Заглавие : A Dwarf Kingdom, 214 pp.
Автор : Nicolas Freeling
Издадена : Little, Brown and Company, 1996
Жанр : ?

Съдържание : Ура, най-сетне попаднах на книга, за която се затруднявам да кажа каквото и да е било положително. И то сигурно по възможно най-простата причина: не успях да я прочета. Вероятно остарявам и нервите ми изглежда съвсем са се разбили, защото само преди години спокойно четях други анти-шедьоври, които недоброжелатели на “Бард” се опитваха да му пробутат, разчитайки да го докарат до банкрут чрез издаване на бълвочи. Удивителното в случая е друго: справката за автора показва, че това е последната му засега и 34-та (!!!) книга, което доказва, че на света има по-луди и от мен (определено и доста по-тъпи). Другата възможност е, че не съм в състояние да разпозная литературен бисер и (както и друг път се е случвало) че моето тотално отричане на този роман гарантира, че го очаква блестяща съдба по българските сергии. Аз обаче бих се дистанцирал дори от подобен успех, колкото и малковероятен да ми се струва той. Сега стига празни приказки - няколко думи по същество: опитах да прочета тази книга като първа от четирите, които трябваше да анотирам. Прочетох една страница (аз имам старо правило да започвам с първата, естествено), където в монологична форма се разказва за някой си Джери. Вниманието на автора след това (все така монологично) се заостря към неговата градина, след което преминава на вълнуващата тема за августовското време и наплива от туристи (май беше в Белгия, въпреки че не бих се заклел). Следващите пет-шест страници - тях само ги прелистих, разбира се - са раздвижени с по няколко нови реда (не много, по един-два на страница), но пряката реч все така упорито отсъства (този авторов похват изглежда цели да събуди нетърпение в читателя към момента ‘на проговарянето’ и въпроса кой пръв ще проговори, кога, защо и какво най-сетне ще бъде изречено). Действието стремително се пренася върху отпуснатите от преяждане и необратими възрастови изменения коремни мускули на т.н. г-н (или мосю) Гастанг - идиот (това е моето мнение), обречен да битува от един роман на Фрийлинг в следващия… Разочарован оставих книгата - тя ми предлагаше възможно най-отблъскващото начало. Изминаха три седмици, през които се справих с останалите три книги за анотация, и амбициран (но ни най-малко заинтригуван) се върнах към клетия Гастанг. Прочетох втората страница, после краткия преразказ на съдържанието на обложката, след това отворих наслуки по средата и се убедих, че онзи стил, който ми беше направил впечатление от прегледа по диагонал, съвсем не е случайност: говоря за използването на онова време, което бедните ми познания по българска граматика не позволяват да нарека иначе освен ‘сегашно разказвателно’ (това ми напомня за други популярни времена като ‘снощно оправдателно’, ‘бъдеще пожелателно’ и пр.): имам предвид конструкции от рода на “Гастанг се навежда, за да й разтрие гърба” (визира се гърба на жена му, която за по-оригинално е чехкиня) или “Тя отваря вратата и му казва…” (това което му казва е, повярвайте, възможно най-безинтересното нещо на Вселената от създаването й досега). Епилогът се отличава с това, че в него има едно изречение (не дълго, не - изреченийце) пряка реч. Като цяло романът подозрително напомня (в онези 1-2% от двестате му страници, които издържах да прочета) на най-тъпите, скудоумни, приспиващи (но не защото си осъмнал да четеш с упоение, а още след няколко късички абзаца), безинтересни, лишени от интрига, неразбираеми, тегави, мудни, псевдо-дълбокомислени и прогресивно раздразнителни писания на Сименон за Мегре, които са попадали в ръцете ми (а аз откровено не ги понасях още на времето).

Оценка: Не мога да я дам, без да използвам нецензурни думи.

Заключение: Не мога да предложа такова, защото тази книга не успях да я прочета (подобно чудо не ми се беше случвало поне от двайсет години - говоря напълно сериозно - и дори се затруднявам да си спомня какво друго ми е досадило толкова силно, но в едно съм сигурен: измежду всички книги, които съм разлиствал някога, тази най-бързо ми изби желанието да се занимавам с нея).

Artificial Intelligence is no match for natural stupidity.