Не мислех да правя коментар по темата - нали съм оценявана страна, обаче колкото повече чета, толкова повече се чудя защо разказът ми "Ab ovo" / в личната ми класация стои по-високо от "Еньовден"/ не се харесва? След като изчетох другите разкази, реших да прочета и моите.
Всички предимствата, които си въобразявах, че има "Аb ovo", се оказаха прецакани от бележките под линията. В оригиналния текст, който изпратих за конкурса, обясненията на латинските изрази и турските имена се намират най- накрая на текста. И няма как да е иначе. Аз не пиша по първоначален план. Писането на разкази за мен е както четенето - нямам идея какво ще се случи на следващата страница. Докато читателят на "Аb ovo" е "облагодетелстван" да се догади как ще се развие действието на място, на което аз дори не съм знаела по какви пътеки ще кривне сюжетът. Успяхте ли да схванете абсурда?
Той тръгва още от заглавието с двойното значение, преведено акуратно под картинката. И на най-недосетливия ще стане ясно, че ще пиша за змейове. /Ще повярва ли някой, че до деветата страница, където Змена казва:"Ами аз да не би да съм човек? " идея нямах каква ще бъде./ Акцентът е в изречението "Ab ovo те привидно изглеждаха слаби и безпомощни, но в страха си бяха хитри и лукави", в което става дума за хората, но през погледа на други разумни същества. Накратко: разказът е изпортен още преди да е почнал, понеже дава определена нагласа, към която изобщо не съм се стремяла.
Спирам до тук с обясненията. Видно е, че бележките, сложени под линията, където съвсем не им беше мястото, успяха да отнемат интригата на разказа. Само ще спомена, че аз - дето съм го писала, останах буквално шокирана от новия му прочит.
Следва изводът, че чужда ръка гръб не чеше. Ще се постарая след време, ако имам собствен сборник, това да бъде поправено. Ще се постарая и да не давам никакви обяснения от тук натакък в други мои разкази. В днешно време всеки четящ е достатъчно интелигентен, за да се справя сам с речници и непознати думи.
Моля никой да не приема написаното по-горе лично. Не се сърдя и нямам за цел да обиждам, а обръщам внимание като се правят дори малки промени просто да се попита авторът. Много добре знам, че за редактора разказът е материал, на който трябва да се съобразят новите редове, страници... и разни други неща, които правят текста да изглежда добре поставен в книгата.
И още едно пояснение, понеже в тоя форум човек може да срещне най-абсурдни тълкувания на собствените си думи: по никакъв начин не се оправдавам за нищо!
|