Тази и следващата анотации са интересни с това, че са за много известни книги и автори. Нарочно съм включил и датата, на която е написана тази анотация. Напомням, че в Щатите книгата излезе, мисля, на 11 март 2003 (4 месеца по-късно), а в България бе преведена въз основа на изданието за предварително запознаване (Advance Reading Copy), в резултат на което излезе една седмица по-рано от Щатите (има и други подобни примери в издателската история, някои от тях свързани с комични недоразумения, но засега няма да се разпростирам върху тях). Към момента на написване на анотацията от трите съществуващи дотогава романа на Дан Браун на български е излязла само "Шестото клеймо" (Angels & Demons), която впоследствие много хора обявиха за дори по-добра от ШЛ. Само че като е по-добра защо не се радваше на същия успех? Защо никой дотогава не се провикна колко велик писатеl бил Дан Браун? И чак след като излезе ШЛ започнаха едни дискусии и дебати и сравнения... Доволен съм за себе си, че съм я оценил по достойнство и оставам на декларираното си мнение и сега (анотацията е точно копие на предадената от мен).

Предупреждавам онези (останаха ли такива?), които не са чели книгата, да внимават, защото следва подробен преказказ на съдържанието, който може да им развали удоволствието.

И така...

Дата : 09-11-2002
Заглавие : The Da Vinci Code, 462 pp.
Автор : Dan Brown
Издадена : Doubleday, New York, 2003
Жанр : трилър

Съдържание : За книга с подобен обем “Шифърът на Да Винчи” е с удивително малко на брой герои: Жак Сониер (той определено е сред главните герои, макар романът да започва с неговата смърт) – главен куратор на Лувъра; Робърт Лангдън – известен символог, преподавател в Харвард; Софи Неву – племенница на Сониер и криптоложка към френската криминална полиция; Безу Фаш - капитанът от същата, известен с булдожкия си инстинкт при преследване на престъпниците; епископ Арингароса – глава на религиозния орден “Опус Деи”; албиносът Сила – монах на ордена и убиец, изпълняващ заповедите на Арингароса; най-сетне сър Лий Тийбинг – богат английски аристократ, посветил живота си на тайната на Светия Граал (за да изчерпя списъка на героите ще спомена още Коле – помощник на капитан Фаш, който с умната си интерпретация на неговите разпореждания внася свеж елемент в някои ситуации, и Реми – иконом на сър Лий, комуто е отредена малка, но не и незначителна роля в заплитането на сюжета). Самият роман представлява решаване на една загадка. Трудно (а и ненужно) е да се описват всички подробности, но накратко става дума за следното: Жак Сониер е един от четиримата пазители (т.н. сенешо) и “велик майстор” (използвана е терминология от масонските ложи) в “Братството на Сион” – монашески орден, създаден преди около 1000 години от рицарите-кръстоносци с единствената задача да опази тайната на съхранения до наше време Свети Граал – един от основните символи на християнската вяра. На времето тамплиерите донесли от Светите земи "нещо" и някои обстоятелства около него накарали Светата църква и лично папа Инокентий II да им даде невероятна за онези времена власт, благодарение на която тамплиерите забогатели и се превърнали в едва ли не политически фактор. Предполага се, че "нещото" било скрито в няколко сандъка с документи, осветяващи малко известни подробности от най-ранната история на християнството. Мистичната колекция, тайната около нея и властта, която тя давала, станали известни под името Сангреал ("сан" от френското sang или испанското sangre – "кръв"), познато на хората под името "Свети Граал". Съвсем естествено един от следващите папи Климент V подготвил удар срещу могъщия орден и го разбил, но Граала така и не бил намерен. Тайната на мястото, където се съхранявал (някои смятат, че бил изнесен от Франция в Англия, където католическата църква традиционно нямала толкова силно влияние както на континента), била опазена през вековете. Смятало се, че Братството на Сион чака настъпването на третото хилядолетие, за да разкрие онова, което изглежда хилядолетия наред не спирало да заплашва устоите на християнството (и най-вече католицизма). Нека отбележа, че според Братството, Светия Граал изобщо не бил чаша! Както и да е, в основата на романа обаче са събития от наши дни. Тримата други сенешо са убити от Сила по поръчка на епископ Арингароса. Причината е проста – оглавявания от него “Опус Деи” е заплашен с отделяне от лоното на католическата църква заради някои средновековни ритуали, използвани от монасите на ордена (самобичуване и др.), които не се вписват в новата политика на Ватикана. Арингароса разполага с шест месеца, за да се подготви за отделянето, което сериозно ще навреди на имиджа на ордена и ще ограничи влиянието му сред спонсорите. Озовал се в на пръв поглед безизходна ситуация, епископът вижда един ден лъч надежда, когато анонимен глас по телефона представил се като Учителя го информира, че знае път за спасение – да се изтръгне тайната на Граала и да се окаже така за пореден път натиск върху Ватикана, където явно нещо около мистериозната реликва ги безпокои толкова сериозно, че са склонни на големи компромиси. Само че тайната за местоположението му (смята се, че това е чашата, от която Христос е пил на тайната вечеря и в която Йосиф Ариматейски е събрал от кръвта на разпнатия Иисус) се знае само от четиримата сенешо, които трябва да бъдат убедени да я разкрият. Арингароса нарежда на Сила да се залови със задачата и да научи тази тайна. Сила убива по особено мъчителен начин и четиримата сенешо, като научава едно и също нещо от тях за местонахождението на Граала. Той не зае, че Братството на Сион е предвидило подобна опасност и затова всеки новопосветен сенешо се съгласява да излъже, дори ако е заплашен със смърт. Тази предварително съгласувана лъжа проваля плана на Арингароса и Учителя (неговата самоличност остава анонимна почти до края на романа). Но нещата се заплитат, когато Сила убива последния от четворката - Жак Сониер, защото той е вече е научил за смъртта на останалите трима посветени. Сониер не умира веднага. Ранен в смъртоносно в корема, той знае, че му остават броени минути, в които да се опита да предаде тайната на Софи – негова племенница, с която са се скарали преди десетина години и оттогава не контактуват. И така, в двайсетината последни минути на живота си Сониер оставя загадка, която трябва да бъде решена от Софи. Разбирайки, че тя може да се окаже прекалено трудна за нея, Сониер замесва и намиращия се точно по това време за лекция в Париж Робърт Лангдън – известно име в символогията (правя разлика със символизма). Загадката всъщност е изключително сложна и на практика се свежда до правилната интерпретация на поредица от ключове (всеки предишен води към следващия), които в крайна сметка трябва да доведат Софи и Робърт до Граала! Без да навлизам в големи подробности (точно тези детайли по интерпретацията на ключовете съставляват 90% от обема на книгата) ще скицирам накратко за какво става дума: (1) Сониер е открит легнал чисто гол, разперил ръце в очертан на пода в Лувъра кръг, а до тялото му на пода е намерен надпис от четири реда: поредица от разделени с тирета числа, две безсмислени фрази, съставени от напълно нормални думи и постскриптум, настояващ да бъде намерен Робърт Ландън. Разследващия убийството Безу Фаш извиква посред нощ за обяснение Лангдън и предава (заради приличащите на шифър числа) надписа за Софи, криптоложка в полицията, за която Фаш още не знае, че е в роднинска връзка с жертвата. Докато капитан Фаш разпитва изпадналия в недоумение Лангдън, на местопроизшествието се появява и самата Софи. Тя казва на Фаш, че шифърът (числата са от добре известната редица на Фибоначи, но разбъркването им изглежда случайно) няма смисъл и намира остроумен начин да информира тайно Лангдън, че за Фаш той е основният и единствен заподозрян. За да му докаже това, му разкрива, че Фаш не му е показал последния (изтрит) четвърти ред на надписа (постскриптума, където се споменава неговото име), а това говори за нечистите намерения на хитрия полицай. Нека отбележа, че действието дотук се развива в Лувъра, защото Сила е убил Сониер в една от галериите там. Докато полицаите го чакат в офиса на Сониер, Робърт и Софи провеждат разговора в тоалетната. Тя му разкрива, че тълкува съкращението на постскриптума (P.S.) като обръщение към нея самата, защото чичо й я наричал в детството й “принцеса Софи” (Princesse Sophie). Софи между другото му разказва, че след смъртта на родителите й, докато е била много малка, чичо й я взема и отглежда (това, което не му разкрива в този момент, е че преди десет години е станала случаен свидетел в еротично-сексуален ритуал с участието на чичо й и това я отвратило до такава степен, че скъсала окончателно с него). (2) Двамата симулират бягство от Лувъра и когато Фаш и Коле излизат навън, за да ги преследват по улиците, те се връщат при тялото на Сониер. Софи споделя с Лангдън, че кръгът, очертан от чичо й преди да легне в него, е сигнал за нея, че ключът към посланието му е свързан с Да Винчи (от прословутата му скица, известна като “Витрувийския човек” – гол мъж, разперил ръце и крака, опиращ с тях и главата си в описана окръжност). Изяснява се, че по желание на Сониер Лангдън е имал уговорена среща с него същата вечер, но кураторът не се е явил (явно защото бил убит). Според Лангдън нещо в собствените му изследвания (за езическите моменти във френската иконография) е накарало Сониер да поиска разговора. Склонният към анализ и търсене на скрита символика харвардски професор се замисля над думите на Софи, че числата от първия ред на посланието изглеждат разбъркани случайно и мислите му внезапно се насочват не към думата случайно, а към разбъркани. След като редът на числата не може да им помогне, може би решението е в следващите редове. И след кратък размисъл Лангдън открива решението: O, Draconian Devil е анаграма на Leonardo Da Vinci, а Oh, Lame Saint се превръща в The Mona Lisa. Не може да има никакво съмнение – в последните минути от живота си, старият любител на загадките е искал да насочи вниманието им към прословутата картина. Междувременно Фаш и Коле разбират, че са били измамени (не навлизам в подробности как, защото този момент не е много правдоподобно решен), както и че Софи не е имало защо да идва сама в Лувъра, така че те решават да се върнат там. Времето започва да се “сгъстява”. (3) Разбрал, че загадките са напластени едва в друга, Лангдън се замисля над съкращението (в реда, който Фаш е скрил от него) P.S. Първата идея, естествено е Post Scriptum. Но Софи го разшифрова като Princesse Sophie. Само че... изглежда малко изкуствено, а и някои известни на Лангдън подробности от живота на Сониер (публична фигура), събуждат съмнения в него, че нещата са още по-сложни. И Лангдън настоява Софи да си спомни дали не е виждала това съкращение по време на живота й преди години в дома на чичо Жак. Ровейки в най-раните си спомени, Софи се сеща, че това наистина е така. Тогава Лангдън й казва, че P.S. може да бъде още съкращение от Priory of Sion ("Братството на Сион") – почти неизвестно братство, създадено от френския крал Годфроа де Буилон в Ерусалим, малко след като кръстоносците превземат града. Знае се, че в него членували знаменитости като Ботичели, Исак Нютон, Виктор Юго и... самият Леонардо Да Винчи. Идеята на Лангдън се основава на слуховете, че и Сониер е бил член на това тайнствено братство. Всъщност то е нещо повече от охрана на Граала: членовете му освен това презират църквата (като институция), поклонници са на езичеството, на женското начало в обожествяването и на женската иконография. Всъщност именно братството създава Ордена на тамплиерите като свое военно подразделение. Както и да е, Робърт и Софи са убедени, че нещо в/около "Мона Лиза" има отношение към решението на загадката. На всичко отгоре знаменитата картина е в Лувъра, така че Сониер е имал възможност да направи каквото е смятал за нужно. Двамата отиват в салона, където е изложена "Мона Лиза". Лангдън разказва интересни и малко известни подробности около може би най-популярната картина на света. Усещайки, че чичо й не би положил тези усилия да ги докара тук, без да има сериозна причина, Софи осветява с ултравиолетова светлина (използвана при реставрация на произведения на изкуството, за разкриване на иначе невидими детайли, разказващи за предисторията на дадена картина) пода пред "Мона Лиза" и те виждат там написани (явно съвсем наскоро) следните думи: So dark the con of man (съставено от най-обикновени думи напълно безсмислено изречение). Този път първа се досеща Софи (все пак е и криптоложка, а и Лангдън вече е разгадал смисъла на предните анаграми): Madonna of the Rocks (отново анаграма, сега на името на друга известна картина на Да Винчи – "Мадоната при скалата"). Но и тази картина е в Лувъра, нещо повече – в същия салон като "Мона Лиза". Софи отива при картината, но сега осветяването с ултравиолетови лъчи не дава нищо. Знаейки че полицаите всеки момент ще се появят и сега никакви трикове няма да им помогнат, двамата поглеждат втората картина откъм гърба и намират на перваза на рамката оставен ключ с много особена форма. Буквално преследвани по петите от бесните полицаи, Софи и Робърт избягват от Лувъра. След известни перипетии успяват да им се изплъзнат и се захващат с поредната загадка. (4) Ползвайки пак фенерчето с "черна светлина" Робърт установява, че от едната страна на плоския ключ има надпис с адрес на улица. Когато отиват там, Софи и Робърт виждат, че това е работещ денонощно депозитен клон на швейцарска банка. Те разбират, че държат в ръцете си сложен, компютърно изработен ключ от депозитна касета. Въпросът е как да го използват! След известни перипетии (доста интересно описание на съвременна система за достъп до анонимна шифрова сметка) героите се добират до касетата, но се оказва, че за нейното отваряне е нужен не само ключ, но естествено и код (иначе всеки намерил ключа, ще има достъп и до касетата). Отново трябва да решават набързо и когато им казват, че трябва да се въведе 10-цифрена парола, ред е на Лангдън да се сети, че числата от посланието на Сониер съдържат точно 10 цифри... факт, който не може да е случаен. Още един напън на мисълта е нужен, за да се сетят, че отново имат работа с анаграма – този път числова и сега е необходимо да въведат числата в естествения им (нарастващ) ред. Касетата е отворена, но вместо да научат мястото, където е скрит Граала, двамата са изправени пред поредната загадка. (5) От касетата изваждат кутия от розово дърво с гравирана роза (тя пък е символ на ордена на Розенкройцерите – рицарите на Кръста на Розата). Вътре в нея се намира цилиндър, съставен от пет отделни свободно въртящи се каменни сегмента, по периферията на които е изписана азбуката. При разклащане на цилиндъра се чува бълбукане на течност. Запознатият с антиките Лангдън се досеща, че в цилиндъра най-вероятно има документ, написан на тънък папирус, а сигурността е гарантирана от стъкленица със силен разтвор на оцет. Всеки опит за отваряне със сила ще доведе до счупването на стъкленицата и унищожаването на документа. А за Софи пък е ясно, че цилиндърът може да се отвори само ако отделните сегменти се наредят така, че да се чете петбуквена парола, което ще позволи разглобяването им. Само че комбинациите са прекалено много, а каква е паролата никой не знае. Подобен цилиндър– криптекс – е известен още от времето на Леонардо, когато е имало и разцвет на криптографията. А понеже Розата е един от символите на Граала, ясно е какво има в цилиндъра. Тайната, така да се каже, е под знака на Розата, което на латински е sub-rosa, а още древните римляни са окачвали роза при заседания, на които се обсъждали тайни дела. На това място в романа Лангдън изпада в дълъг размисъл и започва изграждането на сложна верига от връзки, базиращи се на символизма на отделните понятия, думи и предмети. В крайна сметка, Софи му разкрива поредното парче от пъзела, като му казва, че чичо й не е просто един от четиримата сенешо, а върховният сред тях. Става ясно и още нещо – че сред високопоставените членове на Братството има предател. Междувременно двамата опитват няколко очевидни петбуквени думи – ГРААЛ, ВИНЧИ и т.н., но никоя не води до отваряне на цилиндъра. Преследвани от полцията, двамата нямат време да се посветят на разгадаването на поредния ключ. В този момент Робърт се сеща за своя старт познат Лий Тийбинг – изключително богат английски аристократ, посветил живота си на издирването на Граала, живеещ в момента в замък във Версай. Лий освен че му е приятел, може да им помогне с доразгадаването на започващия да им изглежда безкраен пъзел, защото е може би най-сведущият човек на земята по въпроси, опиращи до Братството на Сион и историята на Граала. Когато отиват в имението му, двамата не знаят, че Сила вече е разбрал за лъжата относно местонахождението на Граала, загубила му толкова много време, и е тръгнал по следите им (аз пропускам описанието на цялата тази отделна линия, свързана с убиеца-монах), а също и полицаите вече са надушили къде са те. Но предстоят няколко часа в замъка на Тийбинг, които са сред може би най-интересните в и без това увлекателната книга. Стимулиран от пълното невежество на Софи относно истината за Граала, сър Лий изнася цяла лекция, изпълнена с пикантни подробности. Без да се разпростирам, ето най-същественото: всичко е свързано с фалшифицирането на Новия Завет. Разказаната там история на живота на Христос е компилация от основно четири евангелия (на Матей, Марко, Лука и Йоан), селективно подбрани измежду съществувалите над 80 (!) такива източника. И (друг слабо известен факт) те са били избрани лично от римския (езичник тогава и кръстен едва на смъртния си одър) император Константин. По негово време (около 3 века след разпъването на Христа) християнството е в разцвет и едновременно във война с езичеството, заплашваща да разкъса Рим. Съзнавайки, че трябва нещо да се направи, през 325 г. Константин решава да обедини Рим под единна религия – християнството. Историците още се дивят на умението, с което Константин на практика слива двете религии, въвеждайки езически ритуали, дати и символи в каноните на християнството, създавайки своеобразна хибридна религия. Така пиктограмите на Изида, кърмеща своя непорочно заченат син Ор (Horus?), стават първообраз на иконите на Дева Мария, кърмеща Иисус. Същото става и с другите атрибути на католическия ритуал – митрата, олтара, религиозната доктрина и причастието (този непонятен за незапознатите акт на "консумиране" на плътта на Бога), все неща директно заимствани от езичничеството. Тук Лий привежда много аргументи (затруднявам се да определя кои сред тях за литературна фикция и кои – историческа действителност), четящи се като криминален роман! За да заздрави възникващата християнска традиция (все още неукрепнала), Константин свиква прословутия Никейски събор, където са обсъдени (горещо дебатирани) много аспекти на християнството – Великден (датата), ролята на висшето духовенство, приемането на причастието и… божествената същност на Иисус! Защото (според автора) до този момент Иисус е бил смятан за смъртен - макар и велик - пророк. Точно Никейския събор официално приема тезата, че Христос е Божи син (един от елементите на т.н. Никейско кредо, известно у нас като Символа на вярата). Ролята на Константин е била в унищожаването на огромно количество исторически документи, свидетелствуващи, че Христос е бил… човек. Но не е било възможно да унищожи всички – в наше време са намерени т.н. ръкописи от Мъртво море, а по-късно и Коптските ръкописи, разказващи неща, различни от догмата. Всъщност всичко (в това число и Светия Граал) смятано за общоприето, се оказва фалшифицирано в невиждан дотогава мащаб. Тук сър Лий отново се отплесва в разказ как тази "истинска" истина е била пред очите ни през цялото време (в различни произведения на изкуството, в това число картини на Да Винчи)и скритата връзка между различните символи). В крайна сметка, оказва се, че Граала не е чаша, а е човек и то не кой да е, а Мария Магдалена… законната съпруга на самия Христос (който едва ли е щял да има своето влияние, ако е останал ерген). От брака им се е родила Сара (Мария Магдалена е била бременна, когато Христос е бил разпнат). Граала всъщност следва да се разбира като древния символ на женското начало в божествената доктрина (следват цитати от т.н. Гностически евангелия и т.н.). Нещо повече, Христос е завещал продължаването на делото си (завета да бъде създадена църква) не на апостол Петър, а на жена си. На всичко отгоре Мария била не покварена жена, а имала царски произход (от рода на Бенжамин), т.е. правилната разшифровка на Сангреал е Sang Real, или "кралска кръв". А потомците на Сара през V век се свързват с френската кралска линия и така дават начало на рода Меровиджан, основал Париж. Крал Дагоберт (от Меровиджаните) имал син Сигисберт, продължил на свой ред рода с крал Годфроа де Буилон (основателя на Братството на Сион). В този момент Софи започва да се съмнява, че родът Сониер е продължител на Меровиджаните, но Робърт и сър Лий й обясняват, че това не може да е истина, защото никой от изследователите не помни фамилията Сониер във връзка с Меровиджан. Междувременно капитан Фаш вече се е свързал с Интерпол и по телевизията показват образите на Софи и Робърт като престъпници, издирвани за опасни злодеяния. Разсъждавайки за взаимно обвъзрзаната символика (думите на Тийбинг, че "тайната на Граала е скрита под розата" и т.н.) Лангдън решава я интерпретира буквално и опитва да потърси няма ли нещо под изгравираната на капака на сандъчето от розово дърво роза. Когато разчовърква с кламер почти невидима дупчица нещо щраква и на масата се отронва парченце дърво. (6) Розетката на изгравираната роза се освобождава и Ландън прочита под нея следващия ключ - нови четири реда текст. И докато на входа Коле чака от намиращия се на друго място капитан Фаш разрешение да влезе вътре и арестува издирваните, в този момент в замъка прониква Сила и след схватка бива обезвреден не без помощта на самия Тийбинг. Групата осъзнава, че трябва да се спасява. Благодарение възможностите на добре уредилия живота си английски аристократ, всички се измъкват с частния му самолет и поемат към Лондон, където те са убедени, че се намира края на загадката. Вземат със себе си и завързания Сила, проклинащ лошия си късмет. Текстът се оказва написан (в стила на Да Винчи) огледално и загадъчно се споменава, че ключът е древна мъдрост, която може да бъде разчетена с помощта на един от най-старите шифри "атбаш". Следват една-две глави на тема средновековна криптография и накрая (помага професионализмът на Софи) думата е разгадана – SOFIA (древна дума означаваща "мъдрост"). (7) Когато я набират и отварят цилиндъра… в него се оказва втори по-малък, предлагащ им същата загадка, но с втора отново петбуквена парола. Само че има и тънък лист пергамент, насочващ ги към Лондон (In London lies a knight a Pope interred… – "В Лондон лежи рицар огребан от папа…"). Софи и Лангдън нямат представа какво може да означава това, но сър Лий им казва, че знае поне в коя крипта да търсят отговора. Хубавото е, че така и така летят закъдето трябва. Междувременно Коле е влязъл в празния замък и открива там много интересни за него неща, които хвърлят нова светлина върху някои досега неясни моменти. По искане на Фаш, полицията в Кент се опитва да задържи аристократа на частното летище, но с присъщата си арогантност той им се изплъзва (Софи и Робърт успяват да се скрият и не биват открити). Изненадващо за читателя, докато тройката търсачи отива към Темпъл Чърч (където са погребани много избити по нареждане на папата рицари-тамплиери) оставения при лимузината Реми (иконом на сър Лий) освобождава Сила и двамата тръгват по следите им. За голямо свое разочарование групата не намира в църквата нищо интересно и връзващо се с многосмисленото четиристишие. На излизане ги пресреща Сила и иска цилиндъра. Лангдън отказва да го предаде и дори заплашва, че ще го хвърли на каменния под, което несъмнено ще разбие стъкленицата оцет и унищожи безценния документ вътре. Изплашен от тази заплаха, показва се и Реми, насочил пистолет срещу господаря си. Пред недвусмислената заплаха Лангдън предава криптекса. Реми се оттегля, вземайки като заложник сър Лий. Софи и Лангдън са покрусени. Единственият им шанс сега е някак да познаят за какъв рицар се говори в загадъчния текст, да отидат там (изпреварвайки Реми) и по някакъв начин да си върнат криптекса. Междувременно Учителя информира по мобилния телефон шофиращия лимузината Сила, че вече разполага с ключа и му нарежда да преспи в квартирата на "Опус Деи" в Лондон. След това провежда разговор с Реми. Софи и Робърт отиват в библиотеката на "Кингс колидж", известна като най-добрата на теологически теми и започват търсене в тяхната база данни на документи, съдържащи ключови думи от мистериозния текст, с който не могат да се справят с обикновено досещане както досега. Докато се занимават с това, Сила вече е в приюта на "Опус Деи", а Реми има среща с Учителя, който го застрелва. Оказва се, че Учителя много добре знае къде се намира рицаря от текста. В това време и Робърт разкрива благодарение на базата данни за какво става дума. Оказва се, че тайнственият рицар е сър (т.е. "рицар") Исак Нютон, погребан не от "папа", а от Александър Поуп (a pope на английски, което се оказва съкращение без точка на първото име и фамилното "Поуп" вместо привидното "папа"). Нютон, разбира се, е погребан в Уестминстърското абатство и изглежда там е последният (или поредният) ключ за Граала. Настъпва време за развръзка. Малцина са онези, които още не са се досетили, че Учителя е не кой да е друг, а самият сър Лий! Неговата единствена страст и фикс-идея е Граала и нищо друго. Двете страни се срещат пред гробницата на Нютон. Робърт е смаян. Учителя казва на Софи, че за него чичо й и другите трима сенешо са предатели на каузата на Братството, защото (пак според него) Жак Сониер е отстъпил пред натиска на църквата и се е съгласил да не публикува истината за Граала. После разказва как ги е заблудил (ходът с оставането на Реми в сянка явно се е оказал много удачен) и как дори е смятал сам да предложи "услугите" си на Робърт, ако той (случайно) не беше потърсил сам помощта му. Той дава на Робърт втория цилиндър на криптекса с надеждата, че ученият някак ще разгадае шифъра и ще го отвори. (8) Заплашвайки Софи с пистолета си, Тийбинг настоява Робърт да реши загадката. Робърт е смутен – той се разхожда привидно безцелно, двамата спорят. В един момент от пререканията Робърт хвърля криптекса високо във въздуха, каменният цилиндър пада на пода и се удря със сила. Това е краят – стъкленицата оцет несъмнено е разтворила финия папирус. Тийбинг е потресен – той не може да повярва, че точно учен като Лангдън ще унищожи напълно съзнателно уникалната реликва. За негово изумление обаче при удара в пода капачките на криптекса се отделят. Вътре в него… няма нищо. Тийбинг забелязва, че цилиндрите вече са подредени с ключова дума... APPLE (какво друго изниква в съзнанието на всеки човек като чуе "Нютон"). Става ясно, че докато уж се е разхождал из помещението, Лангдън е отворил криптекса и е извадил ценния документ скрито от Тийбинг. В криптата се появява Фаш, следван от английски полицаи – той по свои пътища вече е научил истината. Сър Лий е арестуван. Робърт така и не му казва къде е скрит Граала. Това е най-голямото отмъщение. Остава и читателя да разбере отговора. Софи и Лангдън заминават за Рослин Чапъл – църква известна като "Катедралата на кодовете" – в Гластонбъри, Шотландия, издигната на мястото на древен езически храм. В последното листче папирус Сониер им е оставил указания, поднесени по същия начин както повечето загадки досега – под формата на четиристишие… този път без игра на думи и двусмислие. Там двамата намират (читателят вече се е досетил за това) брата на Софи и съпругата на чичо й. Тя научава и онова, в което напоследък не се е съмнявала – че е наследница на линията на Мировингите, т.е. в нея тече кръв на самия Иисус. И разбира защо животът й се е развил така необичайно: когато един ден родителите й загиват в необяснима автомобилна катастрофа (само по една случайност в колата не пътуват още двете деца и чичо й със съпругата си), тогава чичо й се изплашва, че това може да е опит за ликвидиране на Мировингите и двамата с жена му вземат трудно, но необходимо решение: да се разделят и всеки от тях да вземе едно от децата. Понеже Жак Сониер бил известна фигура, единствената възможност била да се симулира смъртта на жена му и брата на Софи (и те да "изчезнат", пренасяйки се да живеят в малкото шотландско селце). Светия Граал, разбира се, се оказва точно онова, за което се говори толкова много в книгата – женското начало в историята на християнството, - така че последният жив сенешо не е излъгал много очакванията им като ги насочил към местоположението на другата половина от семейството. Точно тази голяма и най-важна тайна той не е искал да се загуби със смъртта му и точно това е искал да каже на Софи, с която са били разделени от дълги години. А самият Граал... това е тайна, която няма да тормози Лангдън дълго, защото след няколко дни той ще се сети къде са скрити документите, онези – истинските. Както и може да се очаква, отговорът е бил пред очите ни… ако знаеш къде да гледаш!

Оценка: Увлекателен роман (продължение на Angels & Demons), в чиято основа е заложена т.н. алтернативна история на християнството. На фона на Париж и Лондон, с много история, разсъждения за митовете, изкуството и символиката, скрита във всичко около нас, предположения и чиста проба измислица, авторът е успял да създаде изключително интригуваща фабула, определено не без слаби места, но поглъщаща читателя с веригата загадки и острия сюжет (убийства, интриги, преследване). Дългата ми анотация е заради удоволствието да го преразкажа. Смайващо, невероятно израстване на автора Дан Браун в сравнение със скудоумната му "Цифрова крепост" (Digital Fortress), писана преди 4-5 години.

Заключение: Невъзможен ако не за точен, то поне за адекватен превод роман, в който основният за интригата криптографски момент се базира на тънка игра на думи и многосмислие с сложни, неочевидни езикови аналогии. Конструирането на достоверни анаграми на български (а без това няма да е възможно да се мине) ще е непреодолим проблем (за английския не е, защото има такива програми). От ключово значение е и етимологията на ред термини и понятия, която според мен е обречена да остане непонятна при превод. А самия роман горещо препоръчвам за четене (не казвам превод). Аз специално със сигурност ще си го купя... в оригинал!

Artificial Intelligence is no match for natural stupidity.

Редактирано от ivz на 09.10.05 17:31.