Заглавие : Gridiron, 370 p.
Автор : Philip Kerr
Издадена : Chatto & Windus, London, 1995
Жанр : Трилър

Съдържание : Както и в другата книга на Кер, която съм чел - A Philosophical Investigation - действието се развива в бъдещето: съвсем недалечното (този път 1997 година), така че от една страна романът да не бъде откровено фантастичен, а от друга да развърже ръцете на писателя да използва някои ситуации, които все още не са реалност. И така, намираме се в Лос Анжелис. В основата на повествованието е шотландски архитект - талантлив, но своенравен и безмилостен към служителите си, безчувствен като човек и твърд привърженик на технологичното течение в модерната архитектура. Спечелил е конкурс за проектиране и построяване на офис на компанията на хонконгски милиардер в Лос Анжелис. Целият му екип, заедно с бригада от строителна фирма довършва офиса. Модерната сграда е оборудвана с всички най-модерни съоръжения и е под контрола на суперкомпютър с името “Ейбрахам” (от библейското Авраам). Компютърът контролира практически всичко в сградата, подчинявайки се на идеята да разтовари човека от досадата на ежедневната поддръжка. И всичко се развива повече или по-малко нормално до момента, когато “Ейбрахам” обявява, че е готов да активира своя потомък “Айзък” (Исаак). Главният програмист не разрешава това и “убива” неродения (най-вероятно гениален) потомък. Той прави това в момент, когато синът на един от архитектите играе на един от свободните терминали някаква игра. Никой не предполага, че “Ейбрахам” всъщност е “създал” два свои потомъка (също както в Библията) - “Айзък”, за който е обявил и “Ишмаел”, за съществуването на който още никой не предполага. Токов удар в момента на унищожаването на “Айзък” довежда до смесването на “Ишмаел” с кода на компютърната игра. И “Ишмаел” започва да разглежда събитията в супермодерната сграда като продължение на играта, чиято главна цел е да бъде унищожен противника. А за него противник е целият екип хора, намиращи се вътре. Започват убийства, първоначално възприемани като нещастни случаи. Намесва се полицията и двама полицаи подхващат разследване. Но в един момент “Ишмаел” блокира всички изходи на сградата и оттук нататък настъпва кошмарът. Използвайки всички ресурси, с които разполага, “Ишмаел” систематично избива хората един след друг. Те в един момент разбират, че са жертва на “побъркан” компютър и отчаяно започват да се борят за живота си. Цялата втора половина на книгата е посветена на търсене на възможности за измъкване и на подробно, в някои случаи натуралистично описание на начина, по който загива поредната жертва. Всичко изглежда невинно - използвани са скрити възможности на сградата, предвидени за кризисни ситуации, - докато в един момент става ясно кой е причината за кървавите убийства и “Ишмаел” обявява, че поставя краен срок, до който или хората ще използват оставения им скрит шанс да се измъкнат (изход все пак има, защото иначе играта няма да е интересна), или всички ще загинат заедно със сградата. И започва гонитба с времето. Хората стават все по-малко и все по-малко и отчаяно се борят да избегнат очакващите ги на всяка крачка клопки, които при това не се повтарят. Романът се превръща в апокалиптична картина на изглеждащите обречени да станат жертва на технологията човешки същества. Накрая се спасяват само четирима. Компютърът активира антисеизмичната система на сградата и тя рухва. Миг преди това “Ишмаел” е пренесъл “съзнанието” си в различни точки на компютърните мрежи, опасващи света. Технологията е унищожена, но е победител.

Оценка: Изключително убедително написана книга, въпреки няколкото фантастични предпоставки (концепцията за “интелигентна сграда” и притежаващият съзнание суперкомпютър). Авторът е положил огромни усилия да придаде правдоподобност на обстановката, в която героите са принудени да се борят за живота си в продължение на малко повече от едно денонощие и просто не дава на читателя да си поеме дъх. Всички съоръжения, системи и архитектурни постижения от края на 20-и век са описани изключително прецизно и убедително. Борбата между хора и компютър е динамична (благодарение на неочакваните ходове на компютъра и на факта, че той се бори срещу създателите на сградата, които търсят “дупка” в собствената си изобретателност). Характерите са малко “черно-бели”, но това не дразни, защото романът е роман за опасностите, очакващи обитателите на градовете на бъдещето. Общата картина е малко мрачна, но интригуваща. Включването на простоватите полицаи освежава ситуациите с коментарите им за техниката, която ги обърква буквално всяка следваща минута. Много интересна книга, която се чете на един дъх, но може да се преведе само от вдъхновен строителен инженер. Специалната терминология не може и не бива да бъде предмет на компромис при превода, понеже именно в нея е силата и убедителността на романа. Но авторът е успял да я използва по достоен за възхищение и разбираем за непосветените начин. Не съм убеден дали всеки преводач ще може да повтори това.

Заключение: Една от онези книги, които бих искал да имам, но се колебая да препоръчам за превод. Нека бъде прочетена и от друг (за предпочитане ако не специалист, то поне запознат с архитектура и строителство). Ако остане само аз да решавам... със съжаление ще предложа да не се превежда. И все пак името Филип Кер трябва да се следи, защото и A Philosophical Investigation беше книга “на ръба” на превода и също отпадна поради прекомерната си трудност и супероригиналната концепция.

(Бел. Книгата беше преведена, но не от вдъхновен строителен инженер, а на всичко отгоре, редактираният текст бе пре-редактиран и от мен, така че се получи - за зло или за добро - онова, което излезе. А всъщност аз съм чел всички книги на Кер - просто това, което пиша, се отнася към определен момент в миналото)

Artificial Intelligence is no match for natural stupidity.