Ама тук не става дума, да има кой да работи за нас, а че цялата галактика, която така на юруш сме взели, само ни чака да се поогънем и ще ни върне тъпкано за всичко. А моментът с интерпретацията на книгата, е точно такова "поогъване".

Отричането на човечеството не го вадя от думите на оня тип, а от пасажа, докато Сътън е в Люлката. Моментът там има доста силен мистичен заряд, който придава на това твърдение аргументираност.

Освен това андроидите ми се видяха повече като типове, които искат да прецакат хората, отколкото да кажат 'и нии сми чувеци бие".

И не на последно място, самия автор придава накрая такава мрачна атмосфера. Значи има някаква причина за това. Нещата не са толкова бели, колкото се опитваш да ги изкараш, а лъжицата с катран си е черпак, и то бая голям.

/* Това с нечовешките способноти.. имам чувството, че имаш някакъв стъклен гъз на тая тема */

една луна наеба звездата

Редактирано от Пpинцът koйтo бe вишиcт на 15.10.05 22:22.