Заглавие : Bad Monkeys, 230 pp
Автор : Matt Ruff
Издадена : Harper Collins, 2007
Жанр : ?

Съдържание + Оценка: Почна ли да съвместявам в един раздел „Съдържание” и „Оценка”, значи работата е зле. Толкова зле обаче рядко е ставала… Едно е рядка боза, съвсем друго е гъста – затъваш до гуша и спасение няма. Прочетох тази книга докрай, само за да разбера как завършва. Защото недоумявах с каква цел е написана и така и не разбрах какво… хм… послание (?) съдържа и как е защитено. И така, съвсем накратко: книгата започва и завършва в психиатричното отделение на някаква клиника, в която е затворена Джейн Шарлот, задържана по обвинение в убийство. Сюжетът е разказ на Джейн пред слушащия я лекар, който вметва редки въпроси, колкото да напомни за присъствието си. Джейн е член на организация и работи в нейния клон „Лоши маймуни” (съкратено име за „Отдел за окончателно отърваване от непоправими лица”… други забележителни отдели са: „… за оптимално оползотворяване на ресурси и кадри” или „… за вездесъщо непостоянно наблюдение” и т.н. - давам само представа). Макар откровено ироничните наименования на тези отдели, романът в никакъв случай не е комедия, убийственото е, че изглежда написан съвсем насериозно. Отделът се бори срещу онези прояви на злото, които не са обект на полицията и/или съда. Джейн започва разказа си от детските си години, описвайки как постепенно и несъзнателно се опълчва срещу злото (макар да е далече от идеалното дете – точно обратното). Заболява ме главата само при мисълта, че може сериозно да опитам да разкажа някои от задачите, които й възлагат, когато я вербуват за… идеята. Всъщност обектите са определено и лоши и заслужават някакво възмездие, което някои получават, други не. По-странното е, че авторът тихомълком и без да обяснява как, къде, защо и кога, ни въвежда – искам да кажа опитва се, защото аз не успях да бъда въведен – в някаква алтернативна Земя, в която някакъв орден на злото пък си е поставил за цел да подпомага, облекчава, вербува и разпространява зло във всякакви форми, което щеше да е ужасно, ако не бяха нашите от „Лошите маймуни”, че и колегите им от „Бавните клоуни” и още други отдели, вкл. този за наблюдение, където използват някакви специални лещи, които слагат къде ли и не и с чиято помощ знаят винаги къде и какво става. Освен това са в състояние да правят т.н. „мравешки ферми” – симулации на места (на финала на значителна част от Лас Вегас), където участниците вярват, че това е реалният свят и че всичко, което им се случва, е истина, докато то всъщност е сложна и правдоподобна симулация. Симулация се оказват дори т.н. Х-наркотици, които помагат на хората да се телепортират, да спират времето и да правят какво ли още не от света на паранормалното. Да, ама не – симулация. В крайна сметка се оказва, че самата Джейн не е положителен герой, а напротив – вербувана е още като малка от лошите и самата тя е неизлечимо зла, но нашите хора я примамват с контравербовка с идеята да видят дали могат да различават попаднали в редиците им лоши. Тя се подвежда и докрай смята, че успешно ги лъже, за да установи, че просто е била обект на двойна/тройна игра, която е била обречена да загуби. И я загубва… застреляна от брат си.
Не, нaистина… подобно безумие е безпредметно да се опитва да се разказва. Авторът дори не прави опит да ни подскажа що за свят е този, който описва, къде е – алтернативна вселена може би, но за това няма нито дума, нито дори намек – какви други закони са валидни тук (защото явно това не е нашата земя), защо всичко е така гротескно (да, би могло да бъде различно, но защо е нелепо до абсурд?) Че нещата не са наред разбираме, когато посетим сайта на автора (в пристъп на амок, след четене на романа му) и сме поканени да послушаме музиката, която той е слушал до затъпяване, докато е писал… четивото си. Най-изумителното е, че в Амазон няма нито един отзив с една звезда (като цяло оценката е 4*). Изкушавам се да стана първият – все трябва да отреагирам по някакъв начин отрицателните емоции и загубеното време. Нищо чудно да го направя…

When you come to a fork in the road, take it...
Yogi Berra