Заглавие : It’s Not What You Eat but What Eats You, 171 p.
Автор : Jack Schwarz
Издадена : Celestial Arts, 1988
Жанр : Популярна медицина

Съдържание : Авторът е получил образованието си в Холандия, където е и роден. Той твърди, че е натуропат, но съдържанието на книгата му го издава по-скоро като хомеопат (ако между двете има някакви разлики, те са прекалено тънки за неспециалист по темата като мен). Авторът заявява, че животът е трансформация на различни видове енергии и за да се разберат процесите, които го поддържат, е необходимо познание за качествата на тези енергии и за взаимодействието им във вселената. Според него двойствената структура на вселената (вещество-енергия) е отражение на двойствената структура на живота (тяло-дух). Ние не ядем, за да получим енергия, а за да активираме онова, с което тялото ни разполага. Така че трансформираме храна и енергия от молекулярна форма в йонна и в крайна сметка я излъчваме, с което се приближаваме към латентната форма на енергията във вселената и в нас самите. Болестите възникват, когато нещо пречи на процеса на правилното преобразуване на енергията. Тялото трябва да поддържа правилен ритъм, за да преобразува поетата храна, защото иначе тя се превръща в токсини за него. Бурното развитие от последните години налага нови изисквания към методите за съхранение на нашето здраве. Комплексът храна-съзнание-емоционално състояние-обкръжаваща среда е неделим и взаимосвързан. Глава 1 (носеща заглавието на книгата) е въведение към този кръг въпроси. В нея се разглеждат проблемите по усвояване на поетата храна. Обяснява се, че живият организъм е динамична структура от електропотенциали и поеманата храна трябва да е електрически активна (в този смисъл синтетичната храна е мъртва и е неусвоима). Мозъкът също работи на биоелектрическо ниво и дори мислите извън тялото ни са електропотенциали. Мотото на главата е "Цялото тяло е в съзнанието, но не цялото съзнание е в тялото". От друга страна тялото ни е изградено от същите съставки, от които е изградена и Земята. То е отражение на процеса на формиране (кристализиране) на Земята и следователно може да се разглежда като притежаващо кристална структура. Глава 2 ("Храна за мисълта, храна за тялото") има за задача да отвори глобалната тема за енергийния характер на всичко около нас - свойствата на Земята, на елементарните частици, на самите нас. Понеже ние непрестанно се променяме, необходимо е да променяме и диетата си. Проблемите възникват, когато спрем да се променяме, което води до забавяне или спиране на процесите на преобразуване на енергията. Въвежда се понятието за позитивна (в електрически смисъл) и негативна енергия - първата е отговорна за намаляването на хаоса, за организирането, а втората - за освобождаването на материал. Хармонията на организъма е хармония между двете енергии. Тялото е сърцевина (ядро) на електромагнитната енергия извън него и в това енергийно поле се различават седем отделни слоя (третирани в друг труд на автора). Постепенно започва разглеждане на ролята на отделните хормони и ензими (без да се навлиза в дълбините на биохимията и ендокринологията). Втори девиз: Вселената е отговорна за това, което сме, а ние сме отговорни за Вселената, каквато е тя. Глава 3 (с не особено ясното заглавие "Себеизразяване") представлява описание на четирите темперамента (сангвиници, холерици, флегматици и меланхолици). Започва се с връзката с четирите първични елементи - въздух, огън, вода и земя. Описват се психологическите и поведенчески особености на четирите типа и на базата на податливостта им към дисфункция на една или друга жлеза с вътрешна секреция се дефинират специфичните за тях потребности от химически елементи (ето я хомеопатичната връзка). Приложен е списък на храните, които могат да доставят един или друг от тях. Глава 4 ("Живот, здраве и търсене на щастието") започва с описанието на трите основни типа мозъчни ритми (вълни) - появата и развитието им с възрастта, някои особености при жените (и при бременните), - ролята на възпитанието за вътрешната мотивация и способността да се поставят рационални житейски цели. Продължава анализът на жлезите и ролята им в една или друга ситуация. Глава 5 ("Лекарства за регулиране на енергията") има за цел да ни запознае с няколко семпли техники за самолечение. Първата е пречистване с помощта на вземане на вана със специални соли (включително и сяра) и/или няколко вида клизми. Следва бегло описание на 36-дневна гладна диета (след пречистване, разбира се). Изложението продължава с описание на ефектите от задържането в организма на непреминали през цикъла на обмяната на веществата количества калций и магнезий и се дават някои препоръки за храни, които помагат за тяхното разграждане и извеждане. Споменава се за някои типични неразположения: сърдечна недостатъчност, болки в гърдите, болки в гърба, лошо храносмилане. Описват се някои прости масажи и техники от източната медицина (от рода на автотренинга). Обсъждат се аргументите за и против яденето на месо и изобщо поемането на белтъчини. Споменава се за оптималното съотношение въглехидрати-белтъчини-мазнини (4:2:1), описва се как да се ядат някои плодове и каква е конкретната полза от някои от тях. Отделен параграф е посветен на ролята на щитовидната жлеза, значението на цинка (за потентността) и медта, описва се благотворното влияние на лютото и лечебния ефект от приложението му в някои случаи, описва се най-елементарната техника на дишане от йога. Последната Глава 6 ("Здраве, жизненост и хармония") има толкова общ характер, че изобщо няма смисъл да се описва.

Оценка: Чудя се откъде да я подхвана, защото тази книга представлява онази заблуждаваща смес от медицинска терминология, философски отплесвания, научни и в по-голямата си част псевдонаучни факти, откровено невежество и нескривано покровителствено отношение към читателя, при която отделните й елементи е трудно да се разплетат. В едно съм напълно сигурен: ако не на всяка, то поне на две страници има поне едно научно твърдение, което е неистина (не казвам лъжа, понеже допускам, че липсва преднамереност) или поне изопачаване на истината, така че да пасне на застъпваната теза. Анализът може да се направи страница по страница и сигурно специалистът ще намери основание да се заяде с повечето неща, но аз ще се огранича само с някои елементарни примери: (1) В подкрепа на твърдението, че човек бил изменил в такава степен околната среда, че вече се налага да се съобразява с тези изменения, се споменава за електромагнитния фон, създаван от него и влиянието му върху процесите в кухата земя (цитирам буквално); (2) Споменава се, че светлината, която възприемаме като зелена е с честота 350 (!) цикъла в секунда, когато тя е няколко милиарда (!) пъти по-висока и за да стане ясно, че това не е било печатна грешка се уточнява, че честотата на червената е 260 (!) цикъла в секунда; (3) Говори се че алкалната батерия била заредена предимно с положително електричество и когато то се изчерпело (т. е. когато киселината вътре станела прекалено много) отрицателното (демек, деструктивното) електричество я разрушавало; (4) като обяснение на болките в гърба се казва, че тези хора се нагърбвали с чуждите проблеми, така че лекарството е да мислят повече за своите; (5) аргументацията, че медта е полезна за организма се свърза ни в клин, ни в ръкав с добрите й свойства като проводник на електричество и топлина! Книгата изобилства с профанизация на сериозни теми: да кажем дуализмът между живо и неживо се обяснява с това, че например и масата била жива, но на нея й допадало да бъде маса, така че не правела опит да се надскочи (едва ли не). Но най-дразнещи са примерите от собствения житейски опит на мъдреца: в потвърждение на тезата, че на децата не трябва да се налагат неща, нито да им се забраняват без обяснение други, той споделя как като малък го карали да ходи през зимата на училище със шапка, но той (понеже това било против волята му) я свалял веднага след като се отдалечал достатъчно. Същото може да се каже и за примера с мокрите чорапи (!), в които с удоволствие няма да навлизам, защото смятам за унизително дори да го дискутирам. В тази класация на смехотворни и дразнещо наивни (макар и с открито нравоучителни претенции) примери не знам къде да поставя една по-особена категория: семантичната. Авторът използва няколко десетки примера с думи (от английски език, естествено) и разчопляйки ги на съставните им част или изхождайки от произхода им (в един-два случая) опитва да докаже правотата на или съмнителни или очевидни твърдения. В една от малкото конкретни части (отнасяща се до темпераментите) той описва кои жлези са критични за конкретния психотип и дисбалансът на кои елементи води до проблеми. Това отникъде не следва, а самата идея да се внасят липсващите количества е обезпокоителна. Само в един-единствен случай е подходено критично към излаганите собствени тези: когато става дума за това колко е полезен цинкът за потентността, авторът все пак уточнява, че традиционната медицина не застъпва такова становище. Познавам един човек, всъщност мой колега, отличен програмист (австриец, много по-интелигентен от средното ниво), който след брака си под влияние на жена си започна да се самонаблюдава и да коригира с микродози количества уж недостигащи му елементи. Истински хомеопат, стигащ до крайности като поемане на символични количества живак (!). Е, за нещастие е винаги болнав и недобре изглеждащ. Той може би си мисли, че живее само благодарение на хомеопатията, аз пък му се възхищавам, че още е жив!

Заключение: Книгата представлява интерес за хора с научен уклон, които биха могли да пожелаят да изброят колко неистини има в нея. Струва ми се, че не съдържа нито нещо сензационно, нито някакви полезни откровения. Не е наръчник за диета за отслабване и още по-малко става за самолекуване. Ако изобщо е полезна в някакво отношение, то аз така и не разбрах какво може да е то.

Artificial Intelligence is no match for natural stupidity.