|
Ще ми се да поговорим малко за тази книга, не помня дали по-рано е ставало дума за нея.
/* Встрани от темата, за мен тя е малко по-специална, първият ми допир със сериозната фантастика, и от тогава съм я препрочитал няколко пъти, на всеки 2-3 години.*/
Всяка книга на писател от такава категория, носи идея и се предполага, че ни дава нещо, след като сме я прочели. Нови мисли, себепознание и други такива. Много хубаво, докато човек не се натъкне на нещо като "Краят на детството", което мен лично ме отказа от всякаква фантастика за повече от шест месеца. Толкова гадна, в смисъл, пораженческа, мрачна и отчайваща, книга рядко се среща. Направо стои до 1984. Та в "Отново и отново" усетих същото настроение, особено в самия край, който винаги ме затормозява.
Отива Сътън в Лебед, връща се и носи какво? Дар за всички живи същества във вселената? Май това като че ли се набива постоянно за фон в цялата книга. Обаче в същото време стои реалността, представена чрез мислите на Адамс, че отвсякаде ни чакат да се огънем, за да ни върнат за всичко, което е направило човечеството. Нека не спорим за това, дали реалността е такава, или просто това са мислите на един от героите в книгата (пък макар и толкова важен като положение). Приемаме че е така.
Кое е с приоритет? Всенародното благо или подсигуряването на рода?Хайнлайн със "Звездните рейнджъри" или този от "Време достатъчно за любов" (Много моля за прошка lazy и другите хардкоре фенове, ако греша, но някак си все свързвам късния (късния ли е??) Хайнлайн с пацифизъм и едно изместване на ценностите, от тези в по-ранните му книги.)
Помните ли, че имаше няколко групировки, които искаха различни неща? Едните да спрат излизането на книгата и да убият Сътън, други които да имат книгата, но леко редактирана, в която човечеството да е венец и чийто водач накрая каза, че каквото и да стане, те пак ще интерпретират книгата в полза на човечеството. (Пак ще помоля споровете за това, какво е в полза на човечеството да ги отложим като изчерпим останалото :)
Християноството също в началото е било тълкувано както им падне на управляващите, но с времето разните секти и по-умерени течения са го вкарали до "всенародно благо" (Споменах за разводняванията, нали :). Тогава какво му пречи на главния герой да се съгласи и да даде време на човечеството, в момент, в който то се нуждае от него?
Не знам, някак си и не дотам метафорично ми звучеше онзи момент в края на книгата, когато цялото човечество се отрича от Ашър Сътън, и казва че е предател.
И може би най-тегавото чувство ми създава фактът, че момичето беше андроид. Като всичко е толкова праведно и честно, и от полза за всички, защо се налага тази лъжа, и по-важното, защо нямаше един човек, който да подкрепи каузата на андроидите. Човечеството е странно племе и винаги дори и най-кретенските идеи са намирали някакъв прием и подкрепа. А в случая - нито един. Значи какво?
А опита да си обясня нещо, чрез хакване, т.е. да се опитам да видя как автора евентуално гледа на нещата, прави всичко да изглежда още по-зле, на което се дължи и неудоволетворението ми след всяко прочитането на книгата.
И това е. Ще се радвам на всеки коментар или идея .
една луна наеба звездата
|
Отново и отново
