"Отново и отново" е една от любимите ми книги на Саймък. Интересно, но никога не съм смятал края за неудовлетворителен, още по-малко пък мрачен. Бих го нарекъл по-скоро нееднозначен. И така ми харесва повече, отколкото ако предлагаше някакво окончателно и ясно решение, в което добрите да натрият носа на лошите и да се възцари мир и любов. Книги със захаросани финали колкото щеш, но рядкост са тези, които те карат да се замислиш.