя самата разбрала, че е грехота да прахосва даденото й от бога страхотно тяло). Върнали момичето на Форест и като че ли с това всичко приключило. Когато бизнесът на агенцията тръгнал надолу (едва сеха Емили разбира, че парите на Фил са отшили за издръжката й), Фил решил да припомни с писмо за съществуването си на старите си клиенти. Богатият Форест определено бил желан клиент и в бъдеще. Но за него имало много малко информация в пресата. Фил потърсил „Алисън Форест” – но за нея изобщо нямало информация. Започнал да търси с други ключови думи и когато въвел в търсачката „Историята на Алисън” бил потресен. Материалът разказвал за намереното изчезнало момиче (с друга фамилия), но снимката на трупа ясно показвала, че това е „дъщерята” на Форест. Фил разбрал, че е бил измамен и че благодарение на неговите действия е връчил едно дете в ръцете на неговия убиец. Доказването обаче бил по-трудна работа. Когато все съумял да натрупа достатъчно доказателствен материал (главно косвени улики, които обаче доста недвусмислено разкривали какво точно се е случило преди години) се обадил на Тед Форест и поискал среща с него. Тогава Форест разбрал, че трябва на всяка цена да се отърве от Фил и наел Хобарт. И т.н.

Оценка: Когато започнах книгата, първите няколко глави ме накараха да почувствам, че ми предстои приятно изживяване: наистина много любопитна завръзка – съпругът на жена е убит и тя разполага с намираща се на ръба на банкрута детективска агенция, за да разкрие загадката и може би да отмъсти. Вместо това, още на първите страници разбираме кой е убиецът и кой възложителят, че и се запознаваме подробно – да не кажа обременително подробно - със семейните им и психологически проблеми. Агенцията се оказва неспособна да разкрие каквото и да е било, само късметът помага на Емили да стигне до решение, суперубиецът прави маса нелогични ходове (представени ни като резултат от това, че в него е останало нещо далечно човешко), възложителят е изрод, но стълб на американското общество, останал/оставен да прави каквото си иска, без никой в течение на половин век да се досети какво чудовище е той, отмъщение липсва (Форест е вече убит, а Хобарт безследно покрил се) и дори след осемте години, изтекли от убийството на Алисън, не е останал друг, който да се заинтересува от разкритието с изключение на застаряващия детектив, който неспешно го е разследвал на времето (и на когото Емили предава документите, за да не ги хвърли просто в кофата за боклук). На други (не са само те) неудовлетворителни моменти в сюжета обърнах внимание по-горе. Но истината е една и аз няма да изменя на себе си: независимо от останалите недостатъци на книгата аз никога няма да препоръчам за превод/четене книга, в която финалът е предизвестен на едва ли не първа страница.

When you come to a fork in the road, take it...
Yogi Berra