|
Гледам жалва се народът, че българската фантастика е зле, но на една панелна дискусия на Еврокона участници от различни страни (поне 10 на брой) представиха ситуацията всеки в страната си, и всички, с изключение на испанеца и англичанина, се оплакваха.
Оплакванията бяха най-вече в една посока: нашите езици са малки (сиреч говорят се от малко хора) и заради това пазарът на националните ни автори е силно ограничен.
Ясно е, че езиковата бариера ограничава пазара, а ограниченият пазар в крайна сметка снижава и качеството на фантастиката.
След панелната дискусия се завихри едно обсъждане с датчаните, при които положението е доста интересно.
Както във всички скандинавски страни, и в Дания младите хора (възраст под 35 години) масово знаят английски. Той се учи задължително в училищата и не можеш да влезеш в университет без да представиш сертификат за владеене на този език в степен, която ти позволява свободно да комуникираш на него, да четеш литература и да пишеш на него.
Това разбира се още повече свива пазара за техните автори, които пишат на датски, защото при това положение те се конкурират съвсем директно с огромния англоезичен пазар. Книгите се внасят и обикновено не се превеждат, само най-ключови произведения в някакъв момент излизат и преведени. Преводът като цяло е отстъпил място на вноса.
Така притиснати в ъгъла, ако техните автори започнат да пишат книгите си на английски, поне ще имат възможност да достигат до същия брой потенциални фенове и конкуренцията ще стане малко по-честна.
В много фантастични книги различни раси и народи, в бъдещето или в миналото, говорят на някакъв "общ език". Т.е. феноменът вече е открит.
Не би ли могла фантастичната и фентъзи литература да е и тази, която първа да въведе това явление в реалния ни свят?
Такова развитие би имало много предимства.
Недостатъците обаче са свързани с националните чувства на хората - от гледна точка на всеки патриот, такова предложение звучи скандално. Все пак литературата е тази, която развива езика. Откажем ли се от литература - в случач - на български, отказваме се българският език да просъществува. В крайна сметка език без литература се превръща в диалект, роден за все по-малко хора, който дори и да се запази дълго неофициално в семейна среда, след известно време ще отмре окончателно.
Аз не обсъждам точно такава песимистична перспектива. По-скоро си мисля, че след като така или иначе повечето хора в днешно време без английски език не могат (дори доста нискоквалифицирани професии вече смятат владеенето на английски език за предимство), да не говорим за хората, които се стремят да са високообразовани и са в крайна сметка целевата група на литературата въобще, то в нашето общество скоро ще настъпи някаква своеобразна форма на билингвизъм, това в съвсем обозримо бъдеще. В страните с "малки езици" всеки ще владее родния си и английски. Така и литературата би могла да се произвежда на един от двата езика, според това към каква аудитория е насочена.
Виждам известни възражения във връзка с това колко качествено би могъл един български автор да съчинява произведенията си направо на английски. Това ще е проблем до време, новото поколение писатели според мен ще бъде напълно способно на това.
Специално за научната фантастика и фентъзито мисля, че може би са литературните жанрове, които най-добре биха понесли такова "глобализиране" ;), защото са извън- или над-национални. Дори фентъзита, базирани на нечий национален фолклор или митология, са интересни и лесно четими за останалите нации, и могат даже да представляват по-скоро любопитно разнообразие за тях и да се котират съвсем добре в интернационална среда.
Та ако може да спрем да се заяждаме за организацията на Еврокона и да обсъдим нещо такова малко по-съществено, какво ще кажете? Ще ми е интересно да чуя мненията ви.
a wee little girl with a can of gasoline
|
езиковата бариера
