Таласъмският конкурс е единствения български литературен конкурс /доколкото ми е известно/, който държи на българската тематика в произведенията.
Много уважавам идеята им и от край време и на мен ми се иска да направя нещо подобно. Всички славянски автори пробили някога на запад, са пробили с национална литература, а не с имитации на западна.
Свалям шапка и на организаторите - имам представа от целия ужас около организирането на нещо подобно и от обвиненията на некласираните след това.
Конкурсът показа обаче един сериозен проблем - непознаване на българската митология и сред автори и сред жури. Масово се пише примерно за върколаци, уязвими от сребро и прочие, а такова нещо няма никъде из митологията. Да не говорим за това, че се налага представата за дракони в/у змейовете и се пишат едни отчайващи неща, като примерно за змеиици / и аз давам награда, ако някой ми посочи народна песен, приказка или източник, в който се говори за змеиици. Поне една "Змейова сватба" да бяхте чели/.
В този смисъл Фат джим е прав, като ръчка постоянно за истинност. Друг е въпроса, че това е излишно условие, което ограничава авторите.
Да дам за пример една Йоан Владимир, която си разработва свой авторски свят, на базата на познати митологични образи и си развива в него повествованието.
Великолепният "Атентатът" и посмъртно не би минал през таласъмското жури при сегашните условия.
Предлагам от догодина /тази вече е късно/ да се промени регламента, като се наблегне на запазването на българските основи и българския фолклор, но да се даде простор на автора да го развива. Толкин преработи митологията и постави началото на фентъзито.
П.С Запазването на сегашния регламент ще продължи да води до манджи с грозде от типа на "Орденът на св. Георги" - още един добър разказ /само да се пооправеше финала/ в който се вземат два известни образа от митологията - змей и самодива и им се приписват свойства и начин на поведение, нямащ нищо общо с архетипа им .Това е новата думичка, която предлагам да научи журито този сезон.
П.П.С За съвсем неразбралите - вземаме двама известни герои от съвремения фолклор - чапай и петка. Променя ме им начина на действие - Чапай престава да ходи по жени, Петка става трезвеник. Влагаме и в двамата подозрения към справедливата борба на червените и всеобщата революция, прехвърляме ги в танков батальон и ги пускаме срещи фашистите, като някъде намесваме и Щирлиц, който им дава сведения.
Това произведение изградено на базата на съществуваща митология ли е? ДА!. Съществуват ли /има ли източници за горе описаните герои - ДА!
Има ли смисъл от това произведение - НЕ! Защото то само използва обвивката на известните персонажи, без да запазва същността им.
Над това трябва да се помисли.
Проблемът не изчезва в мига, в който си изтървеш нервите.
|