Хм, пропуснал съм такава интересна тема.

За съжаление без книгите пред себе си мога да спомена само няколко разказа и то все от тези, които са ми харесали: двете "лампаджийски" истории - на Кирил Добрев и на Йоан Владимир, разказът на барона, чието заглавие сега не си спомням, и разказите на Жоро Малинов. Май станаха повече от няколко, но това е хубаво.

Според мен има тенденция журито да страда от тесногръдие и да пренебрегва разкази, които не се вписват в неговата предсатва за "българско" фентъзи или както е формулирано в условията. Иначе до сега Ж. Малинов да е печелил всичките награди. А че са го издали четири пъти - ами няма как да се отрече, че разказите му са хубави.

Друг много очевиден проблем на конкурса са личните предпочитания. За това пък говори случая с наградения роман... забравих му името. Сега Копо ще ми налети, но да наградиш роман, в който са те описали като герой ми се вижда малко неправилно. А да предложиш на конкурс роман, в който си описал журито като герои си е направо ... даже не знам как да го характеризирам... Дори да си написал най-гениалния роман, съзнателно постявяш хората в неудобно положение. :(

За липсата на първа награда. Аз всъщност я смятам за нещо положително и за правилна реакция от страна на журито. Това, че липсват хубави разкази или романи не означава, че трябва критериите да са свалят. Ако бях на мястото на организаторите, аз бих направил конкурса от ежегоден на двегодишен. Много конкурси станаха - на "Аргус", "Таласъмията", Бургаския, Кърджалийския. Ако за един конкурс без ограничения по тематика ежегодноста все още остявя достатъчно разкази, за тематичен конкурс става трудно. Чувал съм че при "Аргус" пристигат над 40 разказ, а за "Таласъмията" - около 15. За това сигурно има и други причини, но ограничението по тематика според мене е главно.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите