Заглавие : The Digital Plague, 345 pp
Автор : Jeff Somers
Издадена : Orbit, London, 2008
Жанр : сай-фай ноар миш-маш

Съдържание: Тази книга е толкова инфантилна, че предполагам може да се разкаже в едно изречение. След събитията в предходния бълвоч The Electric Church наемният убиец и анти-герой Ейвъри Кейтс е забогатял, но това не му помага, когато е отвлечен от незнайни лица и са му инжектирани нанороботи, с които той заразява околните и те умират, но не съвсем, защото когато започва да разследва кой му е причинил това, се оказва, че са стари „приятели” (от предишния… хм… да го наречем „роман”), решили да му отмъстят, като го направят убиец на цялото човечество, само че нанороботите всъщност не убиват хората, а само ги довеждат до разлагане, след което ги връщат за живот като зомбита в ръцете и под властта на автора на схемата, който естествено е луд, но е и гений, та е решил да сложи ръка върху цялата Земя – нещо, в което несъмнено щеше да успее, ако нямаше лошия късмет да избере за противник точно Ейвъри Кейтс (той няма приятели, има само противници), който газейки до колене сред разложени трупове, пребит, смазан, безног (с един счупен крак), но безстрашен, безсърдечен, безкомпромисен, безпогрешен (стрелец – той друго не може), но не и безгръбначен, безжалостен, но не и бездушен, почти безжизнен, но никога безмълвен, често безидеен, но не беззъб, всичко друго, но не и безкористен, често безметежен и по правило безочлив, но слава богу всичко друго, но не безрезултатен, та гореизброеното и още много други неща, за щастие все такива, че на читателя не би трябвало да му хрумва да се идентифицира с него, но все пак накрая той (май) се справя с враговете си, но не чак с всички, защото трябва да има и следващ роман, нали? (Беше си едно - макар и не съвсем свързано – изречение!). Книгата е писана за първолаци – всякаква друга публика е просто изключена.

Оценка: Тази картина - от която не стана нищо ясно, но не заради анотацията, а заради книгата – се развива в неопределеното бъдеще, когато на земята вече е извършено Обединението, в резултат на което предвидимо се възцарява безконтролна анархия. По улиците крачат дроиди (Монасите), специален орган за сигурност уж се грижи нещата да не излязат съвсем от контрол (те обаче са излезли), някакви психо (теле-) кинетици правят с обикновените хора каквото си пожелаят и всичко това се развива на възможно най-черния фон на най-мрачните киберпънк, „сай-фай ноар” произведения, които някога са били (или никога не са били) написани с неясна цел и без намек за някакво послание, освен това да се стреля и гази до шия из океани от кръв.

Заключение: Трябва ли правя от недоумението си заключение?

When you come to a fork in the road, take it...
Yogi Berra