Заглавие : The Fourth Procedure, 548 p.
Автор : Stanley Pottinger
Издадена : Ballantine Books, 1995
Жанр : Медицински трилър

Съдържание : Това е книга, третираща проблема с абортите в САЩ. Авторът, който очевидно застъпва тезата, че жената има право да решава дали да задържи едно дете или не, изчерпателно представя разнообразни аргументи за и против. Съдържанието е просто по замисъл: американска лекарка хирург, която в продължение на десетилетия се занимава с трансплантация на органи, организира около себе си група ентусиасти и си поставя за цел да трансплантира матка в тялото на мъж. След три относително неуспешни подготвителни опити (те са в основата на криминалната нишка на повествованието) с активисти от движението срещу абортите, в резултат от които мъжете умират при подбора на имуносупресорите, имащи за цел да потиснат отхвърлянето на чуждия орган от организма, при четвъртия (оттам заглавието на книгата), матката на донорка е присадена в коремната кухина на председателя на Върховния съд на САЩ, разбира се, без той да се усъмни в нещо. Интригата се заплита от това, че донорката е приятелка (впоследствие - преди да загине по време на атентат срещу една от клиниките, където се правят аборти - за кратко и съпруга) на американски сенатор, който се бори за свободата на абортите, а председателят на Върховния съд е фанатизиран привърженик на защитата на живота на зародиша, независимо от обстоятелствата, при които е заченат. Операцията става възможна благодарение на неговата секретарка, която помага на екипа хирурзи да симулират перитонитна атака, а след операцията (уж от перитонит, но всъщност присаждане на матката) му дава имуносупресорите, без които не може. В цялата история е забъркан и друг фанатик, лидер на движението против абортите (т.н. “Движение за правото на живот”). Той и сенаторът са основните противници в книгата. Пак той е изнудил президента на САЩ (възползвайки се от някои съмнителни негови ходове по време на предизборната кампания) да назначи точно това лице за председател на Върховния съд в момент, в който предстои да се вземе решение по федерално дело, което може да измени все още съществуващото по конституция право на американките да правят аборти до 24-тата седмица на бременността си. Голям обем от книгата е посветен на ходове и контраходове на двете страни, на провежданото от полицията разследване на трите убийства, и на стремежа на телевизионна репортерка да се добере до същността на онова, което тя подозира, че става, но не може да схване докрай. През цялото време се обсъждат различни аспекти на проблема и в множество странични линии (включително връщане в миналото на сенатора и на лекарката) се уплътняват характерите на героите. Има доста правдоподобни епизоди, от които става ясно как се плете политика на най-високо ниво в САЩ, а от други може да се научи медицинската страна на проблема (започвайки с подробности по развитието на зародишите, минавайки през детайлите по раждането и завършвайки с тънкостите по извършването на операции по трансплантация на органи). Краят е лишен от кулминация, но в него препатилият председател на Върховния съд се съгласява да задържи в себе си детето на своя идеен противник сенатора до момента, в който то може да бъде извадено и доотгледано в кувьоз, и дори променя мнението си по въпроса за абортите.

Оценка: Отлично написана книга, ценна с изобилието на фактологически материал, с разнообразието на аргументи и с привидното правдоподобие на действието (ако човек приеме, че присаждането на матка върху мъж - Боже опази! - е възможно). Добре е балансирана като съотношение диалог и описания, броят на героите е точно колкото трябва, за да стане интересно и да се чете леко, действията им са психологически обосновани и нито дразнят, нито учудват. Книгата постепенно се “засилва” и към края могат да се намерят много трогателни страници и обрати на действието. Чисто криминалният елемент разочарова, но авторът вероятно го е вмъкнал по-скоро за да поддържа интереса, отколкото като съществена линия. Има много интересни находки с “лафове”, които освежават езика. Авторът е направил страхотна подготовка преди да седне да пише (това личи и от списъка на лицата, на които благодари в края на книгата), което може само да се пожелае на други негови колеги (такава подготовка съм срещал само при Клавел и Форсайт, донякъде при Дик Френсиз).

Заключение: Не я препоръчвам за превод, което е жалко, но според мен проблематиката е чужда за нашите условия. На българина проблемът за абортите му е точно през “онази работа” (в неприсадения вариант), а за българката правото на аборт е абсолютно (доколкото има някога е имало някакви ограничения, те в никакъв случай не са били от морално-етичен характер). В България президентът не би се ангажирал дори с една дума по този въпрос, още по-малко би го направил патриархът. Ничия политическа кариера не би зависила от това какво ще се каже пред дадена аудитория за абортите, макар че това определено би развеселило част от коя да е публика. Доста натуралистично описаните епизоди ще отвратят някои от читателите, които потенциално биха били само жени. Големият обем ще я направи прекалено скъпа, за да си позволи някой да експериментира с купуването й просто така.

Artificial Intelligence is no match for natural stupidity.