Заглавие : The Day Of Wrath, 413 p.
Автор : Daniel Easterman
Издадена : Harper Collins, 1995
Жанр : Трилър

Съдържание : Роман за тероризма (като че ли единствената вълнуваща тема след разпадането на Източния блок). Действието се развива изцяло в Ирландия (Ейре, а не Северна Ирландия). Основен герой е Деклан Карбери, шеф на Отдела за специални разследвания и съпруг на сестрата на премиера на Ирландия. Поради сложността на заплитане на интригата ще я разкажа най-общо. Преди години Щатите и специалните служби на Англия (MI-5, MI-6) са изпратили в Ирак отряд от няколко суперкомандоси със задача да унищожат завод за химическо оръжие. Операцията претърпява пълен провал - заводът не е унищожен, а от командосите... ни следа. Смятат ги за убити, но след войната с Кувейт се появяват известни данни, че те са живи и държани в залог за някой по-особен случай. Организаторите искат да си ги върнат. Единственият начин това да стане е да се упражни върху Ирак силен политически натиск. Решават да се възползват от особената ситуация в Ирландия (и по-специално деликатните отношения със Северна Ирландия). Страната има нужда от повдигане на имиджа си в очите на другите народи. Външният министър (действайки по свръхсекретни указания от Англия) предлага да организира среща на арабските държави, на която да се изгладят съществуващите противоречия между тях, за да се създаде благоприятна обстановка за ускоряване на мирния процес в Близкия Изток. Премиерът назначава Деклан за отговорник на изключителните мерки за сигурност по време на конференцията. Малко преди това започва серия от необясними, брутални и крайно професионално извършени убийства на информатори и сътрудници на Деклан, при едно от които загива и единствената му дъщеря. Въпреки усилията на Деклан, още в самото начало на конференцията група професионалисти напада замъка, където тя се провежда, избива хората на Деклан (без него самия) и отвлича като заложници всички пратеници и делегати, между които има и много влиятелни личности. Премиерът дава на Деклан всички пълномощия за откриването им, а “Хизбулла” изпраща своя най-добър агент-убиец със задача да освободи един от пленените шейхове - негов баща. Деклан започва да издирва заложниците, но ситуацията много се усложнява от няколко обстоятелства: първо, срещу премиера е изфабрикуван компромат, той подава оставка и на негово място е избран дотогавашният външен министър, който е маша в ръцете на англичани и американци, второ, новият премиер снема от Деклан дадените му пълномощия и така го принуждава да действа в нелегалност, трето, всичките ходове и намерения на Деклан необяснимо се предугаждат и серията убийства, целяща да му бъдат вързани ръцете, продължава с жестока безкомпромисност, и най-сетне похитителите поставят неизпълними условия и заплашват да убиват всеки ден по един от заложниците, ако те не бъдат изпълнени. Постепенно се изяснява плана: арабските държави разбират с каква цел са отвлечени техните представители и оказват желания натиск върху Ирак да освободи командосите, които той вече години наред държи в плен. Само че изпълнителят на плана е не кой да е, а самият Дейвид Кореш - основател на сектата “Давидов клон”, чието ранчо е опожарено в градчето Уейко при акция на ФБР още през 1992 година и обявен уж за мъртъв, но останал жив, за да бъде използван от специалните служби именно за в случай като този, когато ще бъде удобно да си измият ръцете с доказания психопат. Кореш обаче има свой, много по-различен план за съдбата на заложниците. Той изобщо няма намерение да ги освобождава, независимо от развитието на нещата. Той иска този път (за разлика от унизителния за него завършек в Уейко) да си замине с гръм и трясък (и то в буквалния смисъл на думата, защото тайно от всичките си сътрудници е минирал малкия остров, където се крие). За американците разкриването на тази тайна би било повече от унизително, затова те вземат всички мислими мерки това да не стане или поне да не останат живи свидетели. Но Деклан, действайки в сътрудничество с човека на “Хизбулла” и с дошлата в Ирландия бивша негова любовница от времето, когато е работил в Ливан, се справя с всички препятствия. Цената е ужасна - спасени са само няколко от делегатите, а всички негови хора (с изключение на споменатите двама) намират смъртта си. Островът експлодира и този път поне Дейвид Кореш действително умира.

Оценка: Крайно убедителен роман. Много жестокост (буквално през няколко страници става убийство). Сложна интрига, в която пикантната тайна (това, че изпълнителят на акцията е считаният за загинал Дейвид Кореш) е запазена почти до края. Добро описания на механизмите на действие на специалните служби. Пълно потапяне в атмосферата на Дъблин, акциите на ИРА, начините на събиране на информация, взаимоотношенията между политици и професионални разузнавачи.

Заключение: Не я предлагам за превод поради едно-единствено съображение: книгата е натъпкана със съкращения на оръжия, служби, ведомства, агенции и институции, но най-лошото е подчертано ирландското във всичко това - много имена звучат повече от необичайно, други са комични за българското ухо, трети се произнасят трудно, а има и такива, за които даже не се знае как се четат. Това силно затруднява възприемането (особено на началните 50-100 страници) и според мен я прави непреводима в оригиналния й вид. Но е жалко!

Artificial Intelligence is no match for natural stupidity.