Заглавие : The Genesis Secret, 232 pp
Автор : Tom Knox
Издадена : Harper Fiction, 2008
Жанр : трилър

Съдържание: Роб Лътрел е опитен журналист, който обича да пише репортажи от горещите точки по света. Обаждането на редактора на вестника го намира в Афганистан, където в момента не се случва нищо особено и Роб с удоволствие приема задачата да отиде в Турция, където някакви археологически разкопки обещават нещо по-интересно от нищото. И Роби заминава за град Санлюрфа, местността Гобеклъ тепе, където международна експедиция изравя затрупан град отпреди 12 хиляди години. Мястото е далече на изток, дълбоко в Анадола, там където е населено предимно с кюрди. Началник на експедицията е германецът Франц Брайтнер, който знае, че е напипал златна жила, понеже никъде по земята няма толкова старо и така запазено място. Роб се включва в ежедневието на експедицията и се запознава с красивата Кристин Майер, помощник на Брайтнер. На Роб му оправи впечатление недружелюбното отношение на местните жители, което контрастира с останалата част на страната по пътя му до това място. Те сякаш нещо крият. Скоро Брайтнер е намерен мъртъв, но обстоятелствата подсказват, че е бил убит… (с многоточия ще разделям сюжетните линии, които в началото се редуват през глава) Междувременно романът разказва за втората сюжетна линия, която се развива в Англия. Тук стават няколко потресаващо зверски убийства, без никакъв видим мотив и инспектор Форестър е в чудо как да подходи към разкриването им. И докато Форестър се чуди, нещата в Турция набират скорост… Отношенията между Рон и Кристин се развиват към лесно предвидима близост (да отбележа, че Рон е разведен, но с малко момиченце, което се гледа от майка му, а тя пък е на път да се ожени за човек, който знае какво е дом)… Някои привидно незначително улики дават на Форестър основание да потърси окултна връзка с убийствата и той скоро установява, че всички места, където те са извършени, са или на много стари сгради, или са там, където са били погребвани много хора. Другото странно нещо е неописуемо жестокия начин на извършване на убийствата: при първото в гърдите на жертвата е изрязана звездата на Давид, при второто жертвата е намерена със заровена глава, при третото тя е разпъната на кръст и е била заставена да изяде половите си органи и т.н., но всичко това повече напомня на описани в древни книги ритуали на жертвоприношения, отколкото на безсмислени убийства на луд… Кристин признава пред Роб, че и според нея кюрдите се държат нарочно сякаш искат да ги прогонят оттук. Двамата намират бележника на Брайтнер и откриват в него загадъчен код, състоящ се от групи цифри… Благодарение на журналистка, интересуваща се от убийствата, Форестър научава, че едно от тях е станало на земя, принадлежала някога на един от членовете на фамозния някога ирландски „Хел Файър клъб”, в който някога членували английски аристократи и който бил разпуснат след разкрития, че членовете му участват в садистични ритуали, пред които въображението бледнее… Роб и Кристин отиват в Харан, местност недалеч от Санлюрфа, където според преданието се намирала библейската Райска градина и където след Адфам и Ева живял самият Авраам – основателят на трите религии (юдаимзъм, християнство и ислям). И слушайки разказа за тези исторически места, където се е зародила човешката цивилизация, Роб изведнъж се досеща да свърже числата в бележника на Брайтнер с фрагменти от книгата „Битие” на Библията. Следвайки тънка логическа нишка, основана на бележките на Брайтнер, Роб и Кристин влизат една нощ в музея на Санлюрфа и проникват в неговото хранилище, където Роб случайно счупва една от делвите, изровени от Брайтнер и кой знае защо заключени тук. В делвата намират наполовина мумифициран, наполовина продължаващ да се разлага във воняща течност труп на бебе, от изражението на лицето на което е ясно, че то е било затворено в нея живо. В този момент в хранилището влизат разярени кюрди и измъкват навън двамата неудачници. Местният полицейски началник едва ги спасява, но го изгонва от Санлюрфа с предупреждението повече да не се връщат тук… Форестър се натъква на Хюго де Савари, професор в Оксфордски колеж и изследовател на древните ритуали с жертвоприношения и в частност на историята на „Хел Файър клъб”. От него той научава, че това е бил култ на сатанисти, обединяващ хора от висшата прослойка. Професорът обрисува профила на извършителя на убийствата: според него това е група, чийто водач е висок интелигентен, харизматичен и най-вероятно от богато семейство. Последователите му са по-слаби личности, подведени от харизмата на лидера си, като не е изключено и те да са от привилегированите кръгове. Форестър знае от показанията на свидетели, че става дума за млади хора, а и една камера за наблюдение е записала пристигането на групата на едно от местопрестъпленията, където ясно се вижда лице на младеж. И Форестър дава на подчинените си задачата да търсят студенти със странно поведение или такива, които са напуснали учебните си заведения… Роб и Кристин не могат да вземат веднага полет за Англия, затова се отбиват за няколко дни при една приятелка на Кристин и видна археоложка, Изобел Превен, откривателка на ЧаталХоюк (друго известно място в Турция, където са намерени останки отпреди много хилядолетия). Роб показва на Изобел единственото веществено доказателство, с което той и Кристин разполагат – снимка с мобилния телефон на делвата с трупа на детето, преди разпадането й. Там е изобразен символ, в който Изобел веднага познава „санджак” – сивмол, използван от Йезидите - култ на ангелите. Преди възникването на основните религии е имало редица по-стари вярвания, главно сред населението по земите на кюрдите. Сред тях Йезидиизъм е най-старото и най-странното - той е синкретична религия, обединяваща различни елементи от другите (прераждане, жертвоприношение, кръщаване и др.), имат странен бог с тялото на петел и име Мелек Таус, наричан още и Молох – богът-демон почитан от канаитите. А това означава, че йезидите са сатанисти. Двете сюжетни линии се заплитат, когато Роб предава за печат първата част на своето разследване, в която разказва наученото дотук… Междувременно Форестър открива самоличността на лидера на групата, извършваща наподобяващите жертвоприношения убийства – Джеймс Клонкъри. От него, разбира се, няма и следа… И докато това се случва, Хюго де Савари се обажда по телефона на Кристин, неговата любима студентка. Хюго споделя с нея за една интересна теория, която възникнала след разговора му с инспектор Форестър. Той споделя с нея за групата убийци, които ровят из места, свързани по един или друг начин с историята на "Хел Файър клъб" и признава, че според него те търсят „Йерихонското доказателство” – един от най-зловещите членове на клуба донесъл от Светите земи (Йерусалим) сандъче, в което имало нещо. В писма до свои приятели той твърдял, че съдържанието му доказвало нещо, нещо изключително важно. Според Савари, този човек бил получил сандъчето от жрец на йезидите, когато посетил Йерихон. Според друго това била Черната книга на йезидите – свещената книга – Библията - на сатанинския култ към ангелите. Разбира се, може само да се предполага какво има в нея. Роб научава, че свещената столица на йезидите е Лалеш, град в сегашните очертания на иракски Кюрдистан. Два дни по-късно Роб заминава за това място, а Кристин взема самолета за Англия. Роб я помолва да се срещне с дъщеря му Лизи с идеята двете да се опознаят. Разказаното дотук покрива около 60% от обема на книгата. Няма да преразказвам все така подробно, само ще скицирам основното… В това време издирването на Джейми Клонкъри в Обединеното кралство върви на пълен ход, но е все така безуспешно. Де Савари споделя теорията си с Форестър. Двамата обсъждат различни аспекти на човешките жертвоприношения с идеята това по някакъв начин да им помогне да определят къде ще нанесе следващия си удар групата, търсеща загадъчната Черна книга, която никой не знае каква страшна тайна съдържа… Роб прекарва дни наред в Дахук, но никой не иска да го закара в Лалеш, където се оказва, че и никой не живее – това е свещено място в истинския смисъл на думата, посещавано само за молитви, богослужение или по време на редки фестивали. Роб е обезсърчен и на път да си тръгне, когато му се отваря късметът – местен интелигент на име Карван му разказва, че дадената преди векове на чужденец Черна книга съдържа истината на произхода на йезидите. После му предлага да го заведе в Лалеш, за да се увери с очите си, че там няма нищо тайнствено. Роб прекарва близо цял ден на фестивала и наистина не вижда нищо необичайно. Но към края на деня забелязва, че хората отиват в някакъв храм. Промъква се незабелязано с тях и става свидетел как там откриват на поклонение загърнат череп на странно същество с издължени очи, високи скули и очертания като на птица или необичайна змия. После го забелязват и го изхвърлят от храма. Преди да го изгони от града, Карван му разказва, че свещенослужителите на йезидите биват заклевани да пазят тайната на Гобеклъ тепе, откъдето нищо не бива да се изнася. После му разкрива,че тайната е толкова ужасна, че Гобеклъ тепе би заровен под земята, за да не бъде узната повече от никого. Карван признава, че не знак какъв е черепът, пред който се покланят, само че трябва да не разкриват тайните си. Както и че никога не трябва да допускат някой от тях да се жени извън племето и извън вярата им. А Черната книга според Карван може би не е дори книга, а е ключ към мистерията. Ключ, който им е бил отнет… Авторът отново ни прехвърля в Англия. Форестър там мисля, че е поставил капан на Клонкъри, но докато чака напразно някой да се появи на мястото, където е убеден, че групата ще опита поредния ритуал, той се досеща, че те имат много по-лесна цел – Де Савари. Уви, когато го намират той е убит по абсолютно извратен начин – ребрата откъм гърба му са разрязани и оттам са извадени белите му дробове и са преметнати като криле през раменете му – някаква особена форма на скандинавско жертвоприношение. Но Савари е успял да напише с кръста си загадъчна дума, може би предназначена за Кристин, която е повикана на местопрестъплението с идеята с нещо да помогне. Нещата стигат своята кулминация, когато Роб получава по пощата диск с видеозапис, на който са показани завързаната за стол Кристин и дъщеря му Лизи. После Клонкъри му обяснява, че му дава една седмица, за да му предаде Черната книга – маниакът явно смята, че журналистът знае повече, отколкото разказва в публикувания под името му материал в „Таймс”. Роб спешно се прибира в Лондон и научава от дошлия да го посрещне на летището Форестър, че Клонкъри е отвлякъл Кристин, когато взела Лизи, за да се поразходят. Но убежището им е известно, понеже хората на Форестър успели най-сетне да идентифицират и заловят един от последователите му, който разказал всичко, което знаел. След няколко часа на напрежение полицията успява да освободи Кристин и Лизи, а Клонкъри е убит от снайперист миг преди да пререже гърлото на Кристин. Кристин вече се е сетила какво означава написаната с кръв непонятна дума на Де Савари - тя е от ранен роман на Джеймс Джойс и се използва в откъс, където се говори за старо стълбище в университет в Дъблин. Джойс е знаел много тайни и може би му е било известно къде е скрита Черната книга? Така е се оказва – в отдавна закована с дъски ниша край старото стълбище откриват сандъче. В него има странен череп, надраскана карта и няколко реда на арамейски. Изследванията показват, че черепът е на същество близко до но не идентично хомо сапиенс, картата носи някакво място, а редовете могат да се дешифрират като „Долината на клането”. Роб, Кристин и Изобел Превен се връщат в Гобеклъ тепе, откъдето само преди дни са били изгонени. Успяват да уговорят местния полицай да им позволи един последен поглед на мястото, посочено от картата. Той склонява, но им казва, че няма много време понеже е в ход запълването на долината с вода на новостроящ се язовир. Започват трескави разкопки и буквално часове, преди водите да залеят мястото на страшната тайна. Оказва се, че там е пълно с кости и черепи. При това част са човешки, другите – това са черепите на хоминидите с вече познатата им странна форма с издължени очни кухини и високи скули. Вече има храна за размисъл и след няколко дена обсъждане Роб стига до следната картина на случилото се… В Библията – книгата на Енох - се споменават Падналите ангели, за които е запазен спомена, че са се сношавали с хората. В основата на преданието стои фактът, че преди около 12000 години раса от по-високи, по-силни и по-умни същества тръгнали от далечния североизток на Азия на юг, към земите на кюрдска Турция. Те може би са измирали като неандерталците, но освен това са страдали от генетично увреждане, което ги е правели предразположени към изключително насилие, съпровождано с човешки жертвоприношения и може би канибализъм. Те се смесили с изостаналия народ от тези места и им предали знанията си – строителство, религия, наука. Гобеклъ тепе било храм в чест на чужденците свръхчовеци. Малко по-малко нещата започнали да се променят към по-лошо – презаселването довело до недостиг на храна и чужденците поробили хората, за да има кой да се труди на полето. Освен това чужденците имали странни и перверзни сексуални практики, а най-лошото било, че предали чрез гените си своята жестокост на мирните местни жители. На всичко отгоре някой от първите деца на смесените бракове били уродливи. Това бил краят на Райската градина. Чужденците започнали да правят жертвоприношения, за да умилостивят боговете, но страданията на местните били толкова много, че в един момент те се обърнали срещу чужденците. В една титанична битка с много жертви всички пришълци били изтребени. Телата били погребани, а срамът заровен под земята. Това бил акт на заличаване на спомена за злото, на погребване на отвратителното семе. Но това било невъзможно – семето на насилието било посято и плъзнало оттук по света. Истината останала запазена в преданията на йезидите, които носили най-голямото петно на срама, защото точно техните предци били приели чужденците, техните жени топлили леглата им. Генът от Гобеклъ тепе бил вее навсякъде из света, но тайната знаели само те. Франц Брайтнер поставил всичко на косъм с откриването на заровеното Гобеклъ тепе. На всичко отгоре един франкмасон, английски аристократ минал през Анадола. Онова, което научил, го убедило, е християнството е шарлатанство. Върнал се в Англия, основал „Хел Файър клъб” със съмишленици, обединени от презрение към утвърдената вяра. По-късно член на ирландската ложа на клуба се върнал от посещение в Израел, където в Йерихон получил ковчеже, дадено му е йезидски свещенослужител, в което имало всичко нужно за разгадаване на тайната. Това доказвало, че религията е измислица, народни предания, приказка за преживяна травма. Но открил още, че насилието е внесено в кръвта на хората и че то дарява на носителите чар, талант и интелигентност. Той открил с ужас, че това означава още нещо: съдбата на човек е да бъде предвождан от жестоките, защото садизмът е неизбежна съставка в гените на харизматичните и интелигенти лидери. Той скрил уликата, „Хел Файър клъб се разпаднал”, но семейство Клонкъри запазило знанието за съществуването на ужасната тайна. Това знание никога не трябвало да бъде разкривано, защото иначе би довело да унищожаване на световния елит и край на християнството и исляма. Само че един ден Клонкъри научили, че Гобеклъ тепе е изровено, че някой вече сглобява парчетата на мозайката и че истината е на път да излезе наяве. Най-младият от фамилията, Джеймс Клонкъри наел няколко младежи и ги организирал в култ с единствената цел да изтрият и унищожат Доказателството. За беда Джеймс носил династичното проклятие под формата на засилена версия на гена „Гобеклъ тепе”. Красив, харизматичен и надарен, той бил още истински злодей - вярвал в правото си да убива. И извършвал жертвоприношение след жертвоприношение.

Оценка: Авторът на книгата е Шон Томас (Том Нокс е псевдоним). Идеята за е взета след отразяването му в пресата на изравянето на храм в Турция от 8000 г. пр. н.е. Това обяснява подчертано археологичния дух на книгата – линията с ритуалните убийства в Англия е само за да се придаде елемент на трилър. Това е поредната книга, в която устоите на цивилизацията едва ли не се крепят на някаква злокобна тайна. Нарочно я разказах по-подробно, за да стане ясно, че подобна опасност не ни заплашва. Авторът доста се е увлякъл по „гена на злото”, a натуралистичните описания на жертвоприношенията по-скоро отвращават, отколкото дават храна да се замислиш. Мисля, че в художествено отношение могат да се намерят доста кусури, а и всичко се крепи на някои далеч нe общоприети представи за основните неща. А самата зловеща тайна по-скоро буди усмивка.

When you come to a fork in the road, take it...
Yogi Berra